Най-известните фотографи на Европа и Америка снимат красотата и тъгата на холивудската звезда
"Аз съм актриса по волята на случайностите. Влязох в професията неуверена, неподготвена и много кльощава. Вярно е, че винаги съм работила много здраво, за да се противопоставя на страховете и комплексите си. Но и до днес не мога да си обясня как ми се случи всичко това", изповядва се великата дива на Холивуд Одри Хепбърн. Нейното уникално лице гледа от прекрасни фотоси, подредени в Националната галерия за портрети в Лондон. Тя е представена в целия си блясък на филмова звезда, модна икона и филантроп. Очите й винаги са гримирани от верния й приятел Алберто де Роси, с който не се разделя в нито един свой екранен хит. Тя обаче излъчва тъга - най-великата и естествено човешко чувство, както казва изключителният кинаджия Въло Радев.
Част от снимките разкриват нейния поход към върха - от ранните й години в Брюксел, през танците в Уест енд в Лондон до Меката на киното и къщата й край Женевското езеро, което се сбогува с живота. В експозицията с авторски работи участват някои от водещите фотографи на ХХ век - Ричард Аведън, Сесил Бийтън, Ангъс МасБийн, Ървинг Пен, Тери О'Нийл, Нарман Паркинсон. Последната й сесия е заснета от Стивън Мейзъл през 1991-а. Това е първата изложба във Великобритания, организирана с подкрепата на наследниците на Одри Хепбърн. Забележителната селекция е предоставена от синовете на актрисата Шон и Лука. Текстовете обаче са лаконични - защото Хепбърн никога не пожелава да опише приключенията си пред камерите и извън тях, въпреки че най-високата оферта от издателство е 3 милиона долара. До последния си миг тя твърди, че е най-обикновена жена, която няма с какво да поддържа любопитството на публиката извън ролите си.
В житието на Одри се оглежда една от най-големите легенди във Фабриката за мечти.
Вярно е, че тя е родена в семейството на холандската баронеса Ела Ван Хеемстра, но детството и юношеството й са белязани от страданието на изоставената от баща авантюрист дъщеря, от диктата на майката аристократка, от ужаса на Втората световна война по време на окупацията. От всичко това я спасява магията на хореографията. Ела е убедена, че момичето й има талант и го изпраща в Англия - първо в интернат, после в балетно училище. Там малката се наслаждава на великата Марго Фонтейн и тайно мечтае да бъде като нея. Но след като Хитлер обявява война на кралството, Одри се прибира в родината си с последния самолет между Лондон и Брюксел. Нацистите конфискуват почти всичко на семейството - резиденциите, банковите сметки, артефактите. Местят се в провинциална ферма, като Одри много внимава да не заговори на бащиния си английски пред немците.
След години тя непрекъснато чете "Дневникът на Ане Франк" заради сходните преживявания с еврейското момиче, затворено четири години в мазе и накрая изпратено в лагерите на смъртта с родители си. Бъдещата кинозвезда разнася тайни съобщения между членовете на Съпротивата и свалените пилоти на съюзническите войски. През последната зима от войната Хепбърн и близките й буквално гладуват - ядат луковиците на прочутите в цял свят холандски лалета. Кошмарът свършва на рождения й ден - 4 май.
През 1945-а тя е на 16 и тежи малко повече от 40 килограма. Местят се в Амстердам, където Одри продължава с балета. Майка й работи като готвачка, за да плаща уроците и. Тийнейджърката изпада в депресия не само заради оскъдицата и вечните скандали между разделените й родители, но и заради факта, че започва да пълнее застрашително - след глада през войната наваксва с шоколад. Майката и дъщерята не след дълго се установяват в Лондон - отново заради бъдещата класическа кариера на момичето. Ела става цветарка, детегледачка, продавачка на козметика и портиерка, за да се справя с икономическата ситуация. Дори събира боклуците в кооперацията, където обитават малък апартамент. През 1948-а става ясно, че е прекалено висока за балета и изпада в пореден психически срив. Но успява да се съвземе, отказва се от аристократичната си фамилия и остава само с плебейската на татко си Хебърн. Тръгва по театрите в Лондон, докато печели няколко кастинга и така влиза в занаята.
През 50-51-ва попада в няколко филма за по няколко минути във всеки от тях, но все пак прибира символични хонорари. Отива на френската Ривиера за снимките на "Американци в Монте Карло". Там я вижда прочутата френска писателка Колет, която търси лице за театралната адаптация на романа й "Джиджи" на Бродуей. Така Одри се качва за кораба за Ню Йорк, за да открие и завладее Америка. Останалото е ясно - 24 филма: "Римска ваканция", "Сабрина", "Лице на клоун" с идола й Фред Астер, "Война и мир", "Шарада" с Кари Грант, "Следобедна любов", мегахита "Закуска в Тифани", за която Одри става муза на великия дизайнер Юбер дьо Живанши, "Моята прекрасна лейди", "Историята на монахинята"... Притежава "Оскар", "Златен глобус" и още серия отличия. След втория си развод, Хепбърн се оттегля от киното в дома си край Женевското езеро. За да заработи като посланик на УНИЦЕФ - от 1988-а до смъртта си през 1993-а. Заплатата й е от един долар на година. Наградена е с президентския медал на свободата за приноса й към изкуството и за хуманитарната й дейност.
Най-големите мачовци от двете страни на океана губят ума си по Одри. Тя обаче подхожда към всяка връзка повече от неразумно - отдава се докрай, докато през цялото време се страхува, че ще бъде зарязана. Първият й по-сериозен роман е с английския аристократ Джеймс Хансън. Омъжва се два пъти - за актьора режисьор Мел Ферер и за италианския психиатър Андера Лоти. Говори се, че дори самият Джон Ф. Кенеди бил влюбен в нея - не само защото му е пяла "Честит рожден ден, мистър президент". Последният мъж в живота й е холандският актьор Робърт Уолтърс.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
