Човек е това, с което се храни, казва в уроците си Петър Дънов. Храната, която приемаме, може да ни излекува или да ни разболее, учат мъдреците от Изтока. Тайната на здравото тяло и силния дух е все още мистерия, но ключът вероятно се крие не в новите технологии, а в забравените практики и биоритъм на древните. "Когато бъдат проучени всички тракийски светилища и когато успеем да разчетем всички тайни и мистерии, пазени от векове, в тях ще успеем да разгадаем и истинския ген на българите", казва билкарят Емил Елмазов.
Тайната на оцеляването
Може би тайният код или мистичният ген, заради който сме оцелявали и в най-тежки моменти, за България се крие в едно малко зрънце, което носи и религиозно послание от вековете преди Христа, наречено лимец. Със зърното, обвито като в скафандър в четири люспи, се е хранил самият Божи син. Според билкари и лечители обаче все още знаем твърде малко за него. С цел популяризация на здравословните знания старопрестолната столица на България Велико Търново за втори път беше домакин на уникален фестивал на лимеца и живите храни. Миналия уикенд в Изложбените зали "Р. Михайлов" билкарите, производителите и разпространителите на живите храни показваха своите продукти, даваха практически съвети за тяхното приготвяне.
Според Елмазов светлото бъдеще на България до 2020 година, предречено не от един и двама пророци, минава през опазване на чистата ни природа и засяване на 1 млн. дка площи с чудото, наречено лимец. След като започне да се употребява масово в България, тази храна ще пречисти токсините от тялото на българина и ще извиси мирогледа му. В икономически аспект лимецът ще даде възможност на много дребни стопани да се замогнат. Други пък ще развиват екотуризъм, който ще привлича хиляди чужденци годишно.
Дейността си по откриване и изследване на древното зърно Елмазов започва преди 15 години. Любопитен факт е, че в самото начало знахарят гледал на лимеца като на билка заради мощните му здравословни свойства. Постепенно хората започнали да сеят малки площи с тракийската храна. От няколко години обаче големи земеделски производители в Добруджа започват с опити за отглеждане на лимец като стопанска култура. Четири години по-късноав страната има засети 20 хил. дка с древната култура, гордее се Елмазов.
Лимецът е издръжливо растение. Той е почти див вид, който може да оцелява и да се развива дори върху много бедни почви, където отглеждането на съвременна пшеница е немислимо. Най-ценното е, че производителите на ГМО храни все още не са увредили божествената му семка. Според някои теории зърното е разработка на звездни хора, предци на прабългарите, дошли от
съзвездието Голямо куче.
Щит срещу радиация
"Веднъж извършвах проучвания в Източните Родопи на местни ендемити (растения, обитаващи ограничен ареал - б.а.) и видях този еднозърнест лимец. Не бях 100% сигурен, защото той до голяма степен си прилича с някои други покритосеменни пшеници. Затова го изследвах в БАН, в института по генетика. Оказа се диплоид - клетките му съдържат по две хромозоми. Еднозърнестият лимец е единственият диплоид между покритосеменните пшеници. С това беше даден старт на много широко проучване и на възобновяване на тези семена", разкрива една от тайните по преоткриването на древното растение Елмазов. В продължение на 10 години тези шепа семена се превръща в килограм, 5, 100, 200 килограма и т.н. Идва моментът и когато Елмазов започва да раздава семена в различни краища на България. Така всеки, който иска да отглежда лимец, получавал по малко количество и се задължавал на следващата година да раздаде също безплатно на други хора от своите посеви. Лимецът се бил позагубил по нашите земи и позабравен, но тази практика обърнала негативната тенденция.
Малкият спасител
Геномът на зърното е останал непроменен за векове и според експерти именно в тази древна българска храна се крие ключът към оцеляването на цялото човечество. Растението тушира лошия холестерол, прочиства кръвта, бори се срещу бича на новото време затлъстяването. В същото време организмът получава достатъчен витален импулс да върши ежедневните си задачи. Лимецът обаче би бил спасител и при Трета световна война. Подходящ е за отглеждане дори край авариралата АЕЦ "Фукушима", защото през четирите си здрави плеви не допуска никаква радиация, биологични паразити или вредители. Преди време "двуглавият" лимец бил посят на 200 км от Чернобил. Учените след излющването му установили, че не е засегнат от облъчването. Това се дължи именно на обвивката.
Известно е, че съвременните пшеници се отглеждат лесно и дават големи добиви в резултат на провеждана с години селекция на сортовете чрез облъчване или промяна на гените. За съжаление този процес е свързан и със загуба на част от полезните качества на храната. Ето защо лимецът е толкова ценен - хранителните качества на неговите зърна са останали непроменени от векове! Знае се, че зърното от лимец спомага за изграждане на мускулите, пречиства кръвта, избистря ума и дарява чувство на бодрост и благополучие. Сравнен с обикновените "модерни" пшеници, отглеждани днес, лимецът съдържа повече протеин, минерали и витамини от групата В, а също е и в пъти по-лесно смилаем от тях. Способността на тази пшеница да стимулира имунната система и лесната й смилаемост я правят уникална. Хора, опитвали зърна, казват, че те се топят в устата. Експертите са категорични, че този древен и все още непознат сорт пшеница съдържа почти всички необходими вещества, от които човешкият организъм се нуждае, за да бъде здрав.
Природно хапче
Освен за заместител на модерните зърнени аналози във всекидневното хранене, лимецът е безценен и за хората, страдащи от целиакия. Зад тази диагноза се крие все по-широко разпространена непоносимост към пшеничния протеин глутен. Модерните разработки непрекъснато вдигат неговото ниво, но човешкият организъм очевидно не може да го преработи. В резултат води до затлъстяване и проява на алергии. Изумителното е, че зърната лимец са различни по състав и молекулна маса и не предизвикват симптомите, причинявани от протеина в обикновената пшеница. В същото време високите нива на витамин В1 и В3 и ключовите за живота минерали - калий, магнезий, манган, калций, желязо, цинк, фосфор и сяра, правят лимеца храна номер 1 на бъдещето.
"Лимецът иска малко труд да го посееш и е голяма наслада да го гледаш как расте. Не ториш, не пръскаш, не прекопаваш. Най-древната пшеница сама общува със Земята и сякаш я кара да работи за нас, да дава поне 300 процента лихва, за разлика от 3-те процента лихва на банките", казва Емил Елмазов, който е и председател на Националния съюз на билкарите, производителите и разпространителите на живи храни. Според него еднозърнестият лимец е най-добрият посредник между човека и земята. "През моя живот съм изследвал много живи растения, предимно диворастящи, но такова чудо не намерих", казва той.
Според Иван Андонов сеитбата на лимец трябва да става само на ръка. Така семето ще съхрани най силно силата си и ще се опази от въздействието на машините. Андонов е един от малките производители на лимец, който е привърженик и създател на идеята за задружно отглеждане и даряването на древното зърно на всеки, който иска да го въди.
Атракцията на Втория национален фестивал на лимеца бе "дивото" кафе, което се приготвя на пясък в джезве. Вкъщи то може да се направи и в кафеварка, но не е подходящо за кафе-машина, защото е много дребно смляно. "Дивото" кафе съдържа еднозърнест лимец, репей корен, цикория корен, леблебия и малко истинско кафе", разказаха експерти.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
