София. Приемното родителство у нас все още трудно си пробива път. Кампанията "Приеми дете. Създай бъдеще", в която "Стандарт" е партньор, е насочена към малчуганите, настанени в такива семейства. Тя е инициатива на Мтел и "Национална мрежа за децата", с чиято помощ тази година най-малко 200 хлапета с такава съдба у нас са получили финансова помощ от по 200 лева. В поредица от материали ще ви запознаем с проблемите на приемното родителство и децата, които намират нов дом. Днес публикуваме разговор по тези въпроси с Мирослав Долапчиев, председател на Националната асоциация за приемна грижа.
- Г-н Долапчиев, колко са приемните семейства в България? Какви семейства най-често вземат деца у дома си?
- Недостатъчно. 1/3 по-малко отколкото би ми се искало, но вървим в правилната посока. Към септември 2013 г. са 1796, но в около 300 от тях няма настанени деца и това допълнително утежнява нещата.
Засега държавата все още насърчава приемната грижа като временна заетост, затова и в много места на страната ще откриете хора, които намират професионална реализация в грижата за деца. Но тази тенденция ще се променя с времето, защото качествената приемна грижа ще стане приоритет на държавата.
- Какви са най-големите проблеми пред това да вземеш дете - само бюрократични ли?
- Бюрокрацията пред това да станеш приемен родител не е толкова голяма, колкото тази да останеш такъв. Да запазиш качествен приемен родител, след като си извел първото дете, което си настанил при него и много трудна работа. Хората, които трябва да подкрепят, развиват и контролират приемното родителство, на този етап се фокусират твърде много върху контрола и
това прави бюрокрацията още по-тежка
Важно е след извеждането на дете да се настанява следващо в много кратки срокове, много по-малко от месец дори. Защото дори и този срок сега не се спазва. А когато родител е без дете, на него съответно не му се заплаща, а това обезкуражава хората. Добрият работодател се грижи за хората си, не ги експлоатира, нито злоупотребява с тях.
- Трудно ли се решават българските семейства на тази крачка? Какви са най-честите им притеснения?
- Все още трудно, защото грижата за ближния ни не е част от културата ни. Не става въпрос за това дали има добри хора, или не. Тук въпросът не е дали си добър, или не, а дали разбираш, че това не е само проблем на някой друг. За тази промяна в обществото ще са нужни поколения, но и това може да стане. Факт е - много хора днес са повлияни от добрите примери в приемната грижа и независимо дали ще приемат дете или не, те могат да бъдат част от живота му.
За отглеждането на едно дете е нужно цяло село както казва една приятелка.
Хората много често не са наясно какво е приемната грижа, как ще се справят, кой ще ги подкрепя в процеса. Ако не можеш да им обясниш какво ще променят, ако дадат шанс на едно дете да живее в семейна среда, това може допълнително да им попречи. Но има едно, което винаги ме озадачава - страхът от привързване. Всъщност здравословното привързване, което поставя ясни граници във взаимоотношенията между хората, е в основата на всяко добре развиващо се дете. Точно това би трябвало да вдъхновява хората, че могат да се привързват. Тези причини не са никак маловажни.
- Как се адаптират децата към приемните родители? Какво най-често питат? Срещат ли
се с биологичните си родители по време на престоя в приемното семейство?
- Различно е за всяко дете, понякога не се адаптират и може би това е нормално. Децата питат за всичко, важното е какво и как им отговаряме. Това е много важно за тях, защото много често те не се задържат за дълго при нас и как ги възпитаваме е от огромно значение. Децата имат право да се виждат с родителите си, ако е в техен интерес. Всеки казус се третира сам по себе си и тук е много важно социалният работник да работи в тандем с приемния родител, за да подкрепя детето и следи неговото поведение и потребности след срещите с биологично семейство.
- Достатъчни ли са средствата, които държавата дава за дете в приемно семейство? Има ли нужда от някакви законови облекчения за тези семейства?
- И да, и не. Средствата, които се дават, не трябва да бъдат подаяние, а функция от качеството на грижата и степента на сложността и. Засега няма воля за промяна, защото е по-лесно така, но както ви казах по-рано, ще мине и този период. И тогава, когато държавата няма да може да си позволи да прави приемна грижа на килограм, ще промени и тази част. Проблемът днес е до голяма степен в отношението на хората от системата, които смятат, че приемните родители са им задължени, и когато трябва да се отпускат средства за елементарни нужди за децата, това се прави на много места с презрение.
- Вие самият сте приемен родител. От колко време гледате дете, как се решихте на това?
- Почти 3 г. сме приемни родители заедно със съпругата ми.
Грижим се за момиченце, което е на три и половина
и е с нас, откакто беше на 11 месеца. За нас това беше отговор на въпроса как можем да полагаме грижа за дете, която да му даде шанс за по-добър живот и което да може има здравословни взаимоотношения с хората. Това не можеше да се случи през грижите, които полагахме за децата в институции, защото времето и средата не го позволяват. С всеки изминал ден като доброволци при различни каузи в домовете виждах, че това е губене на време и липса на каквито и да е резултати. Затова, когато разбрахме за приемната грижа, решението беше взето много бързо. За моето семейство децата, лишени от родителска грижа, са важни не по-малко отколкото бедните, бездомните и нуждаещите се. Това, което правим, не е кауза, а ангажимент, който имаме като част от това общество. Това е нашият малък принос.
- Наскоро стана ясно, че наши приемни семейства са готови да приемат сирийски деца бежанци без родители. Има ли вече такива реални случаи?
- Да, готови са, защото грижата няма цвят на кожата, етнос или пол. Когато си решил да станеш приемен родител, се профилираш и поемаш грижа за дете, чиито нужди най-добре можеш да посрещнеш. За съжаление държавата все още няма механизъм, с който да настани тези деца, нито достатъчно обучени специалисти, които да подкрепят процеса, затова и няма настанени деца. Децата без родители от Сирия са около 70 по последни данни.
- Как помогна на приемната грижа кампанията "Приеми дете. Създай бъдеще"?
- Кампанията не може да реши финансовите проблеми на държавата колкото и да ми се иска, а и
не можем да сме постоянно в кампания
Но тя показа, че има една голяма дупка в подкрепата на семействата, точно в момента на настаняване на детето в дома на приемното семейство. Парите, които се дават, отиват за първоначалните нужди на детето, като легло, памперси, храна и други на пръв поглед елементарни неща. Точно в този момент, когато разходите на семействата са най-големи, тези дори и минимални постъпления могат да бъдат от голяма подкрепа за семействата. Но дългосрочният ефект е много по-голям, защото той показва, че не си сам в грижата си, колкото и понякога това да изглежда точно така.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
