Проф. Росен Дребов и д-р Атанас Кацаров направиха уникална операция на гръдния кош на детето
Двегодишното момиченце със синдром на Жун на петия ден след интервенцията прави кълбо напред
Очите й са нежни, дълбоки и красиви като на кошута. Точно като името - Мерал. Тя е най-хубавото, което се е случило в живота на Гюлбахар и Мехмет Хайрула от айтоското село Карагеоргиево. Първородното им дете починало след рядко генетично заболяване. Родила се прекрасната Мерал. Когато станала на 6 месеца, родителите с ужас забелязали симптомите на същия синдром на Жун. Пациентите най-често са с гръден кош, който спира да расте. Ребрата не растат навън, а неправилно - навътре. Така те притискат белия дроб и сърцето и това пречи на децата да дишат. 75 процента от тях умират до втората година от раждането си заради дихателна недостатъчност. Родителите на Мерал не губили и секунда, за да търсят помощ за детето си. Започнало ходенето по мъките. Потърсили помощ във Варна, посъветвали ги да отидат в чужбина, защото тук нищо не може да се направи. Отишли в Турция. Там чули същото - детето трябва да порасне, да стане поне на 4 годинки, а на този етап нищо не може да се направи. Само че дотогава Мерал можеше и да не е между живите. Лъч надежда им дал репортаж по телевизията, по който видели, че в "Пирогов" правят уникална по рода си операция.
Веднага се свързали с началника на детската хирургия проф. Росен Дребов и началника на детската травматология д-р Атанас Кацаров. "Взехме направление и тръгнахме", казва Мехмет. През юни 2015-а двамата известни лекари извършили операция, която няма аналог до момента. Те поставили 2 титаниеви пластини, с които разширили гръдния кош на детето. Преди броени дни пироговските лекари извършиха втория етап на оперативното лечение. На петия ден след операцията малката Мерал вече правела кълбо напред, твърди проф. д-р Дребов.
"Опитва да се премята, тя е енергично дете", казва бащата. Той е благодарен на лекарите. "Това са правилните хора. Нека да видят лекарите, че стават чудеса в България. В техните ръце сме и за в бъдеще", казва той. Мехмет е строителен работник. Той е благодарен и на шефовете си, които са му помогнали и морално, и материално. "От фонда за лечение на деца поеха лечението. От "Пирогов" не са ми поискали нито лев. Шефовете ми обаче ми помогнаха за хотели, за пътя, за храна. Това са Теодоси Бояджиев, Владимир Житенски, Стефан Тотев и Атанас Георгиев", благодарен е Мехмет. С жена си са признателни най-вече на лекарите проф. Дребов и д-р Кацаров, на които дължи живота си прекрасната Мерал.
БЛИЦ
Проф. д-р Росен Дребов:
Спасихме човешки живот, това е най-важното
- Проф. Дребов, каква е трудността при такъв тип операции на гръдния кош?
- Никой не знае, защото никой не е правил такава операция. При втората операция на детето мислихме пет варианта и накрая, по време на операцията, се спряхме на шестия. В детската хирургия по принцип в 60-70 на сто една с една малформациите не си съвпадат, което ни кара да да вземаме решения на момента. Така го решихме и се получи.
- В какво се изразява уникалността на операцията, която извършихте?
- Защото никой не е правил такова нещо до момента. Защото сме спасили човешки живот. Досега детето да беше умряло. Първото дете на семейството е починало от същия синдром на 7 години.
- Често ли се среща синдромът на Жун и каква е преживяемостта?
- Според американски данни у едно на 150 000-200 000 живородени деца. Честотата в България не мога да кажа, защото всички до момента мислеха, че на болните от синдрома на Жун така им е писано - да умират. От това, че не расте гръдният кош, даже се свива, което води до дихателна недостатъчност. Аз виждам втори такъв случай със синдром на Жун. При един от първите ми опити за операция направи много тежка пневмония заради проблеми с белия дроб и по-нататък не можах да правя нищо, защото щеше да почине от белодробния проблем. Дисплазия имаше, която еволюираше и долните лобове започнаха да не дишат добре. Така че аз за втори път виждам болно дете с този синдром.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
