- Османският васал е останал в народната памет като защитник на християните
- Българи, сърби и македонци спорят за краля на Прилеп, преданието е включено в международен културен маршрут
Няма дете, което да не е слушало приказки за легендарния Крали Марко. Историите за смелостта и героичността му ни водят към магически светове, където доброто винаги побеждава злото и справедливостта тържествува. Но малцина знаят изключително интересната история на тази историческа личност.Героят от българското народно творчество е живял през XIV век в Прилеп, днешна Северна Македония. Истинското му име е Марко Мърнявчевич, син на прилепския деспот Вълкашин Мърнявчевич, който след смъртта на цар Стефан Душан през 1355 г. се обявява за крал. Годината и мястото на раждането на Крали Марко са неизвестни - допуска се, че това е станало около 1350 г., когато баща му Вълкашин е вече на служба при крал Стефан Душан и неговата властна съпруга, българката Елена. Майка му вероятно произлиза от местното българско болярство. Спорен е произходът на Марко. Предположението за сръбската етническа принадлежност се основава единствено на съчинението на Мавро Орбини от края на XVI век "Царството на славяните". За българския му произход обаче говорят множество летописци и хронисти от по-старо време, сред които се отличават Константин Михайлович, Иван Музаки, Сфранцес, Теодор Кантакузин, Йосиф бен Йошуа, Филип Лоренц и други - те
недвусмислено го назовават български княз
Редица по-късни исторически изследователи на периода на османското завоевание на Балканския полуостров, сред които Адам Кърчевич, Василе Петрович, Иларион Руварац, Владимир Чорович, също са привърженици на становището, че Крали Марко е българин.Баща му Вълкашин след смъртта на Душан (1355 г.) става една от най-силните фигури в полуразпадналото се Сръбско царство. Марко е коронясан като "млад крал", потенциален наследник не само на Вълкашин, но и на сръбската царска корона. През 1371 г. Вълкашин заедно със своя брат - деспота на Сярско Йоан Углеша, тръгват на поход срещу османските турци с 60 000 бойци, но са победени в битката при Черномен, където загиват и двамата. Марко Мърнявчевич наследява кралството, но като васал на османския султан. В по-късни сръбски предания е обвиняван, че се е сражавал на турска страна в битката на Косово поле през 1389 г. Както изглежда, докато Марко е склонен да бъде неутрален васал, собствените му братя са имали други разбирания - Андриаш и Димитър емигрират в Унгария, а Иваниш загива в бой с османците.През 1395 г. Марко заедно със своя съсед и събрат по съдба Константин Драгаш участва в поредния поход на султан Баязид
Този път ударът е срещу непокория влашки воевода Мирчо Стари. В битката при Ровине на река Арджеш Марко и Константин Драгаш загиват (17 май 1395 г.). Според Константин Костенечки преди боя Марко споделя с Константин: "Аз казвам и моля Бога да бъде помощник на християните, а нека аз пръв падна между мъртвите в тази война". Но според народните предания той не е умрял, а
чака в пещера деня, когато ще излезе на слънчевата светлина
и сам ще изгрее като слънце, за да стопли народа. Той остава като непобедим юнак и защитник на християните от агаряните. Възпят е в епосите на българи, сърби и македонци - в този смисъл легендите са го превърнали в международен балкански герой.Анализът на историческите факти обаче сочи, че той е бил васал, верен на османлиите.
Образът на Крали Марко претърпява огромно развитие през вековете и прави впечатление, че се обновява с всяко поколение. Въпреки че остава непроменен образът му на едър и силен мъж, яздещ верния си кон Шарколия, външният вид на Марко значително се изменя. Неговите дрехи стават по-близки до тези на българите от периода на Възраждането, като облеклото му в по-новите легенди включва класическите калпак, червен пояс, конопена риза и калцуни, имащи все по-малко общо със средновековните царски златотъкани мантии или войнски брони с халки.Макар приживе Крали Марко да е воювал със сабя и ятаган, постепенно той започва да прилича на класическия български хайдутин. Не е изключено върху образа му да са се наслагвали чертите и на други борци срещу османците. Което дава основания да се предположи, че Крали Марко вече не е бил един човек, а титла, с която са били назовавани редица безименни бойци срещу тиранията, всеки от тях влизащ в ролята на великия герой.Не се знае кога се появява първата легенда за защитника на всички поробени, но първото документирано сведение за такъв герой идва от дубровнишкия историк и пътеписец Мавро Орбини, който през XVI в. в своя труд "Царството на славяните", дава само бегла представа за произхода на мита. Подобно на своя баща Вълкашин, Марко е смятан от мнозина съвременници за български владетел, а по-късни автори, включително и сръбски, директно го наричат българин. Трудно е да се каже дали и в каква степен прилепският крал е имал българско самосъзнание, но етнокултурната характеристика на държавата му е категорично българска.Превръщането на Марко в епически герой е свързано с българските и балкански традиции, наследени от най-древни времена. Всъщност образът на Крали Марко е симбиоза на представите за героя конник, чиито корени се крият в древнотракийската и прабългарската митология - нека припомним, че Прилеп и "Керамисийското поле" са центърът на земите, в които
през 680 г. се заселват Куберовите българиПроф. Иван Венедиков защитава тезата, че епическият герой е наследник на митологически персонаж, който притежава едновременно уранически и хтонични черти и в структурно отношение се доближава в голяма степен до хетския Бог на бурята, семантично и културно съизмерим с Критския Зевс и Тракийския Дионис.Много малко неща и факти за живота на Крали Марко са запазени в историческите анали. Погребан близо до Скопие, в манастир "Св. Димитър", по-късно наречен Марков манастир. В храма има стенопис, който изобразява Марко с Вълкашин. Има корона и ореол, което го причислява към светците. Надписът на стенописа гласи:
"В Христа Бога благословен крал Марко"
Такъв надпис има и на монетите, които се секат по времето на Марко в Прилеп.Легенди за Крали Марко и неговия баща Вълкашин ги свързват с град Харманли. Дори се счита, че на мястото, където е Изворът на Белоногата, Вълкашин е намерил смъртта си. Има скални образувания като "Стъпката на Крали Марко" и неговия трон.Народното предание за Крали Марко е включено в международния културен маршрут "Европейски приказки и легенди", който се основава върху героичните епоси на европейските народи и е в съответствие с инициативата на Съвета на Европа в областта на културния туризъм за развиване на културно-туристически маршрути на територията на Европа. Такива маршрути са разработени вече в шест западноевропейски държави, като в тях се включват интересни туристически атракции, типични за всеки район. Основател на проекта е Ноел Орсат, член на Комисията по образование и култура към Съвета на Европа и председател на Комисията по Европейска културна идентичност.
Боливуд направи филм, показа го като сръбския Конан
През 2014 г. Боливуд снима филм за Крали Марко, който е представен като сръбски юнак. Идеята хрумнала на индийския режисьор С. Шридар, който бил на посещение в Белград преди години. Питал кой е най-известният сръбски герой и всички му отговаряли - Крали Марко. "Той олицетворява моята визия за сръбския народ", казва Шридар. Филмът се казва "Фантастичното приключение". Режисьорът искал да направи фентъзи, затова не се задълбочил много в историческите данни, искал да покаже Марко като сръбския Конан. Според сюжета, в Косово идва нов паша, който издава декрет всяка девойка, която се омъжва, да мине първо през леглото му. Крали Марко е единственият, който може да спре пашата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
