Шест от Чудесата на България грабнаха медалите в едноименната кампания на "Стандарт" за 2014 г. В сряда вечерта БНТ излъчи директно от Студио 1 бляскавото шоу, в което с онлайн и смс гласуване бяха определени победителите. В категория археологически открития шампионите са Пръстенът убиец от Калиакра, Маската на Терес от Долината на тракийските царе и Урвич - Манастирът на Паисий. Атракциите, класирани от над милион българи на първите три места, са крепостите "Трансмариска" - Тутракан, "Перистера" - Пещера, и остров Св. Анастасия край Бургас. Разликите в резултатите от вота за трите атракции са толкова малки, че за нас и трите са Чудо номер 1 2014 г., каза главният редактор на "Стандарт". България има над 43 000 артефакта от 7 епохи, гордее се с величествени крепости и бляскави съкровища. Знаем много за историческите факти около тях, но малко за легендите. Вчера ви разказахме легенди за Пръстена убиец, маската на Терес и Урвич - Манастира на Паисий. Днес - за трите чудеса от финала "Атракции" в кампанията за 2014 г.
Корабостроителницата на император Диоклециан
Лятото на 298 г. Гордо изправен на бялата кула в крепостта "Трансмариска", император Диоклециан наблюдаваше божествения залез. Огненото слънце бавно потъваше в Дунава, превръщайки го в река от пурпур и злато. От брега долиташе суматохата в корабостроителницата, където довършваха поредната бойна галера за Сексагинта Приста. Погледът на първия римлянин бавно обхождаше околните хълмове. В подножието им също кипеше трескав труд. Наемните работници - преселници от Мала Азия, вадеха готовите тухли с печата му от новата пещ. До тях италийци бъркаха хоросана. По изгрев майсторите щяха да продължат с крепостната стена. Мащабният строеж започна веднага щом I Италийски и ХI Клавдиев легион най-после отблъснаха готите на запад. И позволиха на Диоклециан да започне реформите си. Знаеше, че варварите ще се върнат. И искаше да подсигури границата. Създаде специалните конни патрули, които по суша пазеха гърба на 60-те галери в Сексагинта Приста. Укрепи гарнизона в Дуросторум. И вдигна по средата военния център "Трансмариска". Край него вече растеше градът. Ветераните се радваха на тракийските си съпруги, занаятчиите прииждаха, търговията с Рим не спираше. Диоклециан се усмихна. Твърдината щеше да пребъде и след 17 века...
Името: "Селище зад блатата"
Крепостта е построена: 293-298 г. от император Диоклециан за укрепване на границата и сигурността на Дунавския лимес. В града квартируват I Италийски и XI Клавдиев легион.
Дейност: Римският град с крепост е имал корабостроителна и кораборемонтна база. В тях са се строяли и поправяли престисите (бойни галерии) за Сексагинта Приста
Площ преди 18 века: Около 65 000 кв. м и дължина на крепостните стени около 1000 м.
След реставрацията: Възстановени са 54 м от северната стена и 34 м от южната
Атракции: Светлинно шоу къпе с 16 различни цветни отблясъка кулите и каменните зидове на древния кастел.
Из историята: Единственото място в България, където три пъти е отсядал римски император. Диоклециан лично е наглеждал строежа на крепостта.
Аспарух е преминал Дунава край стените на Трасмариска. Битки край крепостта е водил Великият Цар Симеон т. Тук е избрал да влезе в сражения с турската армия самият генерал Суворов.
Гълъби пазят "Перистера"
Есента на 313 г. Центурион Марк Северий огледа останките от селището под хълма на пътя от Траянови врата към Константинопол. Готите за пореден път бяха помели всичко. Къщите горяха, земята бе покрита с телата на селяните, жените и децата бяха отвлечени. Прав беше аскетът, когото войниците на Северий срещнаха по Виа Милитарис. Той проповядваше новата вяра на Христос, заклеймяваше разгулния живот и казваше, че само дела в прослава на бога ще спрат злините.
Северей изпълняваше заповедта на Константин Велики да вдигне крепост срещу варварите, този път - непристъпна. Но къде да положи основите? Тогава видя чудото. Вместо лешояди в небето летяха гълъби. Белите им крила искряха на слънцето. Северий сякаш пак чу гласа на аскета, който повтаряше, че Господ слиза на земята чрез гълъба. И си каза: Където кацнат, там ще градим. Войните последваха птиците. Ятото кацна на хълма над прохода. Върху отломка от олтар на бесите. Центурионът не повярва на очите си. Скалата също имаше форма на гълъб. И Северий прие знамението. Започна да гради крепостта на гълъба. Нареди в две от кулите й да има параклиси. Знаеше, че твърдината ще надживее империята и че дори след 1700 години "Перистера" пак ще бъде крепост на вярата.
Име: Крепостта на гълъба (перистера от гръцки означава гълъб)
Градеж: Строежът й започва през IV век на днешния хълм Св. Петка върху светилище на бесите, останки от което се виждат и днес.
Находки: Над 200 монети, 31 от които златни. Най-ценна е монета на римския император Тиберий II Константин. Той е управлявал само 4 години (578-582) и сечените от него монети са в силно ограничена емисия. В света до този момент е позната само още една такава монета, която днес се пази в Турция.
Жилищата: Разкрити са 28 жилища, в които са намерени много керамика и предмети от бита, включително и напълно и частично запазени питоси (делви). "По следите от съдържанието в тях днес дори може да се възстанови седмичното меню на гарнизона", убедена е доц. д-р Бони Петрунова, изследовател на крепостта.
Питосите: Наричат ги "първите хладилници". Огромни керамични делви, в които са се съхранявали зехтин, храни. Открити са 81 питоса.
Църквите: Единствената крепост с църкви в две от кулите - северната и южната. Храмът в южната кула е бил замислен и граден като базилика.
Манастирът, закрилян от св. Анастасия
Лятото на 1560 г. Паднал на колене на ръба на скалата, монах Анастасий благодареше за избавлението си на Исус и на светицата Анастасия, покровителка на манастира и негова лична закрилница. Както винаги времето на острова бе спряло. В тишината кънтеше само собствената му молитва. Споменът върна пиянските крясъци на пиратите, които се опитваха да щурмуват парчето земя. Отново видя себе си и двамата братя коленичили в църквата, за да се молят всеотдайно за спасение - на Отца и на светицата. За сетен път пред очите му изплува чудото. Корабът се вряза в острова и се вкамени заедно с морските разбойници. От този миг Анастасий всеки ден благодареше на бога и на закрилницата си. Но днес виденията му продължиха. Върна се назад във времето и застана до лечителката Анастасия, отказала се от богатство, за да помага на мъченици за вярата. Погледна в бъдещето и разбра, че не след дълго малкият му манастир ще мине под опеката на патриаршеския "Св. Йоан Предтеча". Изтръпна, когато свише научи, че има ден, в който на неговия остров ще стъпят мъже без срам и страх от бога, за да превърнат монашеските килии в страшен затвор. Но небесният глас на Анастасия му върна надеждата. Тя му каза, че ще пази райския къс земя. И ще дойде време, когато чадата Божи често ще пътуват до острова. За да се докоснат до Отца и да преоткрият доброто в себе си.
Местоположение: На 6,5 км югоизточно от Бургас, разположен между нос Света Анастасия и нос Атия
Площ: Едва 0,01 кв.км или приблизително около 9 декара. Островът е изграден от вулканични скали, висок е 12 метра
Статут: Единственият обитаем остров в български териториални води
История: Най-ранното писмено свидетелство за съществуването на манастира на острова е грамота на вселенския патриарх Йеремия II, публикувана от гръцкия историк Ламброс Кaмперидис. Грамотата е с дата юни 1575 години и документира укрепването на манастира, в който са служили двама монаси
През 1656 година Евлия Челеби посещава острова и споменава за богат манастир с голям празник. През 1784 година манастирът е посетен от френския офицер Лафит-Клаве, който заварва на острова турски войски дислоцирани там срещу евентуални нападения на руския флот.
Между 1945 и 1990 г. островът носи името Болшевик. Тогава на два пъти там са били заточвани затворници
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
