Журналисти се събраха в залата, където преди 50 години тръгва култовият през соца седмичник
Вестник "Поглед" е легенда, която остава завинаги във времето. Седмичникът влезе в историята с неговите непостижими и до днес 400 000 броя тираж. Всеки понеделник войната на опашката пред будките приключва за по-малко от 30-40 минути. "Поглед" разчупва клишетата на тогавашните 4-странични всекидневници, акцентът му е върху истинските човешки истории, които на другите вестници се отделят едва по няколко реда. Втора и трета страница са отделени за писма на читатели и техните съдби от първо лице. Авторите смело разказват версии и дават заключения преди края на официалните разследвания на катастрофи и промишлени катаклизми. Главен редактор е Лалю Димитров.
"Истинските погледари" - по думите на един от главните му редактори Любен Генов - се събраха в СБЖ, за да пият по чаша вино заради 50-годишнината на легендарния седмичник, който помнят всички българи от по-старото поколение. Видяха се, за си спомнят за мита, за да създадат още подобни с разказите си и да се извивинят един на друг за личностни сблъсъци и грешки. На сбирката бяха трима от култовите главни редактори на "Поглед" - 86-годишният Дамян Обрешков, който е от първия брой през 1966-а, Любен Генов и Евгений Станчев. За първи път главен редактор
се извини на друг, че го е "прецакал"
"Евгений, прости ми, че ти подлях вода - явих се на конкурса, а те ме избиха на твое място", каза бай Дамян. "Мислех, че ще помогна на възстановяването на вестника, но това беше грешка". "Ти много пъти си го правил на улицата, но така е - грешки на растежа", отвърна Станчев с присъщото си чувство за хумор.
"Поглед" тръгва като хала през зимата на 1966-а. Не само заради първата светлинна вестникарска реклама на ъгъла на сегашните булевард "Мария Луиза" и улица "Пиротска". Две седмици по-рано, на 16 декември, огромна лавина над Орлето затрупва и убива 11 алпинисти. Лавината е уникална в световната планинарска история - дълга е 79 метра, широка е 57 метра, общият обем сняг е 1403 кубически метра. Свлича се изведнъж за десетина секунди. Пристигат 3 военни хеликоптера, има уж много журналисти, но в пресата не се появява нищо. Пръв е "Поглед", който описва пространно трагедията и "предизвиква взрив в обществото", както казва отговорният секретар тогава Кирил Янев. Темата е разработена от двама външни автори на "Поглед" - Георги Масларски и Иван Делчев.
На 1 май 1966 г. съдбата отново дава шанс на "Поглед" - макар и заради следваща трагедия. 118 души загиват след скъсване на бента на хвостохранилището на оловно-цинковата флотационна фабрика "Мир". Отровната стихия унищожава 156 къщи. И докато другите вестници мълчат, "Поглед" успява да качи в правителствения хеликоптер "летащия репортер" Костадин Батков, който прави смразяващ репортаж - далеч преди изводите на държавната комисия описва причините за катастрофата.
Следва катастрофата край Братислава на български самолет Ил 18Б - на 24 ноември същата година. Тогава Боян Трайков взима служебната волга и отива на мястото на инцидента, като
разказва за грешките на наземния контрол
"Поглед" е във висините, като печата по 400 000 копия седмично. Девизът, с който тръгва вестникът - "Нито едно значимо събитие без "Поглед", се изпълва с плът и кръв още през първата година. Вестникът обича да е наобратно на останалите. "Натъкнахме се на едно "впечатляващо" обстоятелство. Оказа се, че в междуредакционното пространство блуждаеха и се разнасяха множество ръкописи. Те бяха целите изшарени с парафи. Но над всичко стоеше
парафът на парафите: ЕДНО ГОЛЯМО И КАТЕГОРИЧНО "НЕ!". Ще рече - отхвърлени. Такъв един ръкопис със заглавие "Въздухът на Перник" от Богомил Вълов стигна до мен.
Стана потресаващо изследване, над града се изсипваха денонощно хиляди тонове прах, отпадъци, сажди. Те буквално душаха хората. Реакцията беше фантастична - оказа се, че по този въпрос съществува правителствено постановление, набутано в глуха линия. И забравено. Затегна се дълго, тежко, драматично обяснение с четири министерства. Всеки ден в редакцията пристигаха важни другари с тежки папки, с още по-тежки закани и обвинения. И нов урок за нас: Винаги при всички случаи и моменти, когато се натъквахме на убийствена бюрокрация и бездушие, се намираха хора с будни съвести, които заставаха до нас", спомня си Кирил Янев.
По идея на Евгений Станчев "Поглед" открива къде е центърът на България - до хижа "Узана". Пак той решава да събере хората, които не са качвали Черни връх. Идват 10 000 - поне толкова значки са раздали на феновете на "Поглед" в този ден от Българския туристически съюз. През 1987 г. той сам отива в Чернобил да направи репортаж - репортерът, който трябвало да замине, отказал, защото жена му била против.
За да няма съмнение за авторитета на "Поглед", ще цитирам Чавдар Крумов. "Седяхме с Костадин Батков, тогава кореспондент на "Отечествен фронт" в Брюксел. Той ми рече: "Завиждам ти, че работиш в "Поглед". Имам 162 публикации в "Отечествен Фронт" и само 2 в "Поглед". Но когото и да срещна в София, ми казва: "Четохме те в "Поглед". Всъщност Батков, големият репортер, е от основателите на "Поглед", пише Крумов.
Впрочем една страница в "Поглед" - че
извънземните пристигат
е достатъчна, за да накара над 20 000 от цялата страна да дойдат на къмпинг "Европа" на 1 април 1992 г. в 1,28 часа. Пътят от Поморие до Сарафово е пълен с паркирали автомобили. Нашумелият Кирил Якимов от петричкото село Ключ пише 7 страници до редакцията след публикацията и обяснява защо те няма да дойдат. Единственото "извънземно" нещо е, че филмът на фотографа все едно е "осветен". На него има единствено 2 кадъра. Все едно събитието не се е състояло.
Но надеждата за чудо умира последна - и така още 24 години досега. За разлика от вестник "Поглед", чиято легенда ще остане в историята и няма да умре никога.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
