През XVIII в. Цариград остава без лой и масло - цялата стока е скрита в селцето над Търново
Местните търговци са сред най-големите износители на обработена коприна, живеели в къщи замъци
След като съм разгледал Лясковския манастир "Св. Равноапостоли Петър и Павел", аз поемам към Велико Търново. Пътят ми води през равното Арбанашко плато и скоро виждам табелата на самото село Арбанаси. Бил съм тук много пъти, но винаги ми е приятно да се разходя по калдъръмените улички на древното селище. А и да разкажа на моите читатели за неговата интересна история.
Арбанаси е живописно разположен само на 4 км североизточно от руините на средновековната столица Търновград. Най-ранните писмени данни за него са от XV-ХVI век, когато е владение на висши османски сановници. След 1541 г. то става собственост на великия везир на империята Рустем паша, зет на султан Сюлейман I Великолепни. Срещу задължението да пазят близкия проход, жителите са освободени от доставки за армията и редица данъци. Тези права и привилегии са отразени в десет султански фермана, като най-ранният от тях е от времето на султан Селим II (1568-1574 г). Според тях живеещите там християни могат да се самоуправляват автономно и като
свободни граждани
На държавни служители и военни се забранява да влизат в селището. Това превръща Арбанаси в примамливо място за живеене на християните. През 1540-1541 г. броят на семействата е 150, в XVII в. те са 547, а в следващото столетие надхвърлят 700. В селището живеят обединените от общата православна вяра албанци, българи, власи и гърци.
Един от основните поминъци на населението е джелепчийството. През пролетта арбанашките джелепи обикалят империята и закупуват едър и дребен рогат добитък. През лятото угояват животните по тучните пасища в околността и на много места в Дунавската равнина. Към късните есенни месеци животните са докарвани за клане в специалните кланици (салхани). Месото е обработвано във вид на пастърми, суджуци, наденици, сушени и пушени езици. От лойта са произвеждани свещи и сапун. Биволските и говежди кожи са обработвани и така е осигурявана суровина за развитие на кожарския занаят. Арбанасчани не само произвеждат, но и създават изгодна за тях пазарна конюктура за извличане на по-висока печалба. Стига се дотам, че в началото на XVIII в. в столицата Цариград няма лой и масло, защото тези стоки са складирани и скрити в Арбанаси. През 1714 г. се налага лично султанът да задължи местните джелепи да продават по "текущи цени" и наличните стоки да бъдат пращани с кораби за столицата.
Главно място в бизнеса на Арбанаси заема търговията. През XVII в. арбанасчани активно
излизат на международния пазар
Особено интензивни са контактите с Трансилвания. Тамошният княз Георг Ракоци I им разрешава да продават стоки на едро на всеки панаир и дава право да се сдружават в т.н. гръцки компании. В края на XVII в. се засилват търговските контакти и с далечна Полша.
Ролята на арбанашките търговци в гръцките компании продължава да е първостепенна и през XVIII в. В един доклад на католическия епископ Антонио Стефани от 1685 г се отбелязва, че арбанасчани търгуват с Италия, Унгария, Полша, Русия. Известно е името на Димитър Хинтинлията, продавал стоки чак в Индия и Персия. Арбанасчани се включват и във финансовите спекулации, извършвани между Сибиу, Брашов, Свидов и Цариград. В резултата на това в селището се образуват големи парични депозити.
От запазените данъчни регистри е видно, че са практикувани различни занаяти - казанджиийство, шивачество, бояджийство, обущарство, чехларство, грънчарство, златарство и др. През XVII в. подем бележи лозарството. Силно развито е бубарството. Арбанасчани са един от най-големите износители на обработена коприна и за източването и е имало четири работилници-долапи.
Най-ранните сведения за училища в Арбанаси са от XVII в., когато
към храмовете функционират няколко килийни школа
През XVIII в. грижи за учебното дело и образованието полагат влашките и молдовските воеводи. В 1779 г. влашкият воевода Александър Ипсиланти Бранковиану издава грамота, че поема създаването и издръжката на гръцко класно училище. От текста става ясно, че подобно училище е имало в Арбанаси още по времето на владетеля Константин Николае в 1732 г.
Икономическият просперитет на Арбанаси най-ярко се вижда в жилищното строителство. Селището е съставено от отделни къщи замъци, оградени с високи каменни зидове. Според епископ Петър Богдан в 1640 г. те са повече от 1000. Най-известни са Костанцалиева, Хаджиилиева, домовете на Кандиларови, Бранковани, Нику Култукли, Ламбринови, на баба Кали, хаджи поп Панайот и др.
Жилищната постройка е разположена в обширен двор. Там се влиза през висока порта, в която са обособени две части. Едната е за коли и добитък, а другата - за пешеходци. От вътрешната страна на портата са оформени специални ниши за пазачите, охраняващи жилището. В дворното пространство са разположени спомагателни стопански постройки и обори. Долният етаж на къщата е изграден масивно. В него са разположени предназначените за складиране на стоки мази и
скривалищата (крипшони), в които при опасност
се
укриват хора и скъпоценности
Просторният и функционален горен етаж е изцяло за жилищните нужди на едно семейство. Към него се стига по две стълбища - парадно и спомагателно. Помещенията на етажа са официални, спални и сервизни. В зависимост от сезона гостите са приемани в различни стаи - летни и зимни. Те се отопляват със зидани печки, а в някои къщи са изградени и бани. Гостните и спалните са украсени с дърворезба и глинени релефни орнаменти. Луксът е навсякъде и показва, че в арбанашките къщи не са живеели случайни хора.
Духовник: Всички жители са учени
Оцеляла е приписка на свещеник, възхваляващ селището през ХVIII в: "Да млъкна не мога. Трябва да говоря, да възпея чудното Арбанаси, голямо село сред България; на една възвишена местност, жилище на истински ромеи. Блести то като огледало по цялата епархия... Къщите са благоустроени, оградени с високи зидове и всяка изглежда като манастир. Жителите са от различни народности, те са благородни, честни, гостоприемни и всичките са учени..."
Плащат 20 000 гроша откуп на Високата порта
През 1688-1689 г. в Търновския край се разгаря подготовката за въоръжен бунт. Османските власти претърсват и Арбанаси, конфискувайки много оръжие. За да предотвратят тежки наказания и конфискации, жителите събират и плащат в изключително кратък срок огромната сума от 20 000 гроша.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
