Момичета и булки вият върбови клонки на венчета, които пазят от зли сили до следващата година
"Лазаровден и Цветница, които предшестват Възкресение Христово, са от най-красивите празници в българския народен и православен календар. Защото носят Възраждането. Цветница е символът на събуждането - на природата за новия живот. Вече са цъфнали първите цветя, идват прелетните птици. Идва и възкресението на добрината и човещината между хората", казва Веселина Малчева - основател на детския отдел на добричката библиотека, а сега и родоизследовател и краевед.
"В съботата и неделята - преди Великден - се оглежда младостта. Неслучайно именно одеждите на лазарките, които обикалят махалата, като пеят за здраве, са изпъстрени с най-ярките цветове", продължава Малчева. "Двата празника са свързани. В събота лазаруват малките момиченца по на 7-8 годинки, а след обед до късна вечер - девойките. Те носят кошнички за получените като дар яйца, които ще боядисат на Велики четвъртък. В кърпи пък слагат парата. На Цветница - денят, в който Христос влиза в Йерусалим - в църквата раздават върбови клонки, символ на маслиновите, с които Исус е бил посрещнат на входа на града. Сутринта цялото семейство пременено се отправя към храма, където пали свещ за здраве и отправя молитва за благоденствието на близките. Свещениците раздават осветени върбови клонки, които стопанката трябва да свие на венче. Поставя го пред домашната икона и го пази до другата Цветница - за да закриля дома и семейството от зли енергии".
Един от ритуалите на Цветница се нарича "кумичкане". Девойките се събират и пускат венчетата си по реката. "Преди години в Добрич ги пускаха в корито. Венчето, на чиято мома излезе най-напред, е кумица. Тя е тази, която взема събраните парички и с тях приготвя трапеза за приятелките си на Великден в дома си", пояснява Малчева.
"Това бяха красиви пролетни обичаи, които като дете много ме радваха. Още помня с какъв трепет обикаляхме махалата и събирахме яйца. В годините след 9 септември 1944 г. обаче бе забранено да се посещават църкви. Възпитаваха ни в атеизъм. Когато бях ученичка, беше много рисковано да влизаш в божия храм. По големите празници наоколо се разхождаха отрядници, които следяха и записваха кой иска да запали свещ - беше табу. След това докладваха и "провинилите се" биваха наказвани с мъмрене от пионерската или комсомолската организация. Най-тежкият случай беше изключване от ДКМС. А това бе страшно, защото се вписваше в досието и на практика стопираше перспективата за развитие на младите хора. Който беше изключен, не можеше да кандидатства в университети - беше неблагонадежден", връща лентата дългогодишната библиотекарка.
Днес традицията отново е жива. Веселина Малчева е убедена, че ритуалите трябва да бъдат популяризирани сред младите хора. За да се съхрани българщината. На Цветница нейното семейство сяда на празнична трапеза, на която присъства риба - тъй като е времето на Великия пост. Ръсят именниците с вода за здраве, а те черпят за празника си.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
