Народът оцелява в тежки битки със съседите
САЩ хвърлят 3 милиона тона бомби върху азиатската страна
Четиридневният престой в Тайланд през февруарското ми пътешествие из Индокитай минава бързо и аз трябва да се отправя към следващата си цел - Лаос. Малкият самолет ме взема от аерогара Суварнабхуми в Бангкок и ме отнася далеч на север към някогашната кралска столица Луангпхабанг (по-рано - Луангпрабанг). От прозорчето виждам как просторните равнини на Тайланд постепенно се заменят от покрити с джунгли планини с причудливи форми.
Територията на Лаос е 236 000 кв. км, което за мащабите на Индокитай го определя като една от по-малките държави. Самото географско положение на Лаос го обрича на тежка конфронтация с мощни съседи. На север е необятният Китай, а на северозапад и югозапад са големите Мианма и Тайланд. На изток е Виетнам, а на юг - най-малката от днешните държави на Индокитай - Камбоджа.
По-голямата част от територията на Лаос е заета от планини и плата. Жизненоважна за жителите е пълноводната река Меконг, пресичаща страната от север на юг. Именно край нея живее по-голямата част от населението, наброяващо по-малко от 7 млн. души. То се състои от цели 49 етнически групи, но определящ е народът лао, чиято численост е повече от половината от жителите на страната. Преобладаващата религия е будизмът от направлението Тхеравада - най-консервативната част от това учение. Като наследство от френското колониално минало са 1.5% християни.
Историята на Лаос е сравнително кратка и е тясно свързана с тази на Камбоджа и Тайланд. През IХ-ХII в. народите лао и таи още се намират в границите на ранносредновековната държава Нанчжао, която се разполагала на територията на днешната китайска провинция Юнан. След упадъка й вследствие на вътрешни противоречия и на агресията на Монголската империя, лао и таи мигрират на няколко вълни на юг и намират своите нови "родини" - Лаос и Тайланд.
Върху населението на Лаос оказват влияние културите на кхмери и таи, носещи идеите на индо-будизма. През ХIII в. северната част влиза в границите на голямата държава на таите Сукхотай, а южните райони съответно са под властта на Кхмерската империя. За първа държава на народа лао се приема създадената чрез обединението на няколко княжества през ХтV в. Лансанг. Нейният родоначалник Фа Нгун (1353-1373) разширява земите и за сметка на североизточните райони на Сиам (Тайланд).
Подобно на таите, лао изпитват при формирането на администрацията на своята държава силно влияние от Китай. Тя се базирала на строга йерархия, в която чиновниците управлявали съответните области. Те се грижели за събирането на данъците и за осъществяването на всички обществени дейности. Областните началници отговаряли и за формирането на военните отряди на армията на Лансанг. Огромно влияние имали будистките монаси. Строели се множество манастири и храмове, които, подобно на Сиам, Бирма и Камбоджа, били центрове на образованието и културата.
През ХV-ХVII в. Лансанг води дълги войни със съседите си. На първо време сраженията са със Сиам и са за контрола върху някои тайски княжества. По-късно сблъсъците са с Дайвиет (Виетнам) и с Бирма, която днес се нарича Мианма. Най-голямо могъщество Лансанг добива при управлението на Сулигн Вонгс (1637-1694). После обаче държавата се разпада на няколко княжества, най-силно от които е Виентян. Неговите владетели се опирали на могъщата Бирма, за да се противопоставят на амбициите на Сиам.
Усилването на Сиам в края на ХVIII в. довежда до голям поход на таите в Лаос, завършил с признаването на васална зависимост от Виентян. След нови войни в началото на ХIХ в. Лаос е разпокъсан и отделните части са присъединени към Виетнам и Сиам. Именно в такава ситуация заварват страната виетнамо-френските войни от 60-80-те години на това столетие. В 1893 г. е сключен договор между европейците и Сиам, по клаузите на който Лаос влиза в територията на Френски Индокитай.
По време на Втората световна война страната е окупирана от японците, а през 1949 г. завърналите се французи създават Кралство Лаос, начело с бившия крал на съществувалото след 1707 г. Кралство Луангпхабанг Сисаванг Вонг. Вътрешните конфликти обаче скоро довеждат до продължителна гражданска война, в която по различно време се намесват комунистическият Северен Виетнам, СССР и САЩ.
През Виетнамската война Лаос има печална участ, защото през него минават т. нар. "пътеки на Хо Ши Мин". Това са тайните комуникации, по които Северен Виетнам прехвърля войски на юг към контролираните от Сайгон територии. По тази причина американската авиация варварски бомбардира страната. Смята се, че за времето на бойните действия върху земята на Лаос са хвърлени около 250 млн. бомби с тегло над 3 млн. тона. Лесно е да се изчисли, че това прави 10 тона на квадратен километър.
Заедно със завършването на Виетнамската война приключват и военните действия в Лаос. Въпреки подписването на мирен договор, през пролетта на 1975 г. силите на комунистическата Освободителна армия (Патет Лао) започват настъпление. През декември наследникът на Сисаванг Вонг, крал Саванг Ватхана, е принуден да се отрече от престола, след което заедно със семейството си е изпратен в "самана" (концлагер за комунистическо превъзпитание). Така е създадена просъветската Народно-демократична република Лаос, продължаваща да съществува и днес.
Разбира се, за тези години тя се променя много, съобразно измененията в световния ред. След първоначалната колективизация и национализация, през 1986 г. е обявена политика на "чин таакан май", която е своеобразна азиатска "перестройка". Макар политическата система да остава до днес еднопартийна, подобно на Китай и Виетнам, Лаос се отваря за международни инвестиции и стимулиране на частния бизнес. С малки изключения, той поддържа добри отношения със съседите.
Ето че кацам на неголямото летище в Луангпхабанг, който днес наброява едва около 50 000 души. Посреща ме г-н Каосенфонг, моят водач през следващите дни. Естествено веднага съкращаваме сложното име на простото Као, пийваме по бира с местни специалитети и поемаме към хотела. Сградата във френски колониален стил е била собственост на една от злополучните дъщери на последния крал Саванг Ватхана. Недалеч бавно влачи водите си великата река Меконг. Утре ще имаме вълнуващо приключение с лодка по нея, но днес пътешествениците трябва да отдъхнат.
Страшните последици от войната
40 години след края на сраженията раните от войната още се усещат. Повсеместно в Лаос се виждат последиците от хвърлените тонове напалм. А и сега в джунглата има около 90 млн неизбухнали бомби, от които загиват по 200 души годишно. Лаосците обаче са се научили да използват опасните експлозиви за всякакви цели - от материали за строителство до домашна посуда и украшения за кравите.
Сисаванг Вонг - "кралят плейбой"
Често наричат така основателя на кралската династия на Лаос. Той имал 15 жени, като две от тях са му били доведени сестри. От всички тях са родени 50 деца, от които 15 се удавят в Меконг при нещастен случай с лодка.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
