Русе. "Роден съм в Дамаск, но моят дом е в Русе", казва след 18 г. в България Ануар Шалгин. Сирийският майстор на кожи идва в дунавския град за първи път преди две десетилетия. "Дойдох на гости на свой братовчед, който учеше в университета", спомня си чужденецът. После се върнал в родината си, но след 1,5 г. Дунавът пак го примамил. Този път Ануар останал за постоянно. Годината била 1995 г., а младият мъж тъкмо бил навършил 33.
Днес майстор Ануар Шалгин признава, че и за миг не се изкушавал да смени Русе за което и да е кътче в света. За него дунавската перла е най-хубавото място в България. "Най-ценни обаче са хората. В Русе имам приятели, които треперят за мен като братя и сестри", заявява сириецът. В последните месеци той очаква да получи и българско гражданство. Преди година решил да подаде документи с ясното съзнание, че много отдавна е приел България за втора родина. "Обичам Дамаск, но приятелите и любовта ме накараха да остана в Русе", обяснява сириецът. Затова сега той иска да помогне на своите братя, бегълци от режима на Башар Асад. Тъй, както умее - с изкуството си.
В началото на декември Шалгин откри самостоятелна изложба в Художествената галерия на Русе. През януари пък неговите уникални творби от кожа - лампи, бутилки, кутии за бижута, ще бъдат изложени и в румънската столица Букурещ като част от националната изложба на художествените занаяти. "20% от събраните приходи ще даря за бежанците", казва сириецът. От месеци той живее в тревога за цялото си семейство в Сирия. Там са неговите родители, петте му сестри и четиримата му братя. Всеки ден православният християнин се моли близките му да останат живи и здрави. Шалгин разказва, че преди да напусне Дамаск, всички живеели в мир и разбирателство.
Сега родната му къща е разрушена
а цялата му фамилия била принудена да напусне столицата. "За бежанците трябва да се говори като за хора, които имат нужда от помощ", казва Ануар не може да си обясни проявите на негативизъм у някои българи. "Самият аз познавам прекрасни хора тук", категоричен е Шалгин. Преди време клиенти го съветвали да иде в чужбина, за да печели по-добре от занаята си. "А там дали ще намеря истински приятели?", парирал ги сириецът.
Истината е, че когато Шалгин избрал крайдунавския град за свой дом, не знаел как всъщност ще му потръгне. В средата на 90-те чужденецът нямал желание да се захваща с търговия. А и трябвало да се справи с езиковата бариера. "Първо научих над 1000 думи за месец, по-сложна се оказа граматиката", спомня си Шалгин. По думите на Ануар, усет към българските думи той развил чрез общуването със своите приятели, както и от българските книги. В самото начало сириецът бил силно мотивиран да преодолее езиковата бариера, за да може да развива уменията, усвоени в родния Дамаск. Преди да стане майстор на кожи, Ануар открил своето призвание във фризьорството. "Успях да отвори салон, после и втори до култовата за времето си сладкарница "Куба" на пъпа на града", разказва за първите си години в Русе Ануар Шалгин.
Повече от 10 г. прическите били негово ежедневие
и любима професия. Междувременно сириецът решил да разшири своя бизнес, стегнал багажа си и един прекрасен ден се озовал в Трявна. Там Ануар продължил да се занимава с фризьорство, но в китното българско градче всъщност преоткрил старите занаяти. След година и половина дипломираният дизайнер от Дамаск се прибрал отново в Русе, дори не подозиращ още, че е намерил своето истинско призвание. "Стана естествено и сякаш случайно", връща се назад в спомените си сириецът. Признава, че винаги е искал да изработва уникални и красиви предмети, а настоящото си занимание определя като авторски стил. "Самоук майстор съм. Всичко започна с едно парче кожа, с което "облякох" бутилка за празник на мой приятел", разказва Шалгин. Нетипичният подарък предизвикал интерес у всички познати на Ануар, а той се запалил още повече по приложните изкуства. За да научи тънкостите при обработката на кожа, той отишъл в кожарската фабрика в Габрово, след което започнал да изработва различни художествени предмети. И сега Ануар Шалгин е единственият чужденец, който членува в Задругата на майсторите в Русе и България. "Имам свидетелство", гордо казва сириецът, който
официално членува в Задругата от 2010 г.
Покрай другите майстори се запалил и по народните танци.
Днес в ателието му ръцете му превръщат стари стъклени шишета, чаши и дървени кутии в уникални сувенири. "Най-трудното в този занаят е да се зароди идеята", вещо обяснява Ануар. По думите му, всичко останало е въпрос на техника и много търпение. Едни от най-оригиналните му творения са старите дамаджани, който преобразява в красиви нощни лампи. След повече от 4 г. в занаята Ануар обяснява, че не спира да експериментира. И понякога осъмва в ателието си, но се зареждат след всеки час, посветен на изкуството.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
