Чакат хиляди вярващи за патронния празник, обителта е отворена денонощно до неделя
Трескава подготовка за патронния празник кипи в Бачковския манастир. Обителта, която е втора по големина след Рилската, очаква хиляди миряни от страната и чужбина за Голяма Богородица. Острите завои покрай река Чая по пътя над Асеновград към Бачково никога не са плашили вярващите, желаещи да запалят свещ в църквата пред чудотворната икона на Божията майка. Изкачваме се по пътя към голямата порта на манастира, която помни истории отпреди 10 века. В двора са вързани няколко агнета, ще бъдат жертвани за големия курбан, приготвян всяка година за здраве на Успение Богородично. Подготвят се сенници, които да пазят хората от жегата, ще има и безплатна минерална вода.
Посреща ни игуменът Дядо Симон. Въпреки многото работа покрай подготовката за празника той намира време да ни разкаже историята на светата обител. Сядаме на терасата на втория етаж. "До неделя манастирът ще е отворен денонощно. Искам да отправя призив през вестника към всички, които ще дойдат тук - моля да се държат културно, да не се бутат, да не обиждат, за да може да мине празникът в молитвено настроение", казва Дядо Симон.
Бачковския манастир е основан е през 1083 година от грузинците Григорий и Абазий Бакуриани. Двамата братя помагат на император Алексий I Комнин да се възкачи на византийския престол през 1081 г. Две години по-късно той обявява по-големия Григорий за велик наместник и го изпраща в западните провинции на империята. По това време там живеят племена от арменски произход, т. нар. павликяни, които създавали проблеми на империята. Затова довереният човек на Комнин първо построява Асеновата крепост, а след това и самия манастир с паричната помощ на императора. Много са историческите събития, свързани със светото място. Тук е заточен и умира през 1401-1402 г. последният български патриарх на Второто българско царство - св. Патриарх Евтимий. През 1841 г. тук работи Захарий Зограф, изписал църквата "Св. Никола". Негови ученици пък работят в "Успение на Пресвета Богородица".
"Друг важен период е от най-новата българска история", казва дядо Симон. Екзарх Стефан и патриарх Кирил са основни инициатори срещу Холокоста, заедно с групата на Димитър Пешев. Благодарните евреи и до сега всяка година на 10 март, когато е международният ден на Холокоста, поднасят венци на двамата архиереи, които са провъзгласени за праведници на света от еврейската общност.
Чудотворната икона на Божията Майка пристига в манастира през 1311 г. Донесена е от двама грузински монаси и е подарък от грузинския каталикос. Самата икона е византийска, точно копие на иконата от "Влахерна" - несъществуващ вече квартал в Константинопол. Тя е единственото оцеляло копие, тъй като всички икони са били унищожени по време на иконоборческата ерес. През XVII в. две овчарчета откриват иконата в местността Клувията и я връщат в светата обител. След това тя мистериозно изчезва и се озовава отново на същото място. Това се случило на втория ден след Великден. Затова по традиция на този ден иконата се носи до Клувията с литийно шествие и след това се връща. Според легендата тя е проговорила на един от старшите монаси и му е казала, че е тук да пази светата обител. Затова я преместили от царския ред на отделно място - качена на три стъпала, отляво на вратата.
Чудесата
"Много често ме питат дали твори чудеса и сега. Непрекъснато твори чудеса. Ние се опитваме да ги издирваме и записваме не заради някаква гордост, а по този начин да свидетелстваме, че има вяра в хората и досега. Светата икона помага на всеки, който с искрено сърце и с чиста вяра пристъпи към нея", обяснява дядо Симон. И уточнява, че най-вече помага при молитва за безбрачие и бездетие. Повечето хора, които твърдят, че рожбата им е плод на молитва към Божията майка, по-късно кръщават децата си в манастира. Има и случаи на хора, страдащи от тежки заболявания. Докторите ги оставяли без надежда за живот, но благодарение на гореща молитва пред Света Богородица, те са оздравявали. Дядо Симон ни разказва история, която се е случила на втория ден след Великден, докато носели иконата към Клувията. Една майка държала детето си и чакала реда си, за да се поклони на светинята. От умората ръцете й не издържали и тя изпуснала детето. То паднало от 10 метра върху камъни и скали, но останало напълно невредимо. Затова са свидетелствали много хора, които са присъствали, включително и монаси, казва игуменът.
В манастирския сайт са описани удивителни истории за изцеления с вяра. Като например тази за Маруда. Младата жена дошла в манастира с известната леля Олга от Асеновград. Пред отец Михаил жените споделили, че Маруда има рак на носа и го помолили да отиде с тях до Клувията, за да се помолят всички заедно за оздравяването й. След като се върнали, Маруда отишла на изследване в Пловдив. Лекарите останали учудени, че не само няма тумор, но и установените по-рано разсейки са изчезнали. Още по-удивителна е историята на Елена Попова. Тя била тежко болна и приели, че е мъртва. Свалили тялото й в моргата на Смолянската болница. Дъщеря й Росица отива да го вземе за погребение. Докато се суети около него в моргата, забелязва, че палецът на ръката на майка й трепва. Извиква веднага медицинския персонал и майка й е върната към живот. След възстановяването си, Елена Попова отива в Бачковския манастир и остава там до смъртта си. Към края на живота си баба Елена приема монашество под името Евдокия. Погребана е в манастирското гробище.
404 майки благодарят на "Златната ябълка"
На път от Бачково към Пловдив минаваме през Асеновград. В "Малкия Йерусалим", както е известен градът заради многобройните си църкви и параклиси, "Успение Богородично" в Горни Воден има особена слава. Там се пази чудотворната икона на Божията майка, наречена "Златна ябълка". Светинята е от XVII век. В седмиците преди Голяма Богородица иконата е на мисия в различни градове на Пловдивската епархия, където се излага за поклонение в църквите. Тази година пътуването й започна на 3 август, когато бе в Пещера. После зарадва богомолците в Чепеларе, Смолян, Пазарджик. Вчера бе във Велинград, а днес ще бъде върната в църквата в Горни Воден, където е домът й. А на празника - 15 август, хората ще могат да й се поклонят.
Много са чудесата, извършени благодарение на вярата в Божията Майка, пред нейната чудотворна икона. Някои от тях са описани в поименници, пазещи се в местния музей, за други съдим по дарените на иконата украси, а за трети се разказват предания.
Чрез Златната ябълка Светата Дева помага на бездетни родители да се сдобият с рожба. В храма се пази тетрадка, в която са записани имената на 404 деца, заченати благодарение на вярата, сътворила чудо, разказва свещеникът Живко Николов. Първото е описано още през 1765 г. от Ананий Клинис. След това възниква традиция за празника, единствен по рода си у нас, който се чества и до днес в петата събота от Великия пост. Иконата на Божията майка се обкичва с венци от ябълки, които престояват 5 седмици. На празника плодовете се раздават на безплодните жени, за да заченат.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
