Спрете преференциите и помощите за производителите на електричество, казва Константин Стаменов
Скок на тока за бизнеса с 22% от 1 юли може да изгони много заводи от България, а други големи индустрии няма да оцелеят, алармираха от Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК). Какви реформи трябва да се направят в енергетиката, за да се балансира системата попитахме Константин Стаменов, председател на БФИЕК.
- Господин Стаменов, енергийният регулатор КЕВР съобщи, че предвижда да има около 22% скок на сметките за електроенергия за бизнеса от 1 юли. За домакинствата обаче промяната в цената на тока ще е минимална. Как реагирате на такова решение? По какъв начин може да се подобри състоянието на енергетиката у нас?
- Такова увеличение за базовата индустрия ще е пагубно. В момента ние купуваме по-скъп ток спрямо конкурентите ни в редица държави от ЕС. В Гърция от години има таван на разходите за "зелена" енергия. Румъния въведе такова облекчение през миналата година съгласно насоките на Европейска комисия за реиндустриализация. Така ще бъдат спестени 75 млн. евро годишно на базовите индустрии. Тук трябва да допълним картината и с нещо друго - цената на природния газ, която е най-високата за българската индустрия. Затова ние настояваме и очакваме от 1 юли да бъдат въведени облекчения за енергоинтензивната индустрия от компонентата "зелена" енергия съгласно Закона за енергетика и насоките на ЕК.
Но да се върна на реформите в енергетиката. Подходът в нашата енергетика трябва да е в реформите, с които тръгна това правителство. А именно - търсене на всякакви резерви, намаляване или изключване на различни преференции за най-различни видове генерации. Като казвам генерация, имам предвид електропроизводството. В момента близо 50% от електропроизводството е по някакъв начин със субсидирана или преференциална цена. Тук отсъства конкуренция.
- Защо Европейската комисия иска такова облекчаване за енергоинтензивната индустрия? А какви ще бъдат евентуалните последици за предприятията от такова вдигане на цената на тока?
- Енергоинтензивната индустрия е най-пряко зависима от цената на енергийните ресурси. В това число слагам и природния газ. Аз представлявам предприятия, в които работят над 30 000 души. На едно работно място в такава базова индустрия съответстват от 4 до 6 работни места в спомагателни и обслужващи дейности. С обслужващите фирми, заетите са от порядъка на 100 000 души. Голяма част от обслужващите предприятия са малки и средни фирми. Ако загине една базова индустрия, с нея си отиват и тези малки и средни фирми. Също така искам да отбележа, че базовите индустрии изискват огромни инвестиции. Такива индустрии са металургия, добив на природни ресурси, стъкларска, химическа, циментова, фармацевтична, производство на целулоза и т.н. Базовите продукти са много важни за функционирането на една икономика. Тези индустрии изнасят 70-80 % от продукцията и подгряват платежния баланс на страната. Фирмите от БФИЕК генерират годишно 10 млрд. лева приходи основно от износ и плащат данъци, осигуровки и инвестират в България. Това са фирми, които са първокласни инвеститори. Само в сектор "металургия" са инвестирани над 4 млрд. лева за последните 15 години и инвестициите продължават. Тези инвестиции са в енергийна ефективност, но по характера на производствените процеси индустриите са енергийно интензивни. Месечната сметка на такава фирма за енергия, газ или ток е за милиони левове. Затова ще е пагубно, ако трябва да платят още 20 лева на МВтч. Днес енергията трябва да поевтинее, за да оцелеят тези базови индустрии, да бъдат конкурентоспособни и да продължат да инвестират у нас.
- Според вас редно ли да се вземе такова решение - за бизнеса да има голямо увеличение, а за домакинствата то да бъде около 2%?
- Не е редно. Това е проблемът, че така се засилва кръстосаното субсидиране, защото цената за стопанско потребление се изравнява с цената за населението. Постепенно трябва да се балансират нещата. Похвално е, че стартира програма за саниране на блоковете и повишаване на енергийната ефективност при битовото потребление.
- Споменахте, че заради вдигането на цената на тока могат да фалират много предприятия. Възможно ли е тези български предприятия да се изнесат някъде в чужбина заради тази мярка?
- Да, напълно е възможно. В базовата индустрия има предприятия, които са собственици на подобни производства в страните от ЕС. При тях дори не е свързано с инвестиции да преместят производството в друга страна.
- Трябва ли да се увеличи таксата за износ на ток към съседните ни страни? Има твърдения, че нашият ток излиза по-евтин на съседните ни страни, а е по-скъп за българските предприятия.
- Да, нашата позиция не се е променила. Със сигурност трябва да се увеличи, защото електроенергията е суровина. И на каквато цена се продава тя вътре, на такава трябва да се продава и навън. Факт е, че тук от нашите производители, когато излиза електроенергията навън, тя се продава, без да заплащат износителите таксата "задължение към обществото". В съседите Сърбия, Турция, Македония няма изисквания за енергия от ВЕИ, а в Гърция и Румъния има облекчения при заплащане на "зелената" енергия от базовата индустрия.
- Какво ще се случи през лятото с цената на газа? Трябва ли тя да пада за българските потребители?
- Да, определено. В момента в България купуваме най-скъпия природен газ в Европа. Украйна се похвали, че купува газа на цена от 265 долара. При нас в момента е около 300 долара.
- Какво трябва да направи държавата, за да се осигурят повече различни източници на газ?
- Изграждане на интерконекторите. Другото е местният добив. Това е решението, няма друго.
- Според вас нужно ли е да се прави седми блок на АЕЦ "Козлодуй"?
- Това вече трябва да го реши пазарът.
- Какви мерки могат да се предприемат, за да се запълни дефицитът в НЕК?
- За дефицита в НЕК вече постъпиха някакви предложения. Не е редно ние да коментираме и да изразяваме някакви становища за това.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
