Законът за културното наследство не е променян от 2009 г. Сега държавата обмисля нови правила за опазване на българските ценности. Те ще дадат повече правомощия на общините. Предвижда се и ревизия на списъка с паметниците на културата.
Културна полиция може да пази съкровищата ни. Идеята дадоха италиански карабинери, които бяха на тридневна визита у нас миналата седмица. В Рим спецзвена се занимават основно с опазване на културното наследство, но имат и полицейски правомощия. "Използването на опита и принципите на италианския модел може да бъде изключително полезно за ефективното опазване на културното наследство на България", заяви зам.-министърът на културата Велислава Кръстева пред "Стандарт". Тя смята, че трябва да има активно участие на местните власти в управлението на културно-историческите ресурси.
За да се въведе културна полиция, трябва да се променят няколко закона. Един от тях е този за културното наследство. Работна група от 61 души се събира тази седмица и започва да обсъжда поправките. Законът не е променян от 2009 г.
В Италия екипът, който се грижи ценностите да не напускат държавната граница и преследва иманярите и недобросъвестните прекупвачи, се състои от 250 души. Звената от експерти са разположени в 16-те региона на страната. При подадена молба се събират и решават дали дадена антика или културно-историческа ценност може да напусне границите на Ботуша.
Италианските експерти препоръчват у нас да се създаде подобно на тяхното звено, което може да бъде към инспектората на Министерството на културата. И сега инспекторите там правят внезапни проверки и съставят актове за нередности. Те обаче нямат полицейски правомощия. Не могат да изискват документи за самоличност, нито да настояват за по-строги санкции за иманярите или недобросъвестните търговци.
От ведомството на Петър Стоянович обясниха, че последната дума за подобни промени ще имат юристите и експертите.
Италианското звено е сформирано след промяна в закона за опазване на културното наследство. Самите служители са подчинени на три ведомства - на Министерство на културата, на вътрешните работи и отделно от това са военизирани към Министерство на отбраната.
Първият такъв закон в Италия е от 1909 г. 2004 г. е последната му редакция. И в нашия, и в техния закон има 50 г. давност назад за определяне на културна ценност. От Министерството на културата ще искат до края на годината промените да са внесени в Народното събрание.
Последната кражба от паметник на културата у нас беше преди седмица. Тогава нагли апаши отмъкнаха детайли от паметника на Васил Левски в столицата. Един от тях беше заловен. Сега общината и министерството ще трябва да намерят пари за реставрацията на монумента.
Междувременно милиони късчета история, разпръснати под краката ни, се губят всеки ден. Отиват в ръцете на дребни копачи. Те проверяват цената им в дебелите книги и ги продават на своите дилъри. Така наследството на предците ни се озовава в нечий частен дом зад дебело стъкло. Често - зад граница.
"България пази културното си наследство както ром - общинско жилище", обичат да се шегуват криминалистите. Въпреки че според закона всички археологически находки принадлежат на държавата, много неща се изнасят контрабандно в чужбина. Десетки хиляди иманяри систематично опоскват чудесата на България. В някои части на страната цели села се занимават с иманярство и много от изкопните работи са организирани от местната мафия, писаха преди време дори медиите във Великобритания. Чудеса за над 30 млн. лв. напускат всяка година страната ни. Между 100 000 и 250 000 души са иманярите у нас. По-голямата част от тях са аматьори или "инцидентни копачи". Професионалистите са няколко хиляди души.
Антиките с досиета
Антиките вече ще са с досиета. Всички археологически находки - предмети, монети и др. културни ценности, влизат в регистър. Системата, която още е в процес на структуриране, ще заработи от юли 2014 година, предвиждат от МВР. В нея ще има раздел и за картини. Проектът е съвместен с италианските антимафиоти, които от години ползват подобна система. Така, когато има открадната антика, граждани, колекционери и власти ще могат да получават информация за нея. По този начин колекционерите ще могат по всяко време да проверят дали предлаганата им стока не е крадена, увериха от МВР. Обикновените хора също ще имат достъп до системата, но на различно ниво.
Достъп до сайта ще имат и всички онлайн аукциони и така на практика няма да могат да се извиняват, че предлагат трафикирани културни ценности. Средствата за системата са осигурени от европейска програма, по която МВР е кандидатствало. Очаква се регистърът рязко да намали контрабандното изнасяне на културни ценности от България.
Трябва ни пълна промяна
Велислава Кръстева, зам.-министър на културата
- Г-жо Кръстева, какво е вашето мнение за предложението на карабинерите да има и у нас културна полиция и приложим ли е подобен модел за нашата страна?
- Практиката доказва, че механичното пренасяне на чужди законодателства върху националното не работи, но използването на опита и принципите на италианския модел може да бъде изключително полезно за ефективното опазване на културното наследство на България. Идеята е да се намери начин за административно обвързване на дейностите на Инспектората за опазване на културното наследство в Министерството на културата и сектор "Културно-исторически ценности" на МВР.
- Предстоят промени в Закона за културното наследство. В каква насока са исканите изменения?
- Анализите, които правим, сочат, че е необходима цялостна реформа в сектора на материалното културно наследство. Структурата и нормативната база са морално остарели, не отразяват промените, настъпили през годините, както и не създават условия за модернизация. А именно материалното културно наследство е един от най-сериозните ресурси за икономически растеж, със своя потенциал за развитие на културния туризъм, с пряко отражение върху икономиката и на държавата като цяло, както и на отделните региони. Нормативната база трябва да отрази настъпилите промени, да създаде възможност и предпоставки за много по-активно участие на местните власти в управлението на културно-историческите ресурси, които са на територията на общините, и да създаде възможност за прилагането на модерни и гъвкави модели на управление и реализация на културните индустрии.
- Кога се очаква да се проведе първото заседание на комисията, която ще обсъжда промените?
- Работната група, в която са поканени за участие представители на най-широк кръг от организации, сдружения и браншови структури, имащи отношение към Закона за културното наследство, трябва да се събере до десет дни. Експертната работа по промените в сектора обаче върви много интензивно вече два месеца, в които бяха направени много задълбочени анализи на приложението на закона и свързаните с него нормативни актове, административните структури, които го прилагат, и ефекта, който имат върху предоставяните услуги за гражданите, както и, разбира се, ефекта върху икономиките и бизнеса.
- Какъв е крайният срок за приемането на промените и очаквате ли да има разногласия по различните текстове?
- Разногласия вероятно ще има, обратното по-скоро би било несериозно като очаквания, но това пък е гаранцията за намирането на консенсусни решения, които да бъдат подчинени на обществения интерес. За мен е много важно с тези промени да се гарантира изпълнението на стратегическата ни задача - извеждането на културно-историческото наследство като ресурс за национално самочувствие, което е толкова необходимо във времена като нашите, но и развитието на потенциала за куртурно-исторически туризъм, като база за икономически растеж на държавата.
Вадят панелките от паметниците
Наследници се борят с чиновници, за да имат покрив
И панелки в столичния жк "Младост" са вписани в регистъра на културните ценности у нас. Това става ясно от списъка на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Вероятно с промените в закона те ще бъдат извадени от него. Сега паметниците у нас имат различни категоризации - световна ценност, висша национална ценност, от местно значение, паметници за сведение. Проблемът обаче идва, когато дадена къща - частен имот, е обявена за паметник на културата. Тогава собствениците й не могат да я продадат, не могат да я реставрират без разрешение от института и се оказва, че имат повече задължения отколкото облаги. Освободени са единствено от данък сгради. През определени периоди от време в столицата нечий балкон рухва, защото сградата била паметник на културата, а разрешение за реставрация няма. Подходите при реставрация зависят от това каква е категорията на паметника, за какво се преустройва и адаптира, режимът на бъдещото ползване. Ако една къща ще се преустройва в къща за гости, хотел или ресторант, ситуацията става доста деликатна.
Затова Министерството на културата ще поиска с промените в Закона за културното наследство да се актуализира и списъкът с паметници на културата у нас. Според експерти ни е нужна цялостна реформа, за да можем да привлечем повече туристи и културните ни забележителности да станат магнит за чужденците. Такава е насоката, в която във ведомството на Петър Стоянович работят. Според сега действащия закон, приет 2009 г, списъкът е трябвало да се осъвремени до края на 2012 година. Това обаче не се е случило. Само на територията на София има регистрирани 150 сгради, които са паметници на културата. Сред тях са джамията Баня Башъ, двореца "Врана", сградата на Семинарията, БАН, сградата на Народното събрание, сградата на Централните минерални бани, храм-паметник "Ал. Невски" и др. Има обаче и много къщи, които са били домове на известни за историята и развитието на страната ни хора. Техните наследници се борят с бюрокрацията, за да имат покрив над главата си.
И плевни са обявени за монументи
Божидар Димитров, шеф на НИМ
"Недвижимите паметници наброяват 38 000. За сравнение в пет пъти по голямата от нас Франция има също 38 000 паметника на културата. Как се получава това? По време на комунизма, когато се забелязва силен интерес от страна на Людмила Живкова, областните, тогавашните окръжни, се изхитриха и видяха, че се отпускат пари. И като разбраха, че парите са в зависимост от броя на паметниците, започнаха да обявяват всичко за паметник. Има дори църкви, строени през 1942 г., и обявени за паметници на културата. И сега не могат да бъдат реставрирани, защото НИПК не дава разрешение. Дори и плевни са обявявани за паметници на културата. Партизански землянки, бараки, къщи, какво ли не е попаднало в списъка на държавата. Никой обаче не знае колко е реалната бройка. Идеята зрее отдавна и дано това правителство и зам.-министър Велислава Кръстева, която отговаря, успеят да застанат твърдо и да я защитят. Трябва комисия да седне, да вземе списъците по области и да започне да зачерква."
200 колекционери пазят богатства
Над 200 колекционери с много стойностни колекции има у нас, сочат данните на МВР. Доста от тях обаче остават в сянка. Историята показва, че големите колекции, събирани от 70 до 150 години, стават държавно притежание. Или самите колекционери, или техните наследници поетапно даряват ценностите. Най-чистият пример е Боян Радев, който редовно предоставя на държавата части от колекцията си. Основни дестинации за незаконния български трафик на антики са Германия, Австрия, Швейцария, Великобритания и Холандия, както САЩ и Канада. Антиквариатите в Мюнхен, Виена, Женева и други западноевропейски градове са главните бенефициенти на българските антики. Впоследствие те отиват в частни колекции или се предлагат на аукционите в Лондонското сити, преди някои от тях да поемат за САЩ - вече като западноевропейски колекции и антики.
50 000 копаят всеки ден
По оперативни данни на МВР всеки ден над 50 000 души търсят съкровища по българските земи. Иманярите имат стройна организация и добра подготовка като повечето престъпни структури.
На върха им стоят няколко едри бизнесмени, които генерират огромни приходи от износ на антики. Около $40 млн. лв. годишно се въртят от търговия с културни ценности. Набезите в Рациария, Видинско, са един от най-драстичните примери за иманярство през последните 20 г., посочват експерти. Там различни банди системно ровят с багери всеки ден в продължение на години.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
