Над 30 клуба от цяла България тропат ръченица край Дунав
Джаз, театър и фолклор шестват на няколко сцени повече от месец
Искаме да върнем хората на централния площад "Бдинци". Но не за политически митинги и безполезна врява, а за култура. Така кметът на Видин Герго Гергов обяснява тригодишните опити на общината да събира все повече граждани на едно място. Хора с оцеляла през годините на разруха духовност, жадни за култура. Такива, за които насладата от художественото творчество се превръща в стойностна компенсация за несгодите, които иначе търпят в живота си.
Преди дни започна третото издание на знаковия за Видин фестивал "Дунавски вълни". Такова чудо в България няма, обяснява Силвана Сюлейман, организатор на голямото събитие. Фестивалът върви трета година. И всяко издание трае повече от месец.
Това означава, че предлагаме на съгражданите си изобилие от концерти, изложби, танцови спектакли, срещи с известни творци. През 2013 година на фестивалната сцена гостуваха нашумели рапъри, поп изпълнители, джаз певци. Дойдоха фолклорни ансамбли от Индия, Франция, Русия, Колумбия, Чили. Гостуваха групи като "Рядка порода" и "Диви ягоди" от Босна и Херцеговина. Куклени театри от София, Монтана и Зайчар
забавляваха децата през вечер
Ценното на фестивала е, че има много сцени. Главната е издигната на централния площад, но концерти се организират и в кварталите - в междублоковите пространства на комплекс "Съединение" и в ромския квартал "Нов път". За децата веселите карнавали започват на детските площадки, в парка.
Този фестивал се финансира от ЕС чрез Оперативната програма "Регионално развитие". Проектът на общината предвиди доставката на фестивална сцена, която е една от най-модерните у нас. Като я монтират през май, остава на мястото си до края на юли.
Новото издание на фестивала започна на открита сцена в крайдунавския парк преди дни с уникален концерт на симфониета - Видин и джаз балета "Фейм" при читалище "Цвят". В следобедите има концерти на градския духов оркестър, предстоят гастроли на куклени театри, събор на автентичните ритми и надиграване на клубове по народни танци от цялата страна. Досега 30 клуба са заявили участие в надиграването. То
ще започне в спортната зала
и ще продължи на централния площад "Бдинци". Работилница за кукли, пленер по паркова скулптура, изработване на инсталации и графити са предназначени за младите видинчани. Всичко това - до 25 юли.
"Целта ни е да събираме повече хора от града. В началото проявите нямаха многобройна публика, но с всяка следваща тя нарастваше", обяснява Силвана Сюлейман. Причината е, че хората бяха отвикнали да идват на площада за култура. Дори бяха отвратени от този площад заради политическите разпри, започващи от него. Сега постепенно се завръщат, твърди културният експерт на общината.
В Гомотарци честваха 600-тен рожден ден
Гомотарци си избра да чества едно подминавано досега събитие - създаването на селото. Това станало през лятото на 1414 година. Годината е взета от турски данъчен регистър, където то се споменава за първи път. Предците са избрали хубаво място точно на големия завой на Дунав. Заради него най-старите още помнят пристанището в селото, митницата и разказват как ходели до Видин с кораб. После пуснали рейса, а селският порт запустял. Това място привлякло и заселници отвъд Дунав, където реката заливала низината всяка година. Какво точно е станало, че сега всички говорят езика на заселниците от север, никой не знае. Но годишнината си заслужава празник.
Навръх Петровден всеки жител на селото, който може да се движи, дойде на площада, за да участва в празника, посветен на 600-годишнината на селото. Децата от детската градина пяха и танцуваха, след това пяха и жените от местния читалищен състав. Кметът Герго Гергов дари на селото огнено шоу, за да запомнят празника. И обеща - всяка година на Петровден ще се чества рожденият ден на Гомотарци.
В Кутово празнуваха юбилей на храма си
В село Кутово се събраха на площада за Петровден. Поводът обаче бе 140-та годишнина на храма "Свети равноапостоли Петър и Павел". Построен е с дарения на предците на кутовчани.
Но какво е празник без култура? Затова програмата предвиди изпълнения на съставите при местното читалище. Бяха поканили и детски танцов състав от село Чупергений - Ной, което се намира на отсрещния румънски бряг на Дунав. В Кутово живеят най-трудолюбивите, можещи и истински хора, погали самочувствието на стопаните на Златорожието кметът на Видин Герго Гергов, който бе гост на празника им. Това се хареса на моите съселяни, те са петимни някой да им обърне внимание, да ги забележи, да ги похвали, призна кметът Виктор Костадинов. И добави: Това не се е случвало от много години.
Капитановци си спретна етнофест
В село Капитановци за трета поредна година си организират етнофестивал. На сцена в центъра на селото първо излизат певчески и танцови състави на местното читалище, а след това се представят гостите. Тази година това бяха състави от румънската община Калафат и сръбското село Брестовац. Обединява ги традицията на влашкия фолклор, който е запазен и на трите места. Затова наричат фестивала си етно. Проявата ще стане традиционна, тъй като има интерес към нея. За фестивала идват гости и от Видин, и от съседните села, обясни кметът Владимир Аристотелов.
Голям фестивал с участието на състави от Румъния и Сърбия организират и в село Антимово. За него по родните домове се връщат не само живеещите из страната антимовчани, но и работещите в чужбина. Заради него селото през май изживява три богати с емоции, впечатления и духовни радости дни.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
