У нас засяха повече площи, отказват сделки на зелено за 300 лв. за тон
Жътвата тази година ще подрани. Заради засушаването в Добрички регион ечемикът узря много рано, казват земеделските стопани. Те са категорични, че прибирането на пшеницата ще започне с около 10-ина дни по-рано. Прибирането на ечемика в община Шабла стартира от днес. Очаква жътвата на пшеницата в Добричко да започне около 5-10 юли. Прогнозите на всички са за добро качество на зърното.
Според количествата на валежите картината в цялата област е изключително пъстра. Но средно земеделците очакват да приберат пшеница между 450-550 кг от декар, а за ечемик - между 400 и 500 кг от декар. Тази година масово земеделските стопани се въздържат от продажба на зелено на зърно, тъй като смятат, че цената е ниска. Последните предложения на търговците са били в рамките от 270-300 лв. за тон за пшеницата, а за ечемик - около 275 лв. за тон. Очакванията стопаните са за по-високи цени. Годината не е от най-добрите, защото ситуацията в Украйна се отрази в сектора. Още през есента е имало данни, че Украйна няма да може да достигне квотата си от пшеница и това е причината много земеделски стопани в Добричко да заложат на по-големи площи със зърно, казват земеделци. Според стопаните именно по тази причина Украйна този път няма да е фактор по отношение на цените и затова се чака по-висока стойност на българското производство. Проф. Николай Ценов - селекционер по пшеница, казва, че в момента информацията е много противоречива и има много спекулации. "Има няколко големи района в Русия и Украйна, където са в подобна ситуация като нашата - от два месеца не са валели сериозни дъждове. Очаква се там да има около 10 % по-ниско производство, тъй като те не успяха да засеят обичайните площи - 15-20 милиона тона пшеница в световен мащаб. И двете държави са износители. Вероятно това ще спомогне да се увеличи малко цената. Въпросът е, че това, ще стане вероятно малко по-късно, след жътва", твърди Ценов. Според професора картината в страната е изключително пъстра, като в Добричко има засушаване за разлика от южна България, където има пропаднали от наводнения площи с пшеница. Въпреки това Ценов смята, че добивите ще са добри - средно 420-450 кг/дка за страната, а за Добруджа смята, че добивите ще са с по 100 кг повече.
Последният оглед на специалистите от земеделската дирекция в Добричко на площите, засети с есенници, е показал, че 70 на сто са в добро състояние, а останалите 30 % - в много добро. Очакванията на експертите от ОД "Земеделие" е тази година в Добричко средно стопаните да жънат по над 450 кг/дка и 500 кг/дка пшеница - според района, защото има общини, където дъждове почти не са валели.
Две трети от реколтата ще е за износ
товарят родното жито през порт Констанца, защото у нас няма инфраструктура
Картата на тазгодишната зърнена реколта у нас ще е шарена. Ще има райони, в които фермерите ще постигнат добри резултати, но ще има и места с големи загуби. Това прогнозира Мариела Йорданова, секретар на Националната асоциация на зърнопроизводителите, която оглавява и регионалното сдружение на браншовиците в Лудогорието. Според Йорданова стопанствата в Разградско ще получат нормална реколта. Въпреки преовлажняването на зърното през есента на миналата година и краткото засушаване тази пролет, дъжд в региона падна точно когато това бе критично необходимо. Това спаси добивите и фермерите в Лудогорието, сега очакват добиви не по-ниски от 450 кг от декар.
Въпреки шарената карта на очаквани добиви в отделните зърнопроизводителни райони, във фермерската асоциация със задоволство отчитат, че тази година пораженията от болести по реколтата са значително по-малко в сравнение с миналия сезон. Това се дължи от една страна на по-благоприятните климатични условия, но голямо значение има и добрата агротехника, както и високият клас препарати, които все по масово се използват от стопаните, обясни Мариела Йорданова.
Макар да не очакват рекордни добиви това лято, българските фермери считат, че годината ще е добра за зърнопроизводството. Прогнозите на асоциацията сочат, че две трети от реколта 2015 ще отиде за износ. Нашето жито отива в чужбина и експортът става главно от пристанището в Констанца. България губи от това, че световните търговци на зърно използват румънския порт, но нашите морски пристанища нямат достатъчна инфраструктура за мащабната търговия. Това лишава страната ни от приходи. България губи веднъж от факта, че не преработва пшеницата си, а я изнася във вид на суровина, и втори път - че не може да вземе максимум приходи дори от търговията със зърното, обясняват браншовиците.
Въпреки че търговията на зърнения пазар още не е започнала, фермерите не очакват високи цени за продукцията си. Притесняват се и от широкия диапазон на ценовата ножица, отворена над българските зърнопроизводителни стопанства. "Ние продаваме на пазар, в който котировките се определят от Русия и Украйна, които доминират в Черноморския басейн. При тях себестойността на продукцията е далеч по- ниска, защото ние плащаме много повече за енергия, торове, препарати, дължим ренти, които постоянно скачат. Нашата себестойност расте, а изкупните цени при конкурентите ни вървят надолу. И ножицата щраква върху нашите баланси, което пък пречи на бранша да се развива с бързи темпове, коментира Мариела Йорданова.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
