Промени в Семейния кодекс предвиждат подобряване процеса на осиновяване у нас. Целта е повече изоставени деца да намерят своето ново семейство. Статистиката обаче сочи сериозен спад в кандидат-осиновителите през последните години.
Над 2 500 хлапета чакат своите нови родители
Сериозен спад на желаещите да осиновят дете. Това сочи тенденцията през последните няколко години. В момента в регистъра на кандидат-осиновителите са вписани малко над 1500 души, докато през 2008 г. и преди това те са били над 2700. Спадът е почти двоен, като само можем да предполагаме за причините, тъй като няма проведено изследване, посочиха от Българската асоциация на осиновените и осиновителите (БАОО). По-слабият интерес може да се обясни с икономически причини – кризата от 2008 г. доведе до обедняване на хората и засили несигурността за работните места, което се отрази на раждаемостта като цяло. „Много по-голяма роля обаче изиграва липсата на подкрепа както от държавата, така и от обществото, към кандидат-осиновителите и впоследствие към семействата, които са станали родители", смята Желязка Иванова от БАОО. Със сигурност значение оказва и силното насърчаване на процедурите за инвитро оплождане.
В последните години се наблюдава и намаляване на броя на осиновяванията в страната. През 2015 г. са осиновени 626 деца, докато през 2014 г. броят им е 672, а през 2010 г. – 838. В същото време в регистрите са вписани над 2 500 хлапета, очакващи своите бащи и майки. Именно този спад бе посочен като мотив за необходимостта от законодателни промени в процедурата по осиновяване, така че изоставените деца по-лесно да намират своето ново семейство. Една от мерките, която се планира с промяна в Семейния кодекс, е обединяването на сегашните 28 регионални съвета за осиновяване към дирекциите за социално подпомагане в един национален съвет, който да взима решенията за цялата страна. Очаква се новият орган да работи по-ефективно и да ускори процедурата, като гарантира в по-голяма степен, че за всяко едно дете ще бъде намерено най-подходящото семейство.
Организации от неправителствения сектор обаче не смятат, че процедурата по осиновяване е причина за отлива на кандидат-осиновители. „Тя не е толкова тежка и тромава, и в повечето случаи не надхвърля една година", коментира адвокат Фани Давидова. Всъщност продължителността на чакането от страна на кандидат-осиновителите зависи от техните претенции по отношение на възрастта и пола на детето, етническия му произход, здравословно състояние. Колкото по-завишени са тези изисквания, толкова повече се чака. Според адвокат Давидова дори не е желателно да се улеснява прекалено процесът от гледна точка на осиновителите. „Не трябва да се допуска всеки, който му хрумне или получи порив, да осинови дете", смята адв. Давидова. Според нея обединяването на 28-те регионални съвета за осиновяване в един национален дори може да затрудни процеса и да повиши корупцията. Същото мнение изразява и Желязка Иванова от БАОО. „Процедурата не е трудна, трудното е да вземеш решение да осиновиш дете и още повече да се справиш с предизвикателствата след това", казва Иванова, която преди година изпитва на гърба си цялата процедура.
Семействата очакват помощ от държавата
Осигуряването на професионални консултации и обучение за хората, които желаят да осиновят дете, ще изиграе много по-ефективна роля от обединяването на 28-те регионални съвета, смятат от експерти. За целта обаче е необходимо да се създаде стандарт, по който обучението да бъде извършвано качествено, казват от БАОО. Оттам настояват да се засили и следосиновителната помощ с консултации с психолози, здравни грижи или социално подпомагане. Един от проблемите на майките осиновили дете на възраст между 1 и 2 г., е невъзможността да се ползват от платен отпуск по майчинство, който иначе се полага за децата на възраст между 2 и 5 г.
Най-голям ефект би имала широка, продължителна образователна кампания сред обществото за ползата от този хуманен акт, казва адв. Давидова. Това ще даде стимул за повече бездетни семейства да поискат да станат родители на чуждо дете, ще образова и обществото, което все още е с предразсъдъци към осиновяването, смята тя.
Изчезнаха хиляди деца-бежанци
Омбудсманът Мая Манолова сигнализира ДАНС за канали за трафик
2300 деца-бежанци, непридружени от своите родители или роднини, са влезли в страната ни от началото на тази година. В момента обаче в центровете за временно настаняване от тях са останали само 143 хлапета. Къде, как и с кого са заминали останалите, не е известно. Проблемът с децата-бежанци, тръгнали сами от родните си страни към Европа, става все по-сериозен, стана ясно на дискусия, организирана от националният омбудсман Мая Манолова. Броят им расте застрашително. До края на тази година се очаква през страната ни да преминат над 4000 непридружавани деца-бежанци – два пъти повече в сравнение с 2015 г.
Тези хлапета напускат България, без да са завършили процедурите по получаване на хуманитарен статут, показва наблюдение на неправителствени организации. Най-често това са малолетни и непълнолетни от Афганистан и Пакистан. Около 10% са на възраст под 14 г. Освен че са без родители и близки, те са без пари и документи и не е известно как и дали се добират до Западна Европа.
Мая Манолова ще внесе подробен доклад за проблема в Народното събрание с искането за спешна намеса на институциите в осигуряването на безопасна среда и грижи за тези деца. Те пресичат границата ни незаконно заедно с други възрастни чужденци, се посочва в доклада. Заловените попадат в разпределителния център в Елхово, където съвсем формално се вписва, че са придружавани от произволно избран възрастен. В тези лагери хлапетата живеят в общи помещения с възрастните, което ги поставя в ситуация на риск от физическа, психическа и сексуална злоупотреба. Материалните условия също са далеч от изискванията за отглеждане на деца. Престоят им в България обаче е кратък – не повече от 3 седмици. И непълнолетните като възрастните търсят услугите на каналджиите, които да ги изведат към страните от Западна Европа. Тези хлапета нямат финансови средства и са принудени да заработят прехвърлянето си през граница. Така стават жертви на проституция, наркотрафик, дори обект на донорство, смята Манолова. Някои от непълнолетните са принуждавани да помагат на каналджиите, изложени са и на риска да бъдат радикализирани. Манолова съобщи, че ще представи на ДАНС конкретни сигнали за каналджии.
Търсят се преводачи и попечители
Още на най-ранен етап при попадането на непридружените деца-бежанци у нас трябва да се положат усилия за идентифицирането им, като се водят разговори на език, съобразен с възрастта им, настоява Мая Манолова. Децата трябва да получат информация за възможностите за международна закрила. За целта е необходимо привличането на повече преводачи. За да получат децата необходимите здравни, образователни и социални услуги, трябва спешно да се регламентира статута на попечител на тези хлапета. Тази задача може да се възложи на неправителствения сектор, защото сегашният модел кметът да определя представител от общината е неработещ. За грижите на малчуганите да се прилага и модела на приемното родителство, предлагат неправителствени организации. В момента има 400 приемни семейства без деца настанени при тях.
Променят Семейния кодекс
Тайната на осиновяването ще бъде отменена, но само с разрешение на биологичните родители. Това предвижда да направи министерството на правосъдието с промяна в Семейния кодекс. В момента разкриването на биологичните родители може да разреши само съдът в много специални случаи. В бъдеще решенията ще се издават от новия Национален съвет по осиновяванията.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
