Прилича на Царевец, но е била още по-недостъпна
Историческата местност "Урвич" е разположена в Панчаревския пролом на река Искър, в живописен меандър, обявен за природна забележителност. Самата укрепена територия заема хребета Средобърдие в близост до пресечната точка на трите планини - Лозенска, Плана и Витоша. Намира се на 21 км от центъра на София, по пътя за Самоков. При старото си местоположение в местността Главиша - Лозенската планина, селото е било с най-удобен и пряк достъп до крепостта, черквата манастир "Св. Илия" и Панчаревския (Урвички) манастир "Св. Никола-Летни", които заедно с близкия Кокалянски манастир "Св. Архангел Михаил" образуват Урвичкия крепостно-манастирски комплекс. Култовият комплекс е част от Софийската (Мала) Света гора - съвкупност от религиозни храмове, разположени в планините около Софийското поле, особено по Витоша, Плана и Лозенската планина, където се намират четиринадесет манастира.
Урвич е създадена като крепост някъде към IX-X век, но най-често се споменава в хрониките от ХIV век при отбраната на Втората българска държава. Това е една от най-силните твърдини на царете Иван Шишман и Иван Асен V, известен и като Ясен. Ролята й нараства особено много при последните продължителни битки за Средец, когато турците вече владеят Ихтиман и Самоков и се насочват от югоизток към града. Цял епос от предания и легенди за Урвич обогатяват местния фолклор. както пише Паисий в знаменитата си история:
"Дошли търновските боляри от Търново в Средец и тук се спрели в некои тесни места покрай река Искър и по Витоша планина. И седем години стоял Иван Шишман покрай Искър, имал манастир, Урвич, със силна крепост и наоколо го ограждала вода".
Някъде около 1371 година, в околностите на Средец, вероятно на Чамурлийското (Шишмановското) поле, което днес е под водите на язовир "Искър", се е водила тежка битка срещу османските нашественици, които са отблъснати зад Траянови врата към Пловдив. Падането на София е станало няколко години по-късно. По един намерен надпис от църквата "Св. Четиридесет мъченици" във Велико Търново е доказано, че зад името Ясен се крие братът на Иван Шишман - Иван Асен V, от втория брак на Иван Александър. Той е прокарал и на него е кръстен панорамният път в подножието на Витоша - от Кокаляне през Панчарево, Бистрица и Драгалевци за Бояна - т. нар. Цар Ясенов (Асенов) път, чрез който "Урвич" осъществявал комуникация с крепостта "Батил" над Бояна, както и с други по-малки укрепления, включени в първия отбранителен пръстен около Средец. "Урвич" е била използвана и за охрана на манастирите от Софийската Света гора. В миналото река Искър е била твърде пълноводна и е представлявала естествена пречка за достъп от юг към крепостта, особено когато за допълнителна преграда водите на реката били насочвани чрез специален вал около хребета и така го превръщали в непристъпен остров. В такъв случай достъпът до крепостта по суша се осъществявал единствено в една много тясна ивица, по посока на Царичина скала. От запад
се използвал подвижен мост над Искър
който свързвал крепостта с местността Самодивска градина, любимо място за разходка на царската фамилия. Оттам започвала и пътеката към Кокаляне през Василица и към Железница, по долината на река Ведена. Освен стражеви кули съществували и постоянни постове за наблюдение на района извън крепостта, при Дяволския мост и при река Роба, които при нужда сигнализирали за опасност от нападение по посока на Ведена и мостът бил демонтиран.
Именно в тази труднодостъпна местност са разположени средновековната крепост "Урвич", крепостната черква "Св. Илия" и Урвичкият манастир "Св. Никола-Летни".
Според историка археолог Димитър Овчаров, провел проучвания в крепостта през 1969 г. със средства на Военноисторическия музей, село Панчарево (някога Главешово), което се ползвало с известни привилегии от царската власт, било аванпост на крепостта.
Разположението и направлението на крепостната стена личи слабо на повърхността. Зидът е бил издигнат на самия ръб на стръмните склонове на рида, като е заграждал пространство с продълговата трапецовидна форма, дълго 350 метра и широко до 150 метра. От юг и от запад се издигат непристъпни зъбери, наречени Калето и Царичина скала. Там, където крепостта е била особено уязвима, е имало високи бойни кули. Останките на една от тях са запазени до днес на височина до 7-8 метра с дебелина на стените до 1,20 м.
Има предположения, че строежът на крепостта е започнал още по времето на кан Крум, като археолозите доказват, че е изградена основно по времето на цар Иван Асен II (1218 - 1241 г.). По природна даденост, замисъл и начин на строителство тя прилича много на търновската крепост "Царевец". Урвич вероятно е била изградена като държавна крепост със стратегически функции. Съвсем не е изключено обаче впоследствие нейните владетели да са придобили икономически функции и привилегии.
Околните села са обслужвали крепостта и феодала. С падането на Средец идва краят на крепостта, но през следващите три века
на това място се е издигал манастирът "Свети Илия"
Според проф Николай Овчаров, обяснението за тази толерантност на османските завоеватели трябва да се търси във факта, че местното население има статут на привилегирована рая - дервенджии, тоест пазители на проходите.
Първите археологически проучвания на крепостта, датират от 1969 годинa, но след това са прекъсвани на няколко пъти за дълъг период. През 1979 г. проф. Димитър Овчаров подновява разкопките с екип от студенти от Софийския университет. Изследвана е църква, разположена в центъра на площта, оградена от крепостните стени. В резултат на проведените проучвания до края на 70-те години МК и НИПК дават на крепостта статут на паметник на културата от национално значение. В 1981 г. Димитър Овчаров публикува двата етапа на изграждане на църквата "Св. Илия" в крепостта "Урвич". Година по-късно участникът в разкопките Николай Овчаров обнародва откритите при разкопките стенописи. През същата година той продължава проучванията, вече със самостоятелно разрешение и с ученици от столични училища. Тогава е разчистен притворът на храма "Св. Илия", който до този момент е бил неизвестен.
Разкопките на крепостта винаги са се водили с много малко средства, но въпреки това благодарение на ентусиазма на студенти и с подкрепата на НИМ и Националния археологически институт при БАН намерените фрагменти от евангелски сцени
са реставрирани с много труд парче по парче
и са експонирани в залите на Националния исторически музей. Оказва се, че стенописите от крепостната черква "Св. Илия" са изработени в прочутия Палеологов стил и са датирани към началото на XIV век. По начин на въздействие на рисунъка са сходни с тези от Боянската църква, особено изображението на Малкия Христос.
През 2008 г. започва реализацията на съвместен проект на НАИМ-БАН и Столична община под ръководството на доц. д-р Бони Петрунова. Названието му е "Урвич" - последната крепост на Шишмановци", а разкопките се водят още от проф. Николай Овчаров, Елена Василева и Филип Петрунов.
При последните проучвания на крепостта от година бяха открити нови артефакти, даващи непозната досега светлина върху българската история и по-специално за значението на Урвич, не само като чисто отбранителна военна крепост, но и като малък средновековен град, с отделни предградия с производствени центрове по хълмовете надолу, който е имал огромно значение за целия регион. Разкрита е голяма част от манастирския комплекс, църквата, кухнята и трапезарията, килиите на монасите.
Монета на индийски
султан е находка №1
Трудно е да си изброят всички артефакти, открити през последните четири години в Урвич, които разкриват ролята му не само като военен, но и като търговски и духовен център.
След тях се открояват монета от типа солид, изработена от 23-каратово злато с тегло 4,5 грама. От двете й страни са изобразени император Марциан и римската богиня на победата Виктория от V век. В крепостта до момента са открити близо 100 монети от късноримския период до ХIV век. Интерес представляват и малки стрелички, които са изпълнявали ролята на монети в определено време.
В Урвич са открити и няколко екзагии, с които се претеглят скъпоценни метали, диадема, както и девет сребърни и позлатени булченски колани. Това не само е свидетелство, че в манастира са се извършвали бракосъчетания чак до гибелта му през ХVII век, но и че в ранната епоха на османското владичество е съществувал заможен български елит.
Сред откритите през тази година артефакти се откроява оловен амулет на воин. Плоската фигура изобразява атакуващ римски легионер с копие. Пластиката се отличава с изключителна детайлност, включваща дори вървите на ботушите. Откритието потвърждава отдавна съществуващото сред археолозите убеждение, че в Урвич е имало постоянен гарнизон още в късноримската и ранновизантийската епоха.
Истинска сензация обаче представлява индийска златна монета, тежаща 11,03 грама. Тя е сечена от султана на Индия Мохамед Саха (1325-1351)q който е бил васал на халифите в Кайро. Това пък е свидетелство за контактите на средновековна България с далечни страни.
Студенти и затворници помагат в разкопките
Разкопките на Урвич се превърнаха в истински университет на открито. "Поради липсата на работна ръка, включително и за предварителните дейности по повърхностно разчистване и обезлесяване на обекта, се наложи да разчитаме изключително на студенти по история и археология", обясни доц. д-р Бони Петрунова. Отначало помагали младежи и девойки от НБУ и СУ, а по-късно към тях се присъединили и техни колеги от Пловдив, Велико Търново и Шумен.
"За тях това се оказа великолепна школа, защото взеха участие в целия процес на работата на терен", твърди доц. Петрунова. Впоследствие някои от тях продължили да участват в разкопките, вече като специализанти.
Подкрепа с работна сила осигурява и Министерството на правосъдието. Да секат дървета и изхвърлят пръст са изпратени и затворници с леки присъди от общежитието в Казичене.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
