На 17 юли 1393 г. прекрасната столица на България, Търновград, е превзета от ордите на султан Баязид. Самостоятелното развитие на държавата е прекъснато, бляскавата култура - унищожена, а за пет века над Балканите се установява полумесеца. Кървавата обсада оставя множество убити, други са отведени в робство и не са малко тези, приели исляма, за да запазят имуществото си.
За да респектира победените, султанът по прякор Илдаръм (Светкавицата) извършва чудовищно престъпление. За него с мъка разказва емигриралият в руските княжества Григорий Цамблак. По неговите данни поробителят събира в търновската църква "Св. Апостоли Петър и Павел" 110 видни български боляри. Цел е уж да разговарят за бъдещите съвместни дела, но накрая те се безмилостно изклани. От Поменика в Синодика на цар Борил знаем имената на някои от тях като Семир, Йончо, Добромир, Иваншо и др. Повода е използван патриарх Евтимий да е заточен на юг, а на българската църква се отнема самостоятелността.
Първите години след завоеванието са доста неясни. Османлиите се заселват главно на хълма Царевец и около него, докато за българите са отредени по-ниските места около Янтра. По правило
махалите им били наименувани на обслужващите ги свещеници
В Търново продължават да живеят и хора от други националности - евреи, арменци, гърци, италианци и дубровничани. Според османските регистри, някогашният цветущ град към 1479 г. наброява едва 3000 жители, от които 132 мюсюлмански домакинства и 468 - християнски.
След края на ХIV в. обликът на Търновград се променя. Крепостните стени, царските и болярски дворци, повечето църкви и манастири, както и много къщи са разрушени при нашествието. Поробителите изграждат там джамии, конаци, текета, като всячески се стремят да унищожат символите на българската държавност и идентичност. Още през 1435 г. началникът на румелийските акънджии Фируз бей нарежда в крепостта на българските владетели Царевец да се издигне голяма джамия. Направен е и мост към образувалата се турска махала, а там е построена друга джамия-завие с медресе и мюсюлманска страноприемница (имарет).
Така някогашните горди кули на Царевец и Трапезица постепенно се сриват и обрастват с буренаци. На почти неизползвания преди хълм на запад пък се образуват нови квартали с култови сгради и търговско-занаятчийските средища - чаршиите. Градът е ясно разделен на турска и българска част, в които основна градоустройствена единица е махалата. С кулите на минаретата и куполите на хамамите столица на Българската империя добива вид на ориенталски град.
За жилищната архитектура на Търново през ХV-ХVIII в. се знае малко. Подобно на всички средновековни градове, често огромни пожари изпепеляват сградите, както се случва през 1680 г. Липсата на информация може да се компенсира от описания на преминали през нашите земи пътешественици. Според използваните материали и конструкцията в повечето случаи това са обикновени дървени хижи със сламен покрив. Изключение правят домовете на заможни търговци и занаятчии от българската Асенова махала от двете страни на Янтра по долните склонове към Царевец и Трапезица. Те били изградени изцяло от камък, с керемидени покриви, малки прозорчета и засводени входове. Впрочем
няколко къщи са били запазени до 1913 г., когато са рухнали при мощното земетресение
През последните години проведените разкопки от водения от мен и Хитко Вачев археологически екип край единствената запазена средновековна църква "Св. Апостоли Петър и Павел" хвърли важна светлина върху тези тъмни векове. Там се проучи голям средновековен некропол. В долните слоеве са погребани с прекрасни златни и сребърни накити видни търновск боляри от държавния период през ХII-ХIV в. По-нагоре следват покойници от ХVI-ХVIII в., които се оказаха също с доста скъпи одежди и украшения. Заедно с тях в гробовете са положени и фини керамични съдове, правени в местните грънчарски ателиета. Като качество предметите се конкурират с тези, намирани в издигналото се благодарение на султански дарения близко село Арбанаси. Това ни показа, че дори в най-тежките за българския народ времена край Янтра са живели богати и влиятелни българи.
Това обаче не пречи на търновските граждани да запазят борческия си дух. По време на голямата война между Османската и Австрийската империи в 1593 г. в старата столица започва подготовка за въстание под водачеството на митрополита Дионисий Рали и високопоставения никополски благородник Теодор Балин. Скоро в организацията се включват българите от цяло Търновско, Никополско, Шуменско, та чак до Пловдив. Въстанието избухва през 1598 г., когато власите нахлуват в българските предели и разбиват тукашните османски войски. За цар е издигнат Шишман III, представящ себе си за наследник на короната. По-късно идват турски подкрепления, разгромяват въстаниците и избиват хиляди българи.
Бунтът се повтаря през 1683 г. при Второто търновско въстание, избухнало при поредната война на османците с Европа. Начело е Ростислав Стратимирович, а твърда подкрепа оказва Москва. След няколко сражения търновци са разбити,
а оцелелите бягат в Рилския манастир, откъдето емигрират в Русия
Макар и неуспешни, двете търновски въстания показват как жителите на старата столица узряват за идеята за свободата. Именно тези посеви ще доведат в 1835 г. до известната Велчова завера. А след още няколко десетилетия и до епичните събития по време на Априлското въстание и Освободителната война.
Паметникът на 110-те боляри
По време на разкопките край църквата "Св. Апостоли" у нас възникна идеята в двора да бъде издигнат паметник на загиналите там в 1394 г. боляри. С Хитко Вачев срещнахме подкрепата на известния кардиолог проф. Младен Григоров. Така през 2010 г. тържествено бе положена каменна плоча, под която бяха погребани тленните останки на откритите при разкопките видни търновци.
Теодор Балин е внук на генерал на цар Иван Шишман
Преди години край Никопол е открито съкровище от сребърни съдове и накити от ХIV в. На два от тях е изписано името на търновския болярин Балин. След щателно изследване се оказа, че той е бил заедно с цар Иван Шишман при отбраната на последния български град Никопол през 1395 г. Неговият внук запазва влияние и при османците, но накрая достига до идеята за народно въстание.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
