При бедствия ще дават компенсации само за напълно пропаднали площи
Край на помощите за ниви, за които няма договор за наем и не се плаща рента. Правното основание при получаване на директните плащания се въвежда за първи път през тази година. Досега субсидиите се даваха за сметка на земеделските производители, работещи законно. "За нас е важно да имаме обратна връзка с фермерите, особено при оформянето на нормативните документи. Специално искам да благодаря на браншовите организации, особено на Асоциацията на земеделските производители в България /АЗПБ/, които имат особена заслуга за въвеждане на правното основание при получаване на директните плащания". Това заяви министърът на земеделието и храните Десислава Танева пред 500-те фермери, участници в Третата национална среща на земеделските производители в България. Тридневният форум се проведе в хотел "Адмирал" в Златни пясъци през миналата седмица, а в. "Стандарт" бе медиен партньор на организаторите от АЗПБ.
Кампанията за директните плащания стартира на 1 март, като за тях са заделени близо 1.5 млрд. лева. Министърът на земеделието припомни, че през 2014 г. са изплатени 100 млн. лв. без правно основание - за т. нар. бели петна. Тези пари са смъкнали ставката за производителите на 27 лева, вместо да получат по 30 лева/дка. Фермерите обсъждаха помежду си разликата в пъти между получената субсидия и раздаваните ренти, някои от които в Добруджа са стигнали до 150 лева на декар. Масово се подписват повече от един договор за нива и лъсват дублажи за хиляди декари, недоволстват земеделските производители, надявайки се изискването за правно основание да сложи край на порочната практика.
Програмата за развитие на селските райони ще стартира с инвестиционната мярка 4.1 в края на март на риск на държавата, като се дават 150 млн. евро за вложения във фермите. Още преди официалното одобрение на ПРСР 2014-2020 от ЕК ще бъде отворена и мярка 6.1 с планирани 35 млн. лева за стартова помощ за младите фермери.
По отношение на наводненията от последната седмица и загубите за земеделците, Десислава Танева припомни, че действа държавна помощ за компенсиране на пропадналите площи, с която стопаните ще бъдат компенсирани. "Трябва да възпитаваме културата за застраховане на земеделските производители. Затова и при действащата национална помощ този земеделски производител, който си застрахова площите от природни бедствия, получава по-високо обезщетение - в размер до 80%. А тези, които не са застраховали, компенсацията е до 50% от полагащата се помощ". Министърът посочи, че не е застъпник на тезата за административно задължение за застраховане на земеделски площи, тъй като това би означавало частни оператори на българския пазар да получат по административен начин сериозен бизнес.
Бюджетът за държавните помощи тази година ще е 95 млн. лв., каза на срещата Дора Ненова, директор на Дирекция "Държавни помощи и регулации" към МЗХ . За компенсирането на земеделците заради климатични явления за тази година са предвидени 6 млн. лв. За сравнение, през м. г. са разплатени 4.5 млн. лв. Във връзка с ограничения бюджет ще се подпомагат само напълно пропаднали площи, а компенсацията ще се редуцира наполовина в случай, че няма сключена застраховка, припомни Ненова.
В момента се подготвя и нотификация, насочена към животновъдите - да се компенсират загуби вследствие на природни бедствия, като условието за намаляването на средствата при липса на застраховка ще се прилага и за тях.
Министър Десислава Танева успокои духовете, като увери, че средствата за подпомагането на сектор "Животновъдство" са в пъти повече в сравнение с миналия програмен период и той е приоритетен в ПРСР.
Продължаваме да търсим съмишленици сред страните от ЕС за директната подкрепа на млечния сектор като противодействие на загубите от руското ембарго. Засега седем страни са ни подкрепили. Една от основните задачи, които трябва да свършим на изложението в Париж в края на февруари, е да настояваме за подкрепата на Франция. Директната подкрепа на млечния сектор е единственият ефективен начин за нашата страна да противодейства на ембаргото, каза министър Танева.
Работим по закона с министерството
Венцислав Върбанов, председател на АЗПБ
- Господин Върбанов, имаше притеснения сред фермерите за предстоящите промени в Закона за собствеността и ползване на земеделските земи, както и по отношение на европарите за животновъдство. Успокоиха ли се нещата?
- Да, има текстове в Закона, които, ако се приемат, променят една добре работеща практика. Ще отворят много работа на администрацията и ще объркат работата на фермерите. Направили сме предложения и министър Танева покани нашите експерти за участие в работната група, за да се изчистят недоразуменията до второ четене на закона в парламента тази седмица. За животновъдството бяха разсеяни всякакви лоши прогнози, че парите намаляват двойно. Министър Танева обясни, че програмата стартира с 1.8 млн. евро за един проект и след това може да се види има ли механизъм, по който може да се иска промяна и да се завиши лимитът. Вече има специална подкрепа за производителите на плодове и зеленчуци.
- Каква е тенденцията за пазара на зърно?
- Цената на зърното леко се покачва. Има сделки на пшеница от 350 лева на тон от склада на производителя, а не на пристанище. Тонът на царевицата върви вече към 280-300 лева.
Нужни са мерки срещу безотговорни собственици
Силвия Русо, регионален координатор на АЗПБ в Пловдив
- Аплодирахте министър Танева, което не се случва често при среща на фермерите със земеделски министър. Доволни ли сте от отговорите й?
- Много, особено животновъдите получиха добри новини в защита на техните интереси, ще се вземат мерки срещу контрабандния внос на месо и мляко. А всички, които се занимаваме с производство на зърно, очакваме в Наредбата за горивата на МФ да се вземе предвид искането ни за цистерните до 10 тона гориво за личното стопанство да остане по стария режим и без регистрация. Всички сме за изискването за правно основание за директните плащания. Има доста безотговорни сред собствениците на земя и за тях трябва принудителна държавна комасация по чл. 37. Ако я няма законовата репресия върху тези процеси, ще има анархия и ще стават лоши неща за бизнеса, ще паднат сума ти пари по агроекология и само ще се излагаме пред Брюксел за това, че не си усвояваме средствата, а непрекъснато искаме.
- Смятате ли, че МЗХ гледа на асоциацията като равностоен партньор?
- Аз съм от 7 години в АЗПБ. Отначало започнахме плахо, бяха трудни години, през които администрацията се държеше като недостижима. След време се получи сериозен пробив, а после и партньорство, без което не може. Разбра се, че бизнесът трябва да работи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
