Потребителите вече ще бъдат по-защитени с приемането на новия Закон за храните, а любителите на чашката ще могат да варят ракия целогодишно. Това бе решено от правителството и депутатите след като гражданското общество се разбунтува срещу ограниченията за алкохола и многото опасни храни.
Властта затяга контрола, създава Национален съвет по храните
Край на многобройните етикети, които закриват съществена информация за съответен търговски продукт. Министрите се захванаха с решаването на проблема, при който върху оригиналната търговска опаковка се лепят други етикети, които скриват срока на годност или наличието на алергени. Практиката ще бъде прекратена с приетия на днешното заседание на "Дондуков 1" проект на нов Закон за храните. „Тези стикери ги има само в България. Те укриват информация и застрашават пряко здравето на потребителя. Никъде в Европа няма такава практика", коментира пред „Стандарт" Мариана Кукушева, шеф на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите. По думите й законодателни промени в сферата на храните са свързани със здравето и информираността на българските потребители. „Със спирането на практиката с преетикетирането ще бъде спрян т.нар. „паралелен сноб", който представлява контрабандата, с която се бори изпълнителната власт години наред", посочи Кукушева. Настоящият Закон за храните е създаден през 2002 г. и не кореспондира с европейските регламенти.
С новия Закон за храните се създава Национален съвет по храните като постоянен консултативен орган, в който са включени представители на всички заинтересовани страни. Той ще координира държавната политика в сектор „Храни" и в него са обусловени критериите, на които трябва да съответства една браншова организация, оперираща в сферата на храните. Новото законодателство предвижда въвеждане на процедури за регистрация или одобрение на обекти за производство, преработка и дистрибуция на храни. В сегашния закон за храните не се изисква обектите на производство и търговия с храни да имат необходимата документация, свързана със Закона за устройство на териториите. Това позволява функционирането на заведения със съмнителни хигиенни практики, което излага на риск здравето на потребителя и не може да бъде преустановено нормативно. Според Кукушева над 30 на сто от действащите обекти към момента нямат необходимата документация. Не само всички обекти за производство и търговия на храни, но и транспортните средства, които превозват храни от растителен произход като хляб, тестени и сладкарски изделия ще подлежат на регистрационен режим според законодателните промени. Новият закон забранява рекламите на храни с ГМО, в които участват деца или които представят децата като консуматори на такива храни. С промените се определят условията за въвеждане в Европейския съюз и износ на храни. В новия закон се регламентират общите и специфични изисквания към храните, които се пускат на пазара и изискванията към бизнес операторите от хранителния сектор.Определят се условията и редът за извършване на дейности по хранително банкиране и дарения с храни, регистрацията на транспортните средства за превоз на храни от неживотински произход. Практиката на контролиращия орган в момента показва, че размерът на налаганите санкции върху производителите и търговците на храни не е достатъчен поради степента на опасност, която се създава при извършване на съответното нарушение. С тази цел се предвижда повишаване на санкциите, налагани за нарушение на разпоредбите на законодателството по безопасност на храните, за по-голяма ефективност на контрола на изпълнението им, както и осигуряване сигурността за потребителите. Очаква се новият Закон за храните да влезе в сила за бизнеса от 1 януари 2017 г.
Кметът поема контрола върху варенето на ракия
Падат ограниченията за казаните, алкохол може да се произвежда целогодишно
Кметовете на населени места поемат контрола върху варенето на ракия. Всички производители на етилов алкохол трябва да се регистрират в общините. Това е записано в нови промени на Закона за акциза и данъчните складове, които депутатите приеха на първо четене. Проектът е на ГЕРБ. С поправките отпадат ограниченията в сроковете - ракия може да се вари през цялата година, а не както досега - само през втората половина от 1 юли до 31 декември.
Всъщност приети бяха три от четирите внесени проекта за промени. С предложението на депутати от Патриотичния фронт и Реформаторския блок се връща старото положение - казаните да са с вместимост до 1000 литра вместо досегашните 500 литра.
Контролът върху спиртоваренето вече няма да се извършва от агенция „Митници", а от кмета на селото или общината. Регистрацията ще задължи ракиджиите да плащат акциз и да описват вместимостта на казаните. Целта е да се увеличи събираемостта, а парите да постъпват в общинските бюджети.
От опозицията възразиха. "Хвърляме проблема върху кметовете, след като и Митниците не могат да се справят", посочи Манол Генов от БСП. Той дори изрази съмнение, че някои градоначалници могат да ползват този инструмент, за да събират наистина приходи, но други могат да го употребят за рекетьорски и предизборни цели.
Председателят на Бюджетната комисия Менда Стоянова (ГЕРБ) обяви, че преди второ четене ще внесе предложение всички производители, вносители и продаващите подобни уреди ще трябва да се впишат в публичен регистър в Министерството на икономика. Обмисля се и въвеждане на изисквания за измервателни уреди за по-стриктна отчетност.
Докато парламентът приемаше текстовете, пред сградата на НС се събра 10 души, защитници на домашната ракия. Сред тях бе едно 10-ина годишно момче и бившият зам.-изпълнителен директор на агенция "Военни клубове и почивно дело" към МО Стоян Стоянов-Стуци, известен като любител на марката "Ламборджини" и настоящ активист на НФСБ.
Добавките правят изключение
Ако си купувате предварително опакована храна, на етикета й трябва да има информация на български език, а в случай, че търговецът е добавил нов етикет, той не трябва да скрива стария, както и не може да съдържа информация, различна от тази на оригиналната опаковка. Изключение от това правило се прави за хранителните добавки и храните за специални медицински цели - в тези случаи отговорност носи лицето, направило повторното етикетиране.
Регламент за царевицата на плажа
Ще има регламент и за продажбана на царевица на плажа, както за слънчогледовото семе, гевреците и другите продукти, които се пласират от уличните търговски. Регламентирането ще става със специални наредби към закона, които ще се приемат от общините. Ще се допуска свободната продажба на варена царевица, но това ще е строго регламентирано.
Прокурори поемат нарушенията в училищните столове
Прокурори ще се захванат с нарушенията по безопасността на хранене в училищните столове и детски градини в Благоевград. На територията на областта са засечени 9 фрапантни нарушения.
Между 1 март и 23 юни 2016 година са проверени 93 обекта, като в 9 от тях са е констатирано неспазване на Наредба № 9 и несъответствия с изискванията на Закона за храните. За тях ОДБХ-Благоевград е съставило предписания с посочени конкретни мерки за отстраняване на несъответствията и нарушенията, както и актове за установяване на административни нарушения. Спрени са от реализация храни и напитки, несъответстващи на законните изисквания.
През февруари 2016 г. Върховната административна прокуратура разпореди на своите окръжните структури провеждане на проверки за спазване на специфични изисквания към безопасността и качеството на храните. Във фокуса й бяха поставени детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата и на детските заведения, както и към храни, предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици. Поводът за това станаха зачестилите случаи в страната, както и публикации в средствата за масово осведомяване, за консумирани от ученици напитки и храни, съдържащи опасни за здравето съставки, психотропни вещества или химически замърсители от околната среда.
Вдигат глобите за търговците
Практиката на контролиращия орган показва, че размерът на налаганите санкции върху производителите и търговците на храни досега не е достатъчен поради степента на опасност, която се създава при извършване на съответното нарушение. С тази цел се предвижда повишаване на санкциите, налагани за нарушение на разпоредбите на законодателството по безопасност на храните, за по-голяма ефективност на контрола на изпълнението им, както и осигуряване сигурността за потребителите. Глобата става между 2000 и 4000 лева, докато досега тя беше от 250 до 500 лева за първо и между 500 и 1000 лева за повторно нарушение.
Хайка за плодове и зеленчуци
Агенцията по безопасност на храните инспектира тържища, складове и нерегламентирани пазари в цялата страна дали продават пресни плодове и зеленчуци. Част от вносната стока често се предлага за българска, но е с произход Гърция, Туриця, дори Полша. Затова инспекторите четат внимателно етикетите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
