Фактът, че видимата и тъмната страна на Луната значително се различават, стана известен още в средата на ХХ век, когато СССР успя да заснеме първите снимки на обратната страна на спътника.
Дотогава астрономите са смятали, че тъмните петна на видимата страна на Луната са сухи морета и океани. Те предполагаха, че обратната страна е покрита със същите следи, но в крайна сметка и двете предположения се оказаха неверни.
Оказва се, че това не са морета, а кратери - вероятно с вулканичен произход. Освен това се оказало, че кратерите покриват само малка част от невидимата страна - един процент, докато на видимата страна заемат около една трета от повърхността.
Група астрономи от Токийския технологичен институт, университетите във Флорида, Ню Мексико и космическия център на НАСА "Линдън Джонсън" предложиха отговор на този въпрос. Те смятат, че нееднородността на лунната повърхност се дължи на неравномерното разпределение на веществата от групата KREEP.
Изследователите са анализирали резултатите от наблюдения, лабораторни експерименти и компютърни симулации и са стигнали до извода, че топлината от радиоактивното разпадане на тези елементи е позволило разтапянето на твърди скали, поради което на повърхността на Луната са се появявили кратери.
От видимата страна, според учените, скалите са били обогатени с радиоактивен уран, калий и торий, поради което там са се образували повече кратери.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
