Проф. Димитър Съселов от Харвард търси двойници на Земята с "Кеплер"
Нова скалиста планета с гигантски размери откри мисията "Кеплър" на американската космическа агенция НАСА. Тя носи името "Kepler-10c", намира се на 560 светлинни години от Земята и е 17 пъти по-голяма от нея. А българската следа в уникалното откритие, което може да промени концепцията за произхода на Земята, е проф. Димитър Съселов. Родният учен, който участва в издирването на новата планета и я нарече Годзила заради размерите й. Нашенецът е директор на "Инициативата за произход на живота" към центъра по астрофизика "Харвард-Смитсониън". А повече за него и значимостта на новооткритата Годзила пред "Стандарт" разказват доц. Явор Шопов, ръководител на Университетския център за Космически изследвания и технологии към СУ и д-р Филип Фратев, ръководител на обсерватория "Звездно общество" А-79.
Доц. Явор Шопов познава Димитър Съселов още от времето, когато е бил негов студент в Софийския университет. "Той завърши Физическия факултет в специалност "Астрономия". Беше един от най-изтъкнатите ни студенти. Ползваше се с респект от преподавателите по астрономия, които се допитваха до мнението му по много въпроси", хвали го доц. Шопов. По думите му проф. Димитър Съселов, който към момента е ръководител на Центъра по планетарна астрофизика в Харвардския университет, е най-изтъкнатият български астроном в света. Още по време на следването си в СУ Съселов
открива спектрален клас звезди
а впоследствие заминава, за да прави докторат в Канада, разказва доцентът. По думите му нашият учен първо става поддоктор в Харвардския университет и постепенно стига до ниво професор.
Българският астроном участва в екипа, който за първи път открива планета извън Слънчевата система, което го превръща в основоположник на тематиката за екзогенните планети. През 2003 г. проф. Съселов се прочува, след като чрез метода на транзитното търсене заедно с колегите си успява да открие най-отдалечената планета в Млечния път. Тя е на около 5000 светлинни години от Земята, в съзвездието Стрелец, и е наречена "Ogle-TR-56b". Според доц. Шопов изследванията на проф. Съселов са много интересни и всепризнати. "Той се ползва с изключително добра репутация като специалист в целия свят", горд е доцентът. Интересни са и корените на родения през 1961 г. в София астроном. Той е Димитър Съселов-четвърти. Баща му, дядо му и прадядо му носят същото име.
Прадядо му е построил първата жп линия у нас
дядо му е известен с интересните си исторически изследвания и е основоположник на дружеството "Българска орда". Бащата на Съселов пък също е професор и е отговарял за паметниците на културата в Несебър.
Д-р Филип Фратев, ръководител на обсерватория "Звездно общество" А-79, също определя астронома като един от най-големите ни учени. "Макар и трудно, още от началото на 2000 г. стана лектор в Харвард. А понастоящем вече е и директор на институт там. Но по-важното е, че води мисията на телескопа "Кеплер", който откри тази нова планета", разказва д-р Фратев. И уточнява, че тази мисия на НАСА е създадена с цел да открие планета от земен тип. Телескопът "Кеплер" денонощно наблюдава една и съща част от небето - съзвездието "Лебед", в продължение на 3,5 г. с надеждата да засече нова планета от типа на нашата. Засичането й е възможно, благодарение на т.нар. транзит. "Когато планетата премине през самата звезда, макар и с много малко, успява да намали яркостта й. Целта на телескопа "Кеплер" е да долови тези леки спадове в блясъка на звездата, които след това се потвърждават от естествено наземни телескопи", обяснява д-р Фратев.
По думите му мегапланетата Годзила може да преобърне представите ни за еволюцията на планетарните системи, а откритието е наистина уникално. "Интересното около нея обаче е, че звездната система, в която се намира, е създадена едва 3 млрд. години след Големия взрив - т.е. не много ранен етап от развитието на Вселената. А на този етап не се е очаквало да има наличие на такива тежки метали, които да спомогнат образуването на скална планета. И това всъщност е една от загадките покрай откритието", категоричен е д-р Фратев. Разбира се, фактът, че Годзила е скалиста, а не газообразна, не предполага, че на нея непременно може да има форми на живот. "За да има живот, трябва основният компонент да е водата. А тази планета е много близо до нейната звезда и съответно -
няма нито вода, нито живот
разяснява д-р Фратев. Това обаче не разплита загадката как толкова огромна планета, която заради размера си се очаква да е газообразна, е скалиста. Д-р Фратев е убеден, че Годзила ще промени сегашните ни представи за еволюцията на Слънчевата система. "Откритието е престижно за България, защото в откривателския екип имаме сънародник в лицето на проф. Съселов. За съжаление обаче този наш учен работи в САЩ. Впечатления ми от него са блестящи - той е най-големият български астроном. Затова отдавна говоря публично за него - че имаме голям астроном, от когото можем да очакваме големи открития", категоричен е д-р Фратев.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
