Русе. Паметник, смятан за изчезнал, откриха при ремонтни дейности в Русе. В двора на къщата-музей "Баба Тонка" работници се натъкнаха на надгробната плоча на Стефан Караджа.
Уникалната реликва те извадили случайно, преди да излеят бетонова основа в старата къща край русенския кей. До скоро историците смятаха, че надгробният паметник на революционера е погубен завинаги. Последните данни за плочата са от далечната 1962 г. Сега откритието хвърля и нова светлина около датата на смъртта на Караджата.
-----------------------------------
Паметната плоча е намерена в края на декември м.г. и е изненада за историците. Специалистите са категорични, че откритието е оригиналният надгробен камък на войводата. Доказателство са снимките от началото на миналия век, на които се вижда и самата плоча. Повече от половин век след изчезването й строители съзират ненадейно надгробието, разказа пред "Стандарт" директорът на Регионалния исторически музей в Русе доц. д-р Николай Ненов. Каменният кръст с надпис "Стефан Караджа" работниците извадили близо до основите на двуетажната постройка на бул. "Придунавски", където тече ремонтът на музея на Баба Тонка. Това е варовиков блок в характерната форма за долината на Русенски Лом кръст, който
в горната си част завършва в трапец
Според специалистите украсата му е традиционна - с малки кръстове в раменете и т.нар. триъгълно-вдлъбнат орнамент, плетеница, която обрамчва кръста. Сред тези древни символи са поместени цифри - датата на смъртта на войводата, 30 юли 1868 г. и калиграфски изписаното му име. Още по-голяма била изненадата за експертите, когато върху надгробната плоча забелязали надписа. Той е любопитен щрих към историята с намирането на камъка. Всички справки досега сочат, че Караджата е издъхнал ден по-късно - на 31 юли, след като е бил осъден в крайдунавския град.
Различни са обясненията за разминаването, но те не променят факта на историческата находка, убедени са изследователите. Първоначално едни специалисти смятат, че обяснението може да се крие дори в сбъркано от каменоделеца например изписване на плочата. Отговорът на загадката обаче се крие в тогавашната преса. В издание на вестник "Дунав" от 4 август 1868 г. пише, че Стефан Караджа
е умрял през нощта на 30 юли
а на ранина в сряда (31 юли) в затвора е отишъл свещеник "да му служи". Според доц. Николай Ненов причината за разминаването на датите може да се дължи на появата на печатното известие за смъртта на войводата. Вероятно по-късно изследователите се спират на 31 юли, което е официалната дата на вписване на кончината на Караджата. От Регионалния исторически музей в дунавския град считат, че новооткритата плоча задава още въпроси пред специалистите и ще буди интерес сред посетители. Русенци и гостите на града вече могат да видят реликвата. Каменната плоча е изложена във фоайето на културния институт.
Малцина са тези, които са писали за смъртта на Стефан Караджа. Основно в спомените на Никола Обретенов са описани драматичните събития. Според съвременниците на Караджата,той е съден в Русе, а мястото на гроба му било белязано със знак от Баба Тонка. По-късно бил поръчан и надгробният му паметник, който е лежал над вечния му дом до 1962 г. След това старото русенско гробище престава да функционира и се създава ново - в русенската местност Чародейка. Предполага се, че по това време надгробието е било прибрано в действащия тогава музей "Баба Тонка", но досега
никога не е показвано пред публика
В бъдещата експозиция на музея "Баба Тонка" ценният уникат ще намери своето място.
Къщата се очаква да отвори врати за 6 май, когато е празникът на град Русе. След прекъсване ремонтът на историческия дом продължава. Строителните дейности се забавиха поради наложилото се допълнително укрепване на сградата заради нестабилната почва под нея. Повече от две десетилетия къщата на родолюбивата българка е затворена, а временната експозиция "Семейство Обретенови" е разположена в намиращата се в близост къща "Захари Стоянов" в Русе. През годините причините са в реституцията на част от имота и необходимостта от основен ремонт, който вече се извършва. Къщата на Баба Тонка е
затворена през 1992 г.
когато се установява, че има конструктивни изменения по сградата, най-вече заради льосовата почва в района. Настоящото й възстановяване се реализирана на няколко етапа. Основната задача е да бъде стабилизирана сградата, където ще бъде разположена отново основната експозиция.
Черепът на Караджата също ще е сред основните експонати. Сега той е изложен в музейна къща "Захари Стоянов" в дунавския град. В Русе е експонирана и револверната сабя на българския революционер.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
