Трима вселенски патриарски започват кариерата си от селището над Търново
Велики зографи украсяват митрополитската катедрала
Моята разходка в чудното село Арбанаси продължава в многобройните му църкви. Историята е била милостива към съдбата им и до днес са оцелели цели седем от тях. Това са храмовете "Рождество Христово", "Св. Архангели Михаил и Гавраил", "Св. Димитър", "Св. Георги", "Св. Атанасий", "Св. Никола", "Св. Богородица". Те са многократно преустройвани, преизписвани и украсявани, за да се превърнат накрая в истински съкровищници на древното изкуство.
Проведените археологически проучвания показват, че най-ранният арбанашки храм е издигнатият през ХVт в. параклис "Св. Георги". От това време датират и частично запазените стенописи. По своята архитектура тази църква не се различава от редица храмове от епохата, които са сравнително прости еднокорабни засводени сгради. С подобно архитектурно решение са построените през втората половина на XVI в. в Арбанаси църкви "Рождество Христово" и "Св. Георги".
Към началото на XVII в. в църковната архитектура на Арбанаси започва нов етап на развитие. През 20-те години на това столетие е извършено мащабно разширение на църквата "Рождество Христово". Към малкия еднокорабен храм е пристроен просторен притвор, служещ за женско отделение на църквата. От север пък е добавен параклисът "Св. Йоан Предтеча" с преддверие и Г-образна галерия, обхващаща главната църква от север и запад. Така по своята архитектурна композиция храмът удивително напомня за намиращата се в Търново митрополитска църква "Св.св. Петър и Павел".
Това съвпадение не е случайно. През 1598 г. воденото от митрополит Дионисий Рали духовенство на старопрестолния град взема участие в
подготовката на Първото Търновско въстание
Естествено турските власти не се отнасят благосклонно към този факт. Те принуждават търновските митрополити да се преместят в Арбанаси. Така преустроената църква "Рождество Христово" става архиерейска катедрала. Тогава с фрески са покрити всички стени и сводове, като площта им надхвърля 2000 кв. м. От множеството ктиторски надписи е видно, че стенописите са изпълнени на етапи. Най-ранните са създадени още през 1597 г. Впоследствие отделните части са зографисвани през 1632, 1643, 1649 и 1681 г. В течение на девет десетилетия възниква уникален стенописен ансамбъл, който няма равен по тематична широта и енциклопедичност.
През 80-те години на XVII в. в църковната архитектура на Арбанаси настъпват поредните изменения. За три десетилетия са разширени или издигнати из основи и изписани храмовете "Успение Богородично", "Св. Архангели Михаил и Гавраил", "Св. Никола", "Св. Георги", "Св. Атанасий". По своята архитектурна композиция всички те наподобяват храма "Рождество Христово". Към църквите са пристроени широки притвори, които служат за женски отделения, параклиси и галерии. За изпълнение на стенописите са канени зографи от най-значимите художествени центрове на Балканите - Атон, Янина, Солун, Букурещ.
Така Арбанаси става едно от
най-големите средища на православието
в българските земи от епохата на ранното османско владичество. Това го прави обект на чести посещения от страна на йерарси и представители на източните патриаршии като Доситей Йерусалимски, Неофит Одрински, александрийския патриарх Паисий, антиохийския патриарх Макарий. Селището често е навестявано от хаджии от Светите земи, в него живеят постоянно представители на големите източноправославни центрове от Синай и Атон. Трима от предстоятелите на резидиращия в Арбанаси през ХVII в. търновски митрополитски престол, Кирил III Спанос, Герасим II Какавелас, Партений IV, успяват да станат Вселенски патриарси. Дионисий II и Атанасий пък са претенденти за този висок сан.
В арбанашките храмове се съхраняват свети мощи, чудотворни икони и други веществени носители на святост. Според сведение от края на XVII в. игуменът на Великата лавра в Киев дарява мощи на манастира "Успение Богородично". В притвора на същия храм се намира иконата "Св. Богородица с Младенеца на трон",
почитана като чудотворна
Всяка година на Велика събота преди Великден в храма "Рождество Христово" се стичали християни, вярващи в божественото изцеление. В приписки по църковните книги е отбелязано, че по време на службата за опяването на Христос каменният св. Престол се покривал с водни капки. В една от тях се казва: "1609 г., 8 април. На Велика събота престолът не даде чудотворство". В друга пък е отбелязано: "28 март 1741 г. Толкова голямо бе чудотворството и на едри капки, че капа по земята и стоя до изгрев-слънце".
Всички тези събития и факти привличат към Арбанаси множество поклонници. Превръщането на Арбанаси в център на православието води до материален просперитет и завоюване на все по-силни позиции за християнската църква. За поклонниците пък подпомагането на църковното средище е колкото акт на религиозно благочестие, толкова и израз на личностно самоутвърждаване.
Трагедията на Арбанаси настъпва през 1798 г., когато селището е
опустошено и разграбено от кърджалийските дружини
Те са включени в състава на 120-хилядната армия на Хюсеин паша, отправила се срещу господаря на Видин, отцепника от централната власт Осман Пазвантоглу. Впоследствие селището се възстановява донякъде, но никога не достига предишния си блясък.
Странният гроб
При разкопки в двора на най-голямата църква в Арбанаси археолозите попадат на странен гроб. Тялото на починалия е положено в полуседнало положение в изсечена в скалата гробна камера с формата на лодка. Изследването показва, че така са погребвани само висшите духовници. Заключението е, че това е някой от търновските митрополити, починал при тяхното заточение в Арбанаси.
Златото на големците
През Средновековието е било престижно видните покойници да бъдат погребани в близост до най-важните църкви. Ето защо археологическите проучвания на пространството край арбанашките храмове дават невероятни находки. Става дума за десетки златни и сребърни накити, както и съхранени части от дрехи, везани със злато и сребро. А един стенопис от църквата "Рождество Христово" ни показва как са изглеждали богатите дами от тази далечна епоха.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
