- Мария Единбургска се влюбила в морето край Балчик, направила "Тихото гнездо", за да започне живота си наново
- Става милосърдна сестра и се грижи за ранени войници, използва чара си, за да увеличи територията на Румъния
"Тихото гнездо". Така е наричала Двореца в Балчик неговата създателка - румънската кралица Мария. Посещавайки за първи път градчето през 1921 г. със сина си принц Николай, тя се влюбва от пръв поглед в красотата и спокойствието на морския бряг и решава, че ще построи резиденция. И на 49 години ще започне живота си наново, за да създаде своя свят, в който има разбирателство между хора и религии, хармония и изобилие от любимите й бели лилии. "Любовта живее в моето сърце постоянно. Никое сърце не може да забрави преживяното", казва Мария. И днес Дворецът е място, на което влюбените се вричат един на друг, защото в него архитектурата и природата се преплитат и допълват очарованието на морето.
Коя е Мария Александра Виктория Единбургска? Родена е на 29 октомври 1875 г. в Истуел Парк, графство Кент, като принцеса и член на двете най-могъщи аристократични фамилии в тогавашния свят - на британското кралско семейство и на руското императорско семейство. По бащина линия е внучка на британската кралица Виктория, а по майчина линия - на руския император Александър II. От дете е смятана за една от най-желаните партии в аристократична Европа. В нея се влюбва принцът на Уелс и бъдещ крал Джордж V, който й предлага брак, но майката на Мария се противопоставя.
През 1893 г. бащата на Мария наследява херцогската титла на германското княжество Саксония-Кобург и Гота и семейството се премества да живее в новите си владения в Германия.Няколко месеца по-рано, на 10 януари същата година, Мария се омъжва за румънския кронпринц Фердинанд - племенник на румънския крал Карол I. По това време Мария е на 17, а съпругът й е с 10 години по-възрастен от нея. Бракът, от който се раждат пет деца, е изключително нещастен. За двете най-малки деца има съмнение, че не са от съпруга й, а са резултат на любовни авантюри. Принцеса Илеана и принц Мирча се раждат след като майка им се запознава с дългогодишния си любовник - принц Барбу Щирбей. За историците няма съмнение, че именно принц Щирбей е баща на принц Мирча. След това Миси, както я наричат като малка, започва романтична и скандална връзка с лейтенант Зизи Кантакузин. През 1899 г. гръмва нова любовна афера. Мария отново е бременна и моли румънския крал Карол да роди в Кобург. Когато кралят отказва, Миси в прав текст му заявява, че детето, което очаква, е от великия руски княз Борис Владимирович - брат на бъдещия съпруг на сестра й Виктория. Ужасен, кралят дава съгласието си и Мария ражда втората си дъщеря, която също е наречена Мария, в спокойна обстановка в Кобург. Въпреки критиките от страна на останалите си роднини, Фердинанд признава и това дете за свое.
Кронпринцесата цял живот е търсила истинската любов. Легендите говорят, че Миси е прекарвала с часове на каменния трон пред любимия си дворец в Балчик, вглеждайки се в хоризонта, където се събират морето и небето, в очакване на рицаря на сърцето й.Според разкази на нейни приближени, това било мястото, на което Мария чакала своята последна любов - арабина Али. Няма категорични доказателства дали двамата са били любовници или просто приятели, но е факт, че Али често посещавал Мария. Двамата се разхождали с часове или се усамотявали в "Пушалнята" - пристройка до "Тихото гнездо", обзаведена в ориенталски стил, където кралицата и гостите на Двореца прекарвали времето си в разговори и пушене на наргиле. Но освен с любовните си авантюри, Мария е известна и като умел политик.
През 1914 г. умира румънският крал Карол I и на престола се възкачва съпругът на Мария - Фердинанд I. Коронацията на новата румънска кралска двойка се отлага до 1922 г. заради Първата световна война.Каквито и сърдечни перипетии да е преживяла, по време на Междусъюзническата война Мария се изявява като отличен държавник. Тъй като е имала голямо влияние върху управлението на съпруга си крал Фердинанд I, мнозина смятат, че всъщност истинският управник на Румъния по това време е именно тя. Кралицата изиграва и съществена роля за решението Румъния да се включи във войната на страната на Антантата, дори става милосърдна сестра на Червения кръст и полага грижи за ранени войници. По това време тя написва и книгата си "Моята страна", с чиито продажби финансира организацията. Половината страна обаче е прегазена от германските войски и след края на войната румънските дипломати на Парижката мирна конференция се опитват да издействат от победителките присъединяването към Румъния на всички населени с румънци територии на бившите Австро-Унгарска и Руска империи. Когато става ясно, че не могат да се справят, те призовават Мария в Париж. Пускайки в ход своя чар и убедителност, кралицата успява да убеди победителите и крайният резултат е, че Румъния успява да увеличи териториите си с 60%, присъединявайки не само Трансилвания, Бесарабия, Буковина и части от Банат, но още и части от областите Кришана и Марамуреш.
След смъртта на Фердинанд I през 1927 г. Мария остава да живее в Румъния, където пише и издава своите мемоари "Историята на моя живот". Кралица Мария умира на 18 юли 1938 г. и е погребана до съпруга си в манастира Куртя де Арджеш. Последното желание на кралицата е сърцето й да бъде погребано в нейния любим? дворец в Балчик. След връщането на Южна Добруджа на България съгласно Крайовската спогодба от 7 септември 1940 г., сърцето на Мария Единбургска е препогребано в замъка Бран.
Освен с политическите си победи в полза на кралството си и бурния си любовен живот, Миси е известна и с това, че е първата коронована особа, която официално се е обявила за последовател на бахайството. По рождение тя е англиканка, но после приема православието. Дворецът в Балчик обаче с архитектурата и невероятноте градини около него е вдъхновен пример за основния принцип на бахайската религия - единството на Бога, вярата и благоденствието на човешкия род.
Миси сама проектира градините
Над 200 артефакта пази Дворецът в Балчик, като между тях няма нито една реплика, всички са автентични.3 години след първото посещение на кралица Мария в Балчик италиански архитекти започват строежа на дворцовия комплекс. Тя е поставила изискване сградата да не нарушава великолепието на природата и да се вписва ненатрапчиво в ландшафта.
Първоначално е построена резиденцията, след това православен параклис, а след него са вдигнати нови самостоятелни вили, традиционна възрожденска къща, вътрешни дворове в мавритански стил и чешми, върху които са изобразени митологични герои.
В целия комплекс се съчетават различни стилове - старобългарски, готически, ориенталски и мавритански.
Постройките днес са потънали в зеленина, но кралица Мария е дала идеите и началото на уникалните градини около двореца.Миси дава и име на всяка градина - "Алеята на виното", "Алеята на вековете", "Висящите тераси", "Божествената градина" и "Английския двор" са проектирани лично от нея. Най-романтичните части от комплекса са "Градината с водното огледало" , "Мостът на двореца" и "Мостът на въздишките". Сребърният кладенец е наречен така, заради кристално бистрата ледена вода. И в градините се преплитат влияния на различни религии, а това се вижда в "Градината на Аллах". Оформлението й отнема цели четири години. 25-метров водопад допълва усещането за хармония и душевен покой. По-малък водопад струи от трите чучура на чешмата в "Градината на Аллах". Тя е вградена в зидовете на Нимфеума. Любимо място на кралицата била "Алеята с белите лилиуми", която се намира до православния параклис "Успения Богородично", а цветята са избрани, защото са любими на Дева Мария. Тронът и иконостасът в параклиса са от 1721 г., кралицата ги откупува от Кипър. Мраморният трон пък е донесен от Флоренция. Смята се, че е принадлежал на римски патриций.
Особено интересен е вторият трон, на който Миси е седяла с часове, за да се наслаждава на морската гледка. Той е изработен в някогашна каменоломна в Българево. На дъното му е издълбан надписът "Джемина Удине Италия", което най-вероятно е името на майстора и неговия град. Колоните в "Алеята на вековете" пък са пренесени от Гърция и са били подарени на кралицата за 50-годишният й юбилей от срабския крал Александър Джорджевич".В годините на окупацията в Балчик купуват места много румънски аристократи и интелектуалци, сред които и известната художничка Чичилия Куцеску-Сторк. Те често са канени в кралската резиденция, което превръща Двореца в културно средище.На 7 септември 1940 г. цар Борис III с международна подкрепа успява да сключи Крайовската спогодба и да върне Балчик и цяла Южна Добруджа на България. През 1948 г. с междудържавно споразумение между Румъния и България обектът е преотстъпен за стопанисване на българската страна.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
