- ЦРУ се съмнява в произхода му и казва, че не Йосип Броз, а друг човек командва Югославия
- Казвал се Валтер Вайс и бил поляк от еврейски произход, роден в Бруклин, твърди сръбски историк
Когато на 4 май 1980 хиляди хора в бивша Югославия започват да ридаят пред телевизионните екрани, чувайки че Тито е починал, едва ли някой е смятал, че 40 години по-късно светът ще отдели сериозна част от времето си върху главоблъсканицата съществувал ли е изобщо маршалът с белия мундир. В онзи неделен ден сърби, хървати, босненци преживяват всеки по свой си начин раздялата с вечния партизанин. Но запомняща се остава случката на стадиона в Сплит, където тогава играят "Хайдук" срещу "Цървена звезда" от Белград. В 41-ата минута на мача новината е оповестена по високоговорителите на игрището. И десетки хиляди запалянковци избухват в сълзи. Един от футболистите припада на зеления килим, а секунди по-късно
50 000 гърла започват да пеят:
"Кълнем ти се, другарю Тито, от твоя път не ще се отклоним."
Могат ли наследниците на тези хора да повярват, че Йосип Броз, който записва името на Югославия в световната история с факта, че единствен от бившите комунистически лидери се опълчва на Сталин, не е съществувал? Едва ли. Факт е обаче, че от седмица тече спорът подменен ли е бил Тито.
Личността на Йосип Броз Тито, който на 13 януари 1953 г. е избран за президент на Югославия, е една от най-големите конспирации на ХХ век. Според учени от бивша Югославия човекът, управлявал федерацията с железен юмрук, е неизвестно менте и няма нищо общо с родения през 1892-а хърватски комунист. Словенският професор Бостиан Марко Турк, асоцииран преподавател в Сорбоната твърди, че държавният глава и младият революционер са различни хора, а подмяната е станала някъде след 1928 година. Той подкрепя теорията си с куп фотографии на младия и стария Тито, които според него са съвсем различни хора. Нещо повече - оригиналът е поне с 30 см по-висок от двойника, твърди експертът. Той обаче не е първият който се съмнява в личността на Тито.
Документ на ЦРУ от 1977 г., разсекретен през 2013 г., сериозно оспорва произхода на югославския диктатор. Документът се позовава на фонетичен анализ на негова реч и дава заключението, че Тито е
говорел сърбохърватски с чужд акцент
а произношението на гласната "и" свидетелства за възможен руски или полски произход. Материалът не изключва възможността легендарният югославски вожд да не е бил онзи Йосип Броз, роден през 1892 г. в хърватския град Кумровец, а друг, с когото е бил подменен. Според ЦРУ обаче това става в края на 30-те години. Сръбският историк Йован Деретич подкрепя тази теория и дори твърди, че знае истинското име на Йосип Броз. Казвал се Валтер Вайс и бил поляк от еврейски произход, роден в Бруклин, разказва белградското булевардно списание "Ало". Всъщност, още приживе за Тито, който е прекарал по-голямата част от живота си в бившия Съветски съюз, се говорело, че не е югославянин. Такива слухове периодично обикалят средите на сръбските и хърватските националисти. Според някои от тях, Тито бил извънбрачно дете на полски офицер, син на богат евреин или дори на принц от Хабсбургската династия, допълва мистерията Дойче веле. "Твърдя, че
Тито не е съществувал
какъвто си го мислим и има друг човек, който е ръководил бивша Югославия", включва се в конспирациите и историкът Мирослав Тодорович, автор на няколко книги по темата. Пред сръбската Първа телевизия ученият обявява, че изследва диктатора от десетилетие и търси информация във всички световни архиви и родните места на Йосип Броз. Мирослав добавя, че никой не се е съгласил да прави ДНК анализ на Тито, въпреки "многобройните категорични доказателства за измама". "Племенникът му Йоско ме съди за лъжи. Преминах голямо изпитание, което продължи две години. Оправдан бях и съдът бе категоричен, че съм представил факти, които могат да бъдат доказани", казва Тодорович.
Всички тези хипотези се възприемат доста противоречиво и дори с насмешка в родината на Тито. Според хърватския лингвист Желико Йожич, Тито е говорел на типичния за родния му край диалект, какъвто говорят и днес хората по тези места, които имат проблеми със "стандартния език".
Тито категорично не е бил руснак, даже е говорел лошо руски, твърди професорът по руска култура Андрей Тарасиев. А белградската му колежка Миряна Голубичич-Коастич опровергава и тезата за полския произход на Йосип Броз: "Тито никога не е говорел сърбохърватски с полски акцент", уверява професорката. Сръбският историк Войслав Павлович, който работи над биография на Тито, припомня, че той е израсъл с дядо си в Словения и не е успял да научи добре хърватски. Колегата му Чедомир Антич е убеден, че ако руснаците са знаели за някакъв чужд произход на Тито, са щели да обявят още през 1948 г., когато Тито скача срещу Сталин.
Саша, внучката на Тито,
се присмива на историите с подменения й дядо
През 2013 г. тя отговаря на ЦРУ, като благодари във Фейсбук на щатското разузнаване за положените усилия по изясняване на истинския произход на дядо й. "За съжаление научавам, че дядо ми изобщо не е съществувал, а е бил продукт на някаква хипнотизирана маса от хора. Има доказателства, които сочат, че аз съм бразилка от Камчатка и нямам нищо общо с въпросния Тито", иронично написа тогава Саша.
Истината е, че и на хората в държавите от бивша Югославия, и на историците никога не им е било лесно с Тито. Оценките за нещо винаги са били крайно противоречиви.
За някогашна Югославия Тито е символ на националното самочувствие. Още по време на Втората световна война той е жива легенда - бунтовник, чийто лик и истинско име никой не знае, предтеча на Че Гевара. Югославският вожд кръстосва световните океани със собствената си яхта, другарува с Вили Бранд и Джавахарлал Неру, свири на пиано пред английската кралица Елизабет Втора. Погребението му събира лидери от целия свят.
Слободан Милошевич, силният човек в Югославия през 90-те години на миналия век, изцяло загърбва наследството на Тито. В знак на това премахва почетния караул пред гроба му и дори лишава вдовицата му от пенсия. За крайните сръбски националисти хърватинът Тито е обект на омраза. Те са убедени, че по време на управлението си Тито умишлено е потискал Сърбия за сметка на останалите югославски народности. В същото време мнозинството сърби тъгуват по разпадналата се Югославия и нейният дългогодишен вожд все още има много привърженици. Сред заслугите на Тито всички посочват прекратяването на отношенията със Сталин през 1948 г., когато
Йосип Броз отказва страната му да стане сателит на СССР
Също така се оценява и ангажиментът му за Движението на необвързаните страни и за Третия свят, както и относителната либералност на режима му. Срещу това обаче е справедливия гняв от масовите убийства след края на Втората световна война и концлагерът на остров Голи оток, където в началото изпращат верните на СССР Титови противници, а после всевъзможни политически дисиденти. У нас името на Тито е свързано с срамна страница от историята ни, когато Георги Димитров се поддава на съветския натиск и започва да работи за превръщането ни в сателит на СССР. През 1948 година Сталин притиска Тито и Георги Димитров да обединят Югославия и България в обща федерация. В началото на февруари Сталин привиква в Москва ръководствата на комунистическите партии в Белград и София. Делегацията на НРБ е представена от Георги Димитров, Васил Коларов и Трайчо Костов. Под предлог, че е болен обаче, Тито не отива, а изпраща заместниците си Едвард Кардел и Милован Джилас, към когото Кремъл изпитва остра неприязън заради изказванията му срещу масовите изнасилвания и грабежи, извършени от Червената армия в Югославия по време на наскоро приключилата война с Германия. Тито, който е сред малкото югославски емигранти-комунисти, оцелели в СССР след големия терор през 1930-те години, знае какво го чака и добре разбира, че господарят на Кремъл му залага капан. Уплашен е и иначе верният на Москва Димитров. Само месец преди срещата съветският официоз "Правда" го подлага на остра критика заради несъгласуваните му с Кремъл "фантастични" идеи за федерации и конфедерации между източноевропейските държави, които вече са под управлението на Москва. Една от тези идеи даже върви към осъществяване. През август 1947 г. Югославия и България сключват в Блед спогодба, която предвижда сливането на двете "братски" държави.
Димитров се съгласява да предаде Пиринския край
на югорепублика Македония, като в замяна новата югорепублика България ще си върне седем пъти по-малките като територия Западни покрайнини. Така в Пиринско светкавично се появяват 90 емисари на Скопие, за да участват в продължаващата две години насилствена македонизация на българската област, разкрасена вече с портретите на Тито и скопския му наместник Лазар Колишевски. Осем месеца по-късно обаче на тайно заседание в Белград Тито заявява, че сделката е "троянски кон", с който Сталин се опитва да прикачи Югославия към СССР. От правителството в България се очаквало след сливането с Югославия да удържа непредсказуемия Тито и неговата миниимперия. След замразяването на идеята за българо-югославска федерация отношенията между Москва и Белград бързо се влошават. Четири месеца след февруарската среща в Москва югославската компартия е заклеймена от Сталин и изключена от Коминформбюро. В Белград започват да се готвят за съпротива срещу подготвяното съветско нашествие през границите на България, Румъния и Унгария. През 1951 година Югославия е принудена да помоли Шести американски флот да влезе в пристанищата й, а Тито е първият комунистически лидер, който гостува на борда на американски самолетоносач.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
