След международни олимпиади, в които участват наши ученици, обикновено виждаме призовете на отличниците, но рядко обръщаме внимание на хората зад тях. Един от тях е проф. Николай Николов от БАН, който заедно с колегата си проф. Петър Бойваленков стои зад трите медала, с които се върнаха учениците ни от най-престижната международна олимпиада по математика в Колумбия само преди дни.
Децата донесоха едно сребърно и две бронзови отличия, за които проф. Николов отсича категорично: "Не се представихме добре". Въпреки крайния резултат в някои от дните отделни деца имали нула точки. "Вероятно има някаква психологическа бариера, която спъна момчетата. Отговорността е на няколко нива - носим я и ние като ръководители, и учителите им, а и самите тийнейджъри, на които животът предлага доста изкушаващи неща и невинаги се концентрират в задачите. Нашата система е много добра, но не сме я сменяли от години, а хората я изкопираха и вече я подобриха. Малко сме консервативни в това отношение". Според Николов обаче олимпиадата е само едно състезание, което не се отразява на реализацията на младите хора като математици. "В нея има хазартен елемент - в истинската наука никой не те ограничава във времето, за което трябва да решиш задачите". Куриозното е, че третата задача била съставена именно от проф. Николов - защото на олимпиадата ръководителите на отборите имат правото да предлагат задачите. Приемане на задача от българин на олимпиада от такъв ранг не се е случвало в последните десет години. Момчетата обаче дори не го попитали за решението - "Знаят, че няма да им подскажа. Накрая имаха само 13 от 42 точки, а други отбори предложиха по 6 възможни решения".
43-годишният Николов е отявлен поддръжник на феърплея в науката. На предишни олимпиади именно той бе един от ръководителите, обявили се срещу изтичането на задачи, които ръководителите на някои отбори изнасят предварително. Той стана и най-младият професор по математика у нас, а съвсем отскоро е и съветник на министър Анелия Клисарова по въпросите на науката и висшето образование. Една от идеите му на този пост е да се промени законът за академичното развитие. "Много станахме професорите. Аз съм поддръжник на това да има нещо като професори на две нива - национални и други, които са си само на съответния университет", казва той. И подчертава, че степента доктор на математическите науки му е дадена именно от недолюбваната ВАК, а професурата - от научен съвет с права, получени от въпросната комисия. Има много идеи за промени и се надява да се пребори за тях, макар че за някои може би ще срещне съпротива от вузовете. Иначе за науката си може да говори със страст, която тотално опровергава твърденията, че математиците са сухари. Обича да работи с млади хора, защото го провокират, но горчиво съжалява, че повечето от тях избират приложни науки и единици се обръщат към чистата математика. "Мнозина остават на ниво олимпиада, която няма много общо с истинската наука". Съжалява най-вече за факта, че най-добрите си вземат дипломите и тутакси изчезват зад граница, а малцина се връщат, за да донесат обратно у нас нещичко от наученото. До миналата година той подготвяше персонално един от най-добрите ни млади математици - Рафаел Рафаилов. Момчето е син на депутатката Корнелия Нинова, но Николов откровено признава, че го е избрал за свой ученик не заради това, а защото е открил в него много висок потенциал. Както и в съученика му Богдан Станков - но и двете момчета са избрали обучение в чужбина. С Рафаел дори е публикувал съвместна статия в списание с много висок импакт фактор, за който доста от учените ни могат само да мечтаят. "Това, че готвим децата добре, е нож с две остриета - защото ги готвим не за България", признава ученият.
Извън математиката Николов е фен на футбола - в почивните дни гледа по 12 часа мачове и подкрепя "Ливърпул".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
