Скелетите в некропола вероятно са били на кумани и алани
Средновековната крепост Русокастрон се намира на 30 км от Бургас в покрайнините на днешното селце Русокастро. Тя бе открита едва преди десетина години и все още не е проучена изцяло. Със сигурност обаче се знае, че допреди 600 години Русокастрон е била най-могъщият страж на границата ни с Византия. На това място Средновековна България е удържала последната си военна победа, преди да падне под турска власт. През 1332 г. цар Иван Александър разгромява край Русокастрон войските на византийския император Андроник III. Дебелите крепостни стени и високи кули пазят спомена за варварски нашествия и кръвопролитни битки. Името на древната крепост идва от червените скали, от които е изградена. Откритите глинени статуетки близо до нея са доказателство, че в праисторическата епоха тук съществувало едно от най-ранните светилища в Европа. Археолозите са датирали останките от V в.пр.Хр.
Тогава най-вероятно е било изградено и първото укрепително съоръжение срещу нашествия на варварските орди.
Военачалникът, избрал мястото за крепостта, е бил блестящ стратег, категорични са историците. Русокастрон е издигната върху непристъпен хълм, от който може да се контролира цялата околност до хоризонта. Дебелината на оцелелите крепостни стени е между 2 и 2,5 метра. Те са опасвали около 15 дка площ. Археолозите са открили голям културен пласт от Първото българско царство - цели жилищни квартали, военни съоръжения и обществени сгради, които доказват, че по това време Русокастрон вече е бил център с изключително значение, убедени са археолозите. До момента са разкрити основите на крепостните стени, вътрешната крепост, наречена цитадела, и помещение, което някога е било кула. Разкрити са и основите и на сграда, използвана за живеене, както и много керамични съдове, използвани в бита. От огромната порта с две врати е оцеляла само лявата половина и според експертите тя няма друг аналог у нас. Според археолозите Русокастрон може да се състезава по значимост с Перперикон, убедени са експертите. Мястото е уникално поради факта, че средновековната крепост е изградена върху древно тракийско светилище и векове наред
е контролирала стратегически кръстопът между Северна и Южна България
На самия вход на крепостта са открити ниши, датирани от 8 в.пр.Хр. Те са били използвани от траките като подноси на дарове за боговете.
Смята се, че самата крепост е била изградена през V в. на стратегическа височина - природен феномен. Най-ранните писмени данни за съществуване на селище тук идват от епиграфски паметник от VI в. с посветителен надпис за византийския пълководец Юстин. За първи път името на крепостта Русокастрон се споменава от арабския географ Ел Идриси в неговата "География на света" , като голям и многолюден град. С това име градът влиза и в описанията на византийските летописци, свързани главно с историческите събития през ХIV в.
На 18 юли 1332 г. Русокастро става сцена на грандиозна битка, завършила с разгромяваща победа на българския цар Иван Александър над византийската армия, предвождана от император Андроник. Вражеските войски са разбити, но един век по-късно идва и краят на славния Русокастрон. Непревземаемата крепост е
разрушена до основи при османските походи през 1443 г.
В крепостта се намирал манастира "Св. Георги", още в V-VI в. Върху останките му през 2007 г. беше възстановена манастирската църква "Св. Георги Победоносец" с дарения на фондация "Русокастрон".
От пет години насам древната крепост привлича туристи и с легендата за двуметровите исполини, които са живели тук. За необичайно високия им ръст се разбра при откриването на некропол в подножието на Русокастрон. Скелетите в него бяха с дължина 1,80 метра. Археолози изчислиха, че ръстът им е бил не по-малък от 1,90 метра, а някои вероятно са били и над 2 метра. Некрополът е датиран от втората половина на ХIII век. Това е времето на унищожителните татарски нападения, след които по българските земи се заселват много кумани и алани. Археолозите свързват неизвестното исполинско племе именно с тях. В сравнение със съвременниците си те са си истински гиганти.
Откриха печат на цар Петър с лика на Христос
2014 г. Уникален печат с лика на Христос отпреди 1000 години бе открит край крепостта Русокастрон преди две години. Според археолозите клеймото е принадлежало на българския цар Петър, управлявал от 927 до 969 година. На уникалната находка се натъкнали местни жители от близкото село Желязово. Те открили царския печат, докато копаели в градината си на около 400 метра от крепостта.
"Става въпрос за оловен печат - моливдовул, на българския цар Петър. На лицето на печата е изобразен Иисус Христос с ореол, в който е вписан кръст, а от другата страна е изобразен българският владетел със съпругата си Мария. Печатът е един от най-добре запазените, открити изобщо до този момент. Находката е първата, открита в Тракия", обясни шефът на Историческия музей в Бургас Милен Николов.
Сън показал къде да се вдигне храмът "Св. Георги"
Църквата "Св. Георги" има много интересна история. Старо предание разказва как болно момче заспало на една от скалите на хълма с крепостта. В съня му дошъл странник, който му казал да стане, защото лежи на свято място. Посочил му и къде има закопани църковна утвар и пари. Човекът от съня заповядал да се извадят, с част от тях да се построи храм, а с останалите средства момчето да се лекува. Разбирайки за съня, бащата на детето отишъл при местния свещеник - поп Марко. Разбрали се и на другия ден отишли на мястото, посочено от момчето. След като копали известно време, на дълбочина 30 - 40 см попаднали на мраморен камък с надпис "Св. Георги". Под него били скрити икона, кандило и златни монети. Бащата дал клетва да изпълни заръките на човека от съня. Започнал сам да строи, а постепенно и други местни жители започнали да помагат. Църквата била построена, на 6 май тук се колели курбани, а на следващия ден се играели хора в подножието на хълма. Вероятно построената църква е описания от Иречек храм през 1884 г. Именно на мястото й е построена съвременната църква "Св. Георги през 1927-1928 г. от жителите на Русокастро. Мястото има особена сила и е било почитано още в древността. На около 20 метра западно от храма при археологическите разкопки са открити основите на средновековната църква. След 9.IХ.1944 г. църквата е изоставена, а инвентарът е разграбен. Един от местните жители дори свалил керемидите й, за да покрие собствената си къща. Не след дълго той се прострелял с ловна пушка. През 2006 г. започна и възстановяване на храма "Св. Георги" по инициатива на фондация "Русокастрон" и нейния пръв председател Ангел Станков. За една година църквата беше изцяло възстановена и оборудвана с нужната утвар и в нея отново се служат литургии.
Легенда за змей води в пещерата Рускина дупка
Народната традиция в селото е запазила стари песни и легенди, свързани със страшен змей, който живеел в пещерата до крепостта. Той се влюбил в хубавата мома Руса и я отвлякъл в пещерата. Според местна легенда това се случило навръх Гергьовден преди стотици години. Змеят долетял като хала и грабнал най-красивата мома Руса направо от хорото. Отвел я в непристъпната си пещера и двамата заживели заедно. Оттогава тя носи името Рускина дупка, а целият скален хълм - Рускиния хълм. Преданието разказва още, че отвлечената девойка не спирала да плаче, а сълзите й се стичали по скалата и напълнили малко кладенче, което и до днес се счита за лековито.
Пещерата Рускина дупка е описана близо преди 130 години от Константин Иречек. Дори в най-големите суши тук има влага, която се стича по стените на пещерата. До неотдавна местни свещеници са отправяли на това място молитви за дъжд през сушави години.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
