Проф. Димитров повери на репортерка да пробва бижуто, което са носели българските владетелки
В истинско шоу се превърна представянето на копието на женската царска корона от Втората българска държава в Националния исторически музей. Мъжкият символ на власт бе показан още на 30 май. За нагледност изработваната в продължение на две години корона украси главата на журналистката от телевизия Bulgaria ON AIR Кристина Михайлова. Директорът на НИМ проф Божидар Димитров не скри, че това е част от неговата амбиция да се възраждат българските държавни традиции. Задължителна част от тях са и короните на нашите царе. За съжаление тяхната съдба е печална и нито една не е запазена до наши дни.
Короната на Първото българско царство е пленена в Преслав, заедно с цар Борис II през 971 г. Това става при превземането на столицата от войските на византийския император Йоан Цимисхий. Короната е била отнесена в Константинопол и там следите й се губят.
Същото се е случило и с короните, носени от цар Роман, пленен в Скопие през 992 г., и с тази на цар Самуил в 1018 г.
През 1204 г. папа Инокентий III е подарил корона на цар Калоян, изработена във Ватикана. Папския дар носят всички български царе до Иван Шишман. През 1395 г. обаче тя попаднала в ръцете на турците и следите й са се загубили.
А царете на Третото българско царство - Фердинанд и Борис III, изобщо не са имали корони.
"Не сме похарчили и лев държавни пари за изработването на короните. Българският народ отново демонстрира своя възрожденски патриотизъм и склонност към дарителство. Само за една седмица се намериха хората, които направиха възможно да се случи това", обясни проф. Димитров. Известният бизнесмен проф. Лъчезар Цицорков осигурил нужните три килограма злато с проба 23 карата. 1000-та бисера и индийските скъпоценни камъни са от Елена Василева, собственик на бижутерски магазин, а безплатният труд е на ювелира Стойчо Везенков, посветил две години на изработката на двете царски корони.
Първо е изработена мъжката корона, която е по-семпла - тя просто е един позлатен боен шлем. Дамската е значително по-пищна, което си е нормално за дамските бижута, пошегува се проф. Димитров. Затова й отнела повече работа. Важен факт е, че съгласно законодателството ни копията на двете корони имат стойността на оригинал.
Очакваме и трета базилика в Доросторум
Проф. Георги Атанасов
По време на представянето на короната проф. Божидар Димитров обяви, че току-що получил съобщение от колегата си проф. Георги Атанасов, който е започнал разкриването на втора базилика в райна на древния Доросторум край Силистра. Ето какво съобщи проф. Атанасов за "Стандарт".
- Проф Атанасов, миналата година вашият екип се натъкна на уникална късноантична базилика от VI век. Вчера вие съобщихте за работата си по втора такава. На какво се дължи тази концентрация на християнски храмове в района на Силистра?
- Наистина миналата година ние открихме един от най-важните храмове в българската средновековна история. Смятаме дори, че това е патриаршеският храм. Вече сме говорили, че на брега на Дунав още в началото на 90-те години бяха разкопани епископски и патриаршески храм, като разстоянието между двата е само около 80-90 метра. Тук възникват ред въпросителни, на които ние трябва да дадем отговор - защо има два храма, които дълго време са действали едновременно на такова малко разстояние един от друг. При това и двата са строени като че ли от една група строители, или в много близко време един след друг. И двата имат синтрони, което показва, че те са епископски храмове. В единия, проучен също през 80-90-те години, има и патриаршеска резиденция.
- Как Доростолоска епархия става такъв важен духовен център?
- Нашата хипотеза е, че след като в Дръстър през 927 г. местният епископ е въздигнат като патриарх, е направена и патриаршеска резиденция и старата епископска църква се превръща в катедрала. Тя попада в затворения двор на патриаршеския комплекс и става като лична дворцова църква на патриарха. Издигната е втора църква почти в идеалния център на крепостта. Това е изключително представителен дворец, квадров градеж, здраво фундиран, тази църква е изпълнявала ролята на публичен патриаршески храм, а неговата история тепърва ще се установява. Вероятно е построена в началото на 10. век, разрушена е към края на 11. век и в края на 11.-12. век е покрита с голям некропол. Тази църква е изпълнява своите катедрални функции от 10. до края в продължение на 2 века. След събарянето и разрушаването й отново главен епископски храм, но вече през византийската епоха, става църквата на брега на Дунав. Практиката епископът, митрополитът, в случая патриархът да разполага с две почти равностойни църкви е позната още от ранното християнство когато епископските центрове имат т. нар. двойни базилики - една до друга, едната е била по-сакрална, другата по-публична.
Сега започнахме работа по разкриването именно на втората базилика. Тя също има голяма крипта с размери 2,90 на 1,70 на 2 метра. Но не сме отворили входа. Точни резултати ще имаме следващия понеделник, ако, разбира се, времето не ни попречи. Има много хипотези за тази църква, но мога да кажа засега само това, че тя също е от 6. век и е строена от същия архитект. Но най-важното е, че сме засекли наличието и на трета древна църква, най-вероятно от същото време.
Откриха римска ВИП тоалетна
На ВИП тоалетна се натъкнаха археолози в античния град Хераклея Синтика край храма на пророчицата Ванга в местността Рупите. Добре оборудваното помещение е открито при разкриването на римската градска базилика от екип, ръководен от доц. д-р Людмил Вагалински. Постройката е била на практика съдебна и търговска палата, както и своеобразно антично НДК - място за културни събития. Сградата е от 3. век след Христа и е с височина 5 метра. "Тоалетната се е ползвала от заседателите - магистрати и търговци. По специално стълбище те са слизали от това помещение в съхранената и разкрита от нас вписана в базиликата апсида - мястото, където са се събирали първенците и магистратите на римския град, за да решават важни съдебни и обществени въпроси", разказа доц. д-р Вагалински. ВИП тоалетната е била снабдена с канализация, чийто тръбопровод отвеждал мръсните води далеч извън сградата. Входът към римската базилика е опасан от мраморни колони, широк е 4 метра. През него са влизали гражданите, за да застанат пред първите хора в населеното място.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
