Героят от "Ти, който си на небето" събира историята на Смолян
Родопите настина са магия. Не само със своята уникална природа, но и с не по-малко уникалните хора, които живеят там. И които отстояват нейната самобитност. Така експедицията "Преоткрий България" в търсенето на забравени, но стойностни археологически обекти, попада и на забравени стойностни хора.
Впрочем, в случая не сме прави. Защото няма човек в Смолян, който да не познава Никола Пашов. Да не говорим, че него го познават и всички по възрастни хора на киното и театъра. Роденият през 1947 г. в квартал Райково бай Кольо - така всички се обръщат към него, - вече е останал завинаги в историята не само на местният театър, но на българско кино с ролите си в култовите филми "Юдино желязо", в който той се превъплъти в ролята на Кръстьо Кибритя, в "Ти, който си на небето" и в "Корави старчета". Внимание му обърнаха и кинематографистите от съседна Турция, които го привличат за участие в серила "Конници", където изигра ролята на Ата бей.
Както се вижда, Никола Пашов можеше да направи кариера в киното. И да се разхожда днес по жълтите павета. Но той си остава не само верен на родния Смолян, но и посвещава целия си живот на една цел - събиране на всички възможни материал за неговото минало.
Самото му днешно жилище е по-скоро музей, а не обикновен дом.
Къщата е построена в типичен родопски стил през 1855 г. от Тодор Янаковски,
един от най-богатите абаджии в тогавашното село Райково. "Купих я през 1990 г. за 8000 лева, със заеми от приятели, които скоро се стопиха до 80", си спомня с усмивка бай Кольо за инфлацията от 90-те години. "Скоро ми предлагаха 100 000, но, разбира се, не мисля и да я продавам", добавя той.
Сигурни сме в това. Защото вековната къща в Райково е съхранила стотици, а може би и хиляди артефакти от историята на Смолян и Родопите. В един живописен хаос тук съжителстват фотографии, оригинални страници от стогодишни вестници, всевъзможни предмети на местния бит - тъкачни станове и мотовилки, газени лампи, стари пищови, ками, саби, между които стои и пиано, а на над него турски фесове. Просто цялото развитие на живота в района е представено в натурален вид. Самата къща е уникална и с това, че има свой собствен кладенец - дълбок 6 метра и половина, но пълен с вода цели 4 метра от тях. Как и откъде се пълни, при това без да подронва с влага основите на сградата, е също една от родопските магии. Това е единствената по рода си къща в цяла България.
Дотук говорихме обаче само външната, видима и атрактивна страна на събирателството на бай Кольо. Истинската стойност на неговото възрожденско дело са събраните от него снимки и документи. Сам той обяснява, че много от тях са му подарени от смоленчани, които знаят, че няма да пропаднат. "Често ме срещат на улицата и ме дърпат - бай Кольо, намерих тук едни снимки, едни тапии - ела да ти ги дам, щото иначе ще пропаднат - моите деца и внуци изобщо не ги интересуват тези неща", казва ли съседите. И Никола Пашов събира, подрежда и ги описва с умението на професионален историк. И наистина, нищо от събраното - стотици оригинали документи, десетки родословни дървета и десетина дебели албума с уникални снимки няма да пропадне - той вече е учредил в местния архив фонд на свое име, и всичко един ден ще бъде предадено там.
Не че Кольо Пашов се е забързал към другия свят. Самият той твърди, че няма време да умре, защото му предстои още много работа. Включително и с пълната реставрация на къщата, за която му помага неговият стар приятел и съмишленик - известният местен реставратор Димитър Кукудев. Всичко се прави така както е било навремето. Единственият компромис бил изграждането на модерна баня и тоалетна. "Няма как - едва ли не се извинява бай Кольо, -
ще дойдат деца и внуци на гости, трябват все пак някакви удобства".
Двете му дъщери, Мария и Десислава днес живеят съответно в Лондон и Чикаго. За да помага в гледането на внуците, истинска совалка между океана прави съпругата на Кольо Пашов - Тони, също бивша артистка, една невероятна жена не само като физика, но и като интелект. "Всеки с дълга си", коментира бай Кольо. Пък и вече може да рискува да ме оставя "сламен вдовец", закачливо намига той.
Животът е шарен. Такъв го правят именно хора като Никола Пашов. Без тях той щеше да бъде сив и безличен като Сахара. И също толкова безпаметен.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
