Десетки майстори ще завъртят ръчно тази вечер механизмите, други се настройват от сателит
В полунощ в събота Радослав Георгиев ще влезе в часовниковата кула в Берковица и ще превърти механизма, който с движението на зъбни колела отмерва часовете от 250 години. Всичко е ръчно - въжето се изтегля и за минута стрелките се превъртат. Така вековната кула влиза в лятното часово време. При зимното е обратното - тежестта, която с люлеенето си задвижва колелата, се спира за час и се пуска в зимното време.
Десетки пазители на градските часовникови кули ще имат работа по тъмни доби тази нощ. Други от механизмите пък се настройват автоматично от сателит. Така в неделя сутрин цялата страна вече ще е в лятно часово време.
Дълги години Радослав Георгиев е отговарял за стария часовников механизъм в Берковица като параджия в общината. Той е много прост -
няма електроника и компютър
няма дори работа на струг. Има два механизма, изковани ръчно - единият, който отмерва времето и друг, който удря камбаната и тя разнася медния си звън на всеки час. Всичко е опростено, че всеки може да разбере как се движи времето.
Часовниковата кула в Берковица е една от най-старите в Османската империя - построена е през 1762 година от тогавашния еснаф. Занаятчийството в града е процъфтявало и турската власт поискала
всички дюкяни и работилници да бъдат отваряни и затваряни в един час
Тогава майсторите събрали пари за часовника. За сравнение, кулата в град Елена е издигната през 1812, а в Трявна - през 1814. Може да се каже, че възраждането в Берковица е настъпило повече от половин век по-рано.
Кулата, която се намира на единия край на сегашния градски площад и тогава е била на централното градско място. Висока е 21,24 м. Долната и част е иззидана от камък, споен с хоросан. Опасана е с 9 дървени пояса. Камъкът е взет от планината над село Гинци, където
скалите са магически и там кацат извънземни
гласи предание. Каменната зидария не е мръднала и до днес. Горната част е дървена конструкция - шинди. Кулата завършва с островърха шапка. При издигането и на нея са били закачени полумесец и знаме. На 4 декември 1877 година руски войник от частта, която освобождава Берковица, сменя полумесеца с бронзов кръст.
Часовниковият механизъм бил изработен в Букурещ от бесарабски българи, твърдят местни историци. Това никъде не е написано и не се знае, опонира им Радослав Георгиев. Но и той е убеден, че авторите му са били гениални майстори в своя занаят. Направили са нещо за векове. За пръв път от 1762 е спрял през 2004 година. Причината е била наклеясване по железните елементи. Тогава механизмът бил свален и занесен на майстор-стругар. Той изчегъртал излишния пласт върху желязото, направил втулки за смазване и зъбните колела били върнати на мястото им. За да не блокира, е важно смазването, твърди Радослав Георгиев. Сега друг общинар след излизането му в пенсия, е натоварен със задачата да го гресира. Това става с обикновено машинно масло. Ако се спазва точно времето за смазката, то този часовник има още векове живот, обявява неговият най-добър познавач.
В Хасково пък на един от централните булеварди " Сан Стефано" е разположен слънчев часовник. Освен времето, той показва и
Розата на компаса
Символът на розата се свързвал с картите и водел хората в нужната посока векове наред. Рисувана на почти всяка карта, "Розата на компаса" или известната още като Роза на ветровете" сочела север и юг, изток и запад. Тя указвала тридесет и двата вятъра, духащи от посоките на осемте основни ветрове, осемте полуветрове и шестнадесетте четвъртветрове. Когато се впишели в кръг, тези тридесет и две точки на компаса идеално съответствали на тридесет и двете венчелистчета на роза.
Перник с клонинг на Пиза
Един голям и 30 малки механизми посочват часа в миньорския град
Поколения перничани са си сверявали времето с минен часовник. Той се издига върху метална кула на сградата на Минната дирекция. Импозантното сдание е една от емблемите на Перник. Изграждането му е започнало през 1929 г., а откриването е през 1932г. Проектът е на архитектите Коста Николов и Илия Попов. Часовниковата кула е вдигната няколко години по-късно. Смята се, че минният часовник мери времето от 1935 г. насам. Самият часовников механизъм е марка "Бреге" и е свързан с още 30 по-малки стенни часовници, разположени на различни места в сградата. Цялата система работи на електромеханичен принцип, но в момента вътрешните часовници са замрели. Дълги години за точността му следи специално назначен човек, след това задачата е поверена на неговия син, който също вече е покойник. Сега за часовника се грижи отговорника за поддръжката на сградата. Винаги сме в крак с времето и при преминаване към лятното часово време стрелките ще бъдат завъртяни, увериха от минната дирекция.
Периодично през годините по-бдителни перничани забелязват, че часовниковата кула е леко наклонена. Тогава започват шеги и закачки в пернишки стил за местна забележителност като тази в Пиза, но запознати с потайностите на дирекционното здание на пернишката мина са категорични, че наклонът е останал още от времето на монтирането на часовника и свързан с неговите механизми. Според специалисти надстройката е добре укрепена и няма как да падне. Те открили, че кулата дори се поклаща със сантиметър - два встрани, но и това не било обезпокоително.
През 2012 г. като част от атракциите на 21-я Международен фестивал на маскарадните игри "Сурва" алпинисти опаковаха часовниковата кула в стил "Кристо Явашев" с над 50 метра плат. Циферблатът на часовника беше забулен, а върху му беше поставен надпис с легендарната Гьотева фраза "О, миг, поспри!".
От 8 май 1989 г. сградата е призната за паметник на културата. Описана и в някои учебници по архитектура. Забележителни в нея са облицовките с италиански мрамор, върху които ясно се различават огромни фосили, полиран гранит и декоративен чешки фаянс. От деня на откриването в Минната дирекция свети и полюлей, който е направен от перка на самолет.
Шейх вдига от пепелта
кулата в Добрич
И днес старата часовникова кула в етнографски комплекс "Стария Добрич" буди добричлии и през деня им отмерва времето със звънтенето на 320-килограмова камбана, отлята в цеха за камбани към Светия Синод в столицата. Самият часовников механизъм тежи 250 килограма. Той се задвижва от две тежести, които всъщност са речни камъни с различна дължина. И се навива ръчно. Всъщност пръв словенецът професор Руджиер Йосиф Бошкович (дубровнишки учен), пише за часовниковата кула на Добрич през 1762 г. по време на пътешествие по маршрута Истанбул-Айтос-Карнобат-Провадия-Нови пазар-Добрич-Хърсово-Галац. Столетие по-късно в стар османски документ се съобщава, че градският часовник е построен със средства на местното население. Век по-късно кулата е в развалини. Само няколко години след това обаче тя отново заработва, като заслугата този път принадлежи на шейх Ариф Хикмет бей, който дарил два дюкяна с годишен наем 35 гроша за възстановяването и поддръжката й.
През 1965 г. старата часовникова кула се събаря. Сегашната е възстановена по скици, спомени и снимков материал, който се съхранява в Исторически музей - Добрич. Тя е построена от майстор Дянко Петков от с. Кладница, Пернишко и местни майстори от с. Българево. Неин проектант е арх. Витлеем Чалъков. Първият й камбанен звън прозвънява на 28 юни 1985 г. От тогава до сега винаги часовникът отмерва точно времето. Заради недоволство на живеещите в близост до часовниковата кула, всяка вечер след 18 часа часовникът бива спиран, а всеки ден малко след 7 часа сутринта майстор идва да смаже механизма и да свери часовника при възстановяването на работата му - да ни отмерва времето. Лично майстор Илия Ковачев, е обучил човек за поддръжката на часовника.
В Пиринско са точни
като швейцарци
Благоевградската часовникова кула е един от символите на града. Тя е една от най-старите подобни сгради в страната. Построена е в 1867 година в Горна Джумая /б.а.-старото име на Благоевград/ от малешевски майстори. В нея е монтиран уникален швейцарски часовников механизъм, изработен също през XIX век. Постройката представлява четириъгълна пресечена пирамида с островърх покрив с медна обшивка. Основната част е каменна зидария, а циферблатите са върху дървен градеж. Те са три на брой, няма такъв само на северната страна.
През 2009 година община Благоевград инвестира 30 000 лева и извърши цялостно обновяване на кулата. Ремонтирани бяха фасадата, електрическата инсталация, циферблатите на часовника, настилката около часовниковата кула. Пантите на капаците на часовника се подмениха с месингови. Нова е и медната обшивка на кулата. Монтирана е система за осветление на циферблата, камбанарията и стените на кулата. Светлините вечер превръщат часовника в атракция за наши и чужди туристи. Според легендата часовниковата кула е вдигната, за да се гарантира спазването на лоялността в еснафската конкуренция, да се знае кога започва и кога приключва работният ден. По този начин занаятчиите уеднаквили работното време. Помогнало им уникалното тиктакащо устройство, което давало началото и края на работния ден.
Леярите на Биг Бен
направили камбана
и за Хасково
Вдигнаха наново по стари скици емблемата на града, GPS сверява стрелките
Красивата часовникова кула на площад "Атлантически" насред Хасково е известна като Старата часовникова кула. Всъщност обаче са минали само три години от издигането й. Хасковци обаче си я наричат "старата", защото е точно копие на някогашната кула, която е била само на няколко метра от мястото на сегашната и се е падала в края на старо Хасково.
Хасковлията Коста Арнаудов описва кулата като висока 30 метра постройка, изградена от дялан камък, с тенекиен покрив и остро шило на върха. Имала е вита вътрешна стълба, която е извеждала до стаичка с прозорци в горната част. В средата се е намирал часовниковият механизъм, задвижван посредством две тежести от камък с дебели въжета. Медна камбана отчитала часовете. Освен за отмерване на времето, кулата е служила и за наблюдателница на пожарната команда. Тя е била построена в началото на 19-и век като символ на града и на стопанския подем. Незнайно защо, през 1913 г. Градският общински съвет приема решение за разрушаването й и тя е съборена, а причината за това решение остава неясно. На оригиналното място на старата кула през 1985 г. е издигнат Монумент "1000 години Хасково", също с часовник.
Вазстановената по подобие на старата кула 23 м висока, за възстановяването й са използвани снимки от архива на Хасковския исторически музей. В зала "Възраждане" и днес има макет на часовниковата кула, там се пази и оригиналният часовников механизъм.
Проектът на репликата, издигната през 2013 година, е на арх. Слави Славов, а конструктор е инж. Тончо Тончев. Официалното й откриване беше през септември същата година. Основният й корпус е от дялан узунджовски камък, следва дървен постамент, а на върха - месингов купол, висок 1,40 м. Монтираният часовников механизъм с 3 циферблата е доставен от Англия и се сверява с GPS от спътник.
Любопитен факт е, че камбаната на кулата е от леярната "Whitechapel", произвела и още прочути камбани по света - на Биг Бен, на свободата във Филаделфия, на Олимпиадата в Лондон и тези за юбилея на кралица Елизабет II. Британската фабрика е създадена през 1570 г. и е вписана в Книгата на рекордите на Гинес като най-старата във Великобритания.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
