През 2011 г. аз и моят голям приятел Младен Станев от Варна се отправихме на далечно пътешествие. Привлече ни непознатата Бурятия - една република от Руската федерация, намираща се в Централна Азия. Отваряйки картата на Гугъл, с изненада видях, че нейният главен град Улан Уде отстои само на 600 км от столицата на Монголия Улан Батор. А да посетя тази екзотична страна бе отдавнашна моя мечта.
Така се стигна до бърз преход с коли към Улан Батор. Този път имахме възможност да постоим само ден и половина, но година по-късно с Младен повторихме пътуването, вече по покана на хора от монголското Президентство, с които установихме сърдечни отношения. Тогава обикаляхме из необятните степи, разглеждайки останките от столици на изчезнали велики народи. Гледахме шамански ритуали, които ми напомняха за нашите далечни предци, прабългарите, тръгнали преди хилядолетия от сърцето на Азия. Но може би най-голямо впечатление ни направи азбуката, на която пишат тукашните жители - кирилицата. Защото днес Монголия е единствената неславянска държава, която не се е намирала в границите на бившия Съветски съюз, служеща си с кирилицата.
Доста хора свързват създаването на тази азбука със Светите братя Кирил и Методий. Всъщност е добре известно, че те измислят глаголицата, която въвеждат в средата на тХ в. в държавата Велика Морава. Когато техните ученици са изгонени от немското духовенство след смъртта им, те намират убежище в България под егидата на княз Борис-Михаил. Именно в столицата Плиска създават кирилицата, наречена така в чест на техния учител. За основен неин автор се приема Климент Охридски. В неговото житие е записано: "Изобретил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил".
С тези букви са преведени на славянски език църковните книги, а после азбуката се разпространява в Сърбия, Русия, румънските княжества, които чак до ХIХ в. я използват, преди да я заменят с латиницата. България трябва да се гордее с факта, че е мястото, където е изобретена кирилицата. И не е случайно, че точно благодарение на България от 1 януари 2007 г. кирилицата стана третата официална писменост на Европейския съюз заедно с латиницата и гръцката азбука.
Монголия е древна държава с култура, водеща хилядолетия назад. Разбира се, всеки човек на Земята я свързва с великия Чингис хан, създал през ХIII в. най-голямата империя, която човечеството познава. В един момент тя се простира от Тихия океан и Китайско море до центъра на Европа, и от Сибир и езерото Байкал до Индийския океан. Монголците преживяват периоди на възход и падение, но съхраняват своя горд дух и самочувствие от славната си история.
В миналото те са писали по различен начин. В началото на ХIII в. монголските племена са използвали 10 писмени системи за предаване на езика. Най-накрая се въвежда т. нар. старомонголска писменост, създадена въз основа на тази на уйгурите. Днес тя все още се използва сред монголците, живеещи на територията на Китайската народна република. През ХIХ в. се правят няколко опита за създаване на писменост на базата на латиницата или кирилицата. Под влияние на СССР през 1940 г. в Монголия е въведена кирилицата, като са добавени и две специфични букви.
Именно при пътуването ни през 2012 г. за пръв път възникна идеята да бъде направен паметник на кирилицата в монголската столица. За да бъде тя реализирана се включиха много българи и монголци. От наша страна бяхме заедно с Младен Станев, председател на Дружеството за българо-монголско приятелство, неговият заместник Вълчо Друмев, днешният кмет на Стрелча и дългогодишен съветник в нашето посолство в Улан Батор Иван Евстатиев. От монголска страна пък бе проф. Лхамсурен Дугержав, който днес е посланик на Монголия у нас, но като геолог е дългогодишен съратник на проф. Христо Пимпирев в неговите експедиции на Антарктида. Автор на проекта стана скулпторът Спас Кирrчев.
По-късно с труд и финансови средства се включиха много хора и организации, като Великия приорат на Ордена на рицарите тамплиери в България. Впечатлени от идеята, помощ оказаха премиерът Бойко Борисов и заместникът му Ивайло Калфин. Така се стигна до май 2015 г., когато при своето официално посещение Президентът на Република България Росен Плевнелиев откри Паметника на кирилицата в Улан Батор. В състава на официалната делегация пристигнах в монголската столица на 10 май. Седмица преди това там вече бяха Младен Станев и Вълчо Друмев, които монтираха Паметника заедно с монголски работници при минусови температури. С общи усилия той бе издигнат в двора на модерното 118-то училище и на едно от най-оживените места в Улан Батор - магистралата между аерогарата и центъра.
Следобед на 11 май там се състоя вълнуващото празненство. Когато пристигна кортежът на Президента на България, дечицата от училището бяха строени около Паметника, облечени в народни носии. На главите си те носеха корони с буквите на кирилицата, а от уредбата се носеше мелодията на "Върви народе възродени!" След официалните речи Президентът дръпна платното и пред погледите на всички се появи прекрасната творба на Спас Киричев - символичен факел, от който се разнасят буквите на кирилицата като огнени искри.
Днес връзките между България и Монголия са особено важни. Азиатската държава се развива с бързи темпове, а в недрата й се крият несметни природни богатства. Не случайно към нея са насочени интересите на редица европейски и азиатски икономически сили като Германия, Китай, Южна Корея. България очевидно трябва да използва своите създадени позиции и близост с монголския народ, като Паметникът на кирилицата е особено важен в това отношение.
Кърджали дарява свята икона
11 май щастливо съвпадна с празника на Светите братя Кирил и Методий по църковния календар. Затова с кмета на Кърджали Хасан Азис решихме да дарим, от името на неговите съграждани, прекрасна тяхна икона, реплика на оригинал от ХVI в., изпълнена от най-добрите иконописци на Криптата в Храм-паметника "Св. Александър Невски". Направихме дарението, а по време на официалната церемония дадох иконата на симпатична ученичка, облечена в народна носия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
