Превели Библията на славянски и проправили път на християнството на североизток
Глаголицата е първата славянска азбука. Названието й идва от думата глаголь. Това название е засвидетелствано късно в Хърватските глаголически паметници. Според изследователите е възможно старото название на азбуката да е било "кирилица" по името на нейния създател - св. Константин - Кирил Философ.
С глаголица са написани първите славянски преводи на богослужебни книги, с които светите братя и техните ученици са разпространявали християнството в Моравия и Панония през IX в. На нея са написани първите славянски оригинални произведения. С тази азбука се е пишело във всички книжовни средища и центрове в периода от X до XI в.
Кирилицата е втората славянска азбука, тя се е появила заедно с глаголицата, а през XII в. започва постепенно да я измества. В основата на тази нова азбука е гръцкото уникално писмо.
Преводът на Свещеното писание на славянски език бележи началото на славянската книжнина и е много важен исторически, културен и литературен феномен за българското общество. Недостатъчното проучване на библейските ръкописи от Стария и Новия завет, разминаването на литературно-историческите известия с лингвистично-текстологичните изследвания са част от причините за съществуването на различни, често пъти противоречиви и взаимно изключващи се хипотези относно времето на превод и редакция на отделните библейски книги, тяхната атрибуция и локализация, както и използваните гръцки образци.
Сведения за първите преводи на св. св. Кирил и Методий намираме в тяхното житие. Езикът на този превод има различни наименования. Преди да заминат за Моравия, светите Братя владеят основно само езика на българските славяни в Солун. В книжовните си трудове просветителите на Моравия и Панония закономерно включват и моравизми и панонизми.
На 24 май обръщаме поглед към едно от нещата, които ни обединяват като народ - писмеността. Чисто етимологически това е система от знаци, предназначена за представянето на езици в писмена форма. Писмеността включва набор от знаци или символи, както и правилата за тяхното използване. Но зад създаването на писмеността стоят Боговдъхновени автори, като светите Солунски братя Кирил и Методий.
Св. Св. Кирил и Методий, известни още и като Солунските братя, са византийски дипломати, християнски мисионери и създатели на глаголицата през 9 век. На името на Кирил е наречена създадената по-късно кирилица.
Светите братя са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията - Свещеното Писание, на старобългарски език и разпространяване на християнството сред ранносредновековните славяноезични народи. Титулувани са като равноапостоли и Славянски апостоли.
Братята са родени в Солун. Те са деца на висшия византийски военачалник, друнгария Леон, известен в българската историография като Лъв, подстратег (помощник управител) на Солун и областта, и на жена му Мария.
Св. Методий е големият брат в семейството и е роден през 815 година, а Константин е най-малкият сред седемте сина. Роден е през 827 година и чак към края на живота си в Рим приема името Кирил.
Баща им умира рано и децата минават под попечителството на своя чичо - логотет Теоктист, който е влиятелна личност в Империята, главен министър и регент на Михаил III и с другия регент Варда разработва програма за образуването на университета Магнаурска школа.
Св. Константин още при първоначалното си образование в Солун показва склонност към философията и поезията. Талантът му и духовните му интереси са забелязани и оценени и през 843 г. Константин започва да учи в Магнаурската школа, където получават образованието си децата на императора и на висшата византийската аристокрация. За времето си школата е най-висшето учебно заведение във Византия. По време на следването си младият мъж е забелязан и от цариградските управляващи и Патриаршията. Те не остават доволни от самоволното му замонашване след завършване на университета в един от манастирите около Босфора или Мраморно море и бързо го привличат на свое разположение в Цариград.
Константин владее на високо ниво старославянски, гръцки, латински, еврейски (който усъвършенства при започването на хазарската мисия по време на престоя си в Херсон и дори пише граматика за него), ползва сирийски и арабски, вероятно придобива познания и по хазарски, алански и персийски, немски и други езици.
Съставители на славянската писменост и книжовност са двамата братя св. Кирил и Методий, те направили и първите преводи на Свещеното Писание, предназначени за славяните.
Писмеността на славянските народи се появява в края нааIXав. До този момент на територията на тогавашна България са се използвали латинския и гръцкия език. Според занимаващите се с славянската писменост в нея влизат две различни по рода си азбуки.
Преводът, направен от светите Братя, има изключително голямо значение както за българския, така и за всички останали славянски народи. Но, за да бъдат християнизирани славяните, е трябвало да бъде направен основен превод поне на евангелието. Св. Св. Кирил и Методий започват велика мисия, приемат послушанието, дадено им от Константинополската Патриаршия. Преводът, който направили, не бил приет радушно особено от немско - латинското духовенство. Представители на клира започнали да хулят и отричат славянското богослужение и писмо. Смятали го за еретическо, гонели създателите и проповедниците. Тогава била разпространена теория, според която Бог следвало да бъде славен само на три езика: еврейски, гръцки и латински, които се смятали единствено за свети и боговдъхновени.
Двамата братя се противопоставили на тази теория, "съкрушили я, както с логически аргументи и доводи от културната история на народите, така и с подходящи текстове от Свещеното Писание", се казва в житието им.
Славянският език, а и писменост, били утвърдени от папа АдриянаI, той приел книгите, написани на славянски, осветил ги и ги положил в църквата Св. Дева Мария. Въпреки че папата признал и утвърдил славянския като език достоен, на който може да се слави и прославя Бог, привържениците на триезичната теория не преставали до създават напрежение. Светите Братя обаче спечелили благоволението на папата и той проклел с църковно отлъчване всички, които хулели славянската писменост. Обявил ги за триезичници.
Така славянската азбука и писменост били вече официално утвърдени и с църковно благословение. Този знак за съпричастност от страна на папата помогнал на светите Братя да развият още повече преводаческата си дейност. След като превели Псалтира, Евангелието и Апостола, Св. Методий се изправил пред трудната задача да преведе цялото Свещено Писание.
В славянска Рус били направени няколко рецензии на превода на Свещеното Писание от Светите Братя. Първата е отаXVав., дело на Епископа на Новгород Генадий, за това и тя се нарича Генадиева рецензия.
Делото на светите Братя Кирил и Методий е оставило огромна следа в историята не само на българския народ, но и на цяла Европа и света. Преводът на св. Писание на славянски език и писмо се нарежда до древните преводи на гръцки -аSeptuagintaаи на латински -аVulgata. Този превод е дал тласък за по нататъшното развитие на всички славянски народи. Историята ясно показва, че благодарение на светите Братя и техните ученици, славянските народи достигнали до Христос и били християнизирани. Благодарение на тях България достигнала и своя Златен век, по време на който били превеждани и преписвани множество книги, сред които Свещеното Писание и Словата на Св. Отци на Църквата.
Климент имал 3500 ученици
Когато св. св. Кирил и Методий се отправили към Моравия, взели със себе си юношата Климент. От този факт учените заключават, че той се е родил в Солун или някъде в неговите околности.
Климент придружавал своите учители в Рим, където бил ръкоположен в свещенически сан от римския папа Адриан II. След смъртта на св. Методий архиепископ Моравски (885 г.) немското духовенство изгонило от Моравия апостолите на славянската реч. Тогава св. Климент с някои свои събратя намерил добър прием в родната България, която вече официално била приела християнството и имала нужда от учители на славянски език. Цар Борис-Михаил изпратил Климент (886 г.) в югозападната половина на своята обширна държава - в македонската област Кутмичевица с главни градове Девол и Охрид. Там той работил като учител и свещеник между новопокръстените българи.
На събора в Преслав (893 г.) Климент бил избран за "пръв епископ на българския език". Той неуморно работил 30 години (886-916 г.) за утвърждаване на християнската вяра сред своя народ. Денем обучавал деца и юноши, а нощем се молел и пишел - превеждал книги от гръцки на български език, съставял проповеди за празници, които сам произнасял или неговите ученици ги прочитали пред новопокръстения български народ. Построил църкви и манастири. "С молитвата си извършвал много чудеса", се казва в житието на светеца.
Според същото житие св. Климент опростил глаголицата и съставил буквите на тъй наречената славянска азбука кирилица. Само в западната половина на тогавашна България св. Климент имал около 3500 ученици, които приемали свещен сан и постепенно измествали в България гръцкото духовенство с неговия непонятен за простия народ език. Като си приготвил предварително гроб в основания от него манастир "Св. Пантелеймон", св. Климент починал на 27 юли 916 година.
Църковни служби и жития на св. Климент са съставени от негови ученици или от далечни наследници на епископската му катедра, като знаменитите охридски архиепископи Теофилакт (1094-1107 г.) и известния канонист Димитрий Хоматиян (1216-1234 г.).
Българската православна църква празнува неговата памет и имения му ден - 25 ноември, а в деня на неговата смърт - 27 юли, тя чества паметта на всичките свети Седмочисленици: Кирил, Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.
Непоказвани ръкописи на Охридски в библиотеката
Непоказвани досега ръкописи и документи, свързани с един от най-известните ученици на Светите братя - св. Климент Охридски, е подредена в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий". Изложбата се нарича "Благословен с мъдростта" и с нея се открива серията прояви, посветени на 1100 години от Успението на светителя Климент Охридски.
Освен негови произведения в преписи от оригинални ръкописи Националната библиотека излага старопечатни издания, документи в оригинал и снимки, от които се вижда как нашите прародители са почитали св. Климент преди Освобождението и веднага след него.
В изложбата са включени интересни произведения от българската ръкописна и старопечатна писменост, като например празничния миней от XIII в., който съдържа служби за по-големите празници от септември до май. Запазени са Климентовите цикли, предпразнични трипеснеци за Рождество Христово. Посетителите могат да видят също уникалния Октоих от XIII в., който съдържа части от II, III, IV глас и включва вечерни молебни стихири от св. Климент Охридски. В изложбата са включени Апостол от първата половина на тринайсти век, където в месецослова е отбелязана с тропар паметта на св. Климент Охридски, Четириевангелие пак от края на трийсти век, написано от поп Йоан в "мястото, наречено Баница". Изложбата може да се разгледа до 11 юни.
"Идеята за тази изложба се роди и заради факта, че тази година е юбилейна от кончината на св. Климент Охридски. 1100 г. от неговото представяне пред Бога са достатъчно голям и сериозен повод, за да припомним за неговия живот и дело, за неговите творби и за всичко, написано в негова памет и чест", казва д-р Бояна Минчева, ръководител на отдел "Ръкописи и старопечатни книги".
Голяма част от експонатите са били показвани и на други изложби, но винаги има начин да се представи от различна страна и в различна светлина личността на един толкова богат, толкова необятен по своята душевност книжовник, обяснява още д-р Минчева.
Според нея експонатите, които винаги предизвикват най-голям интерес, тъй като са оригинали и уникати, са десетте ръкописи, главно богослужебни книги, едно Евангелие и един Апостол, които са свързани с творбите, посветени на св. Климент Охридски и с по-късни преписи на негови съчинения. Най-ранният ръкопис, представен в изложбата, е от XIII в., а най-късният - от XIX в.
Знаете ли, че...?
* Съгласно една от теориите Константин-Кирил, с помощта на брат си Методий, създава глаголицата още през 855 г. в манастира "Свети Полихрон" в Мала Азия.
* Кирилицата се смята за дело на ученика на братята - Климент Охридски. Господстващо сред учените обаче е разбирането, че още през 855 г. в манастира "Полихрон" Константин-Кирил и Методий започват подготовката по създаването на графична система, отразяваща особеностите на славянския език, като окончателно я завършват през 862-863 г.
* През 843 г. двамата пристигат в Константинопол и учат философия в престижната Магнаурска школа. На Методий е възложен постът управител на административна област до Солун.
* Св. Методий умира във Велеград на 6 април 885 г. и най-вероятно е погребан в епископската църква. По нови изследвания той е положен тържествено в "стената зад олтара на Света Мария" - неизвестната главна църква на Велика Моравия. На церемонията се извършва славянска и гръцка литургия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
