Историята на съветския отдел на "мъжете в черно" все още е скрита от обществеността. Бившите служители, дори след толкова много години, не са склонни да говорят за работата си в "извънземния" отдел на ГРУ.
Съветското военно разузнаване започва да се интересува от темата за потенциален контакт с извънземни след „катастрофата“ с летяща чиния в Розуел. Но дълги години никой не може да систематизира посоката на работа. Наследникът на Сталин Никита Хрушчов не се интересува много от тази тема, но Леонид Брежнев, който го сменя начело на страната, почти веднага привиква цялото висше ръководство на военното разузнаване и обяснява, че „всички неизследвани трябва да се вземат на мушката."
Брежнев се интересува от подробностите за „контактите“ на съветските военни с всякакви извънземни обекти. Създава се „специален отдел“, чийто служители имат за задача да изучават и, ако е възможно, да осъществят контакт, с представители на извънземни цивилизации. Първите специалисти по работа с технологии от извънземен произход завършват курса на обучение през 1970 г. и започва активната фаза на „лов“ за извънземни.
Особен интерес
Брежнев не се интересува от мотивите и целите на каквито и да било „обекти от извънземен произход“. В онези години целта на генералния секретар е много по-проста - да изучава характеристиките на летателните апарати и другите технологии и да ги прилага, за да спечели надпреварата във въоръжаването и Студената война, уточнява "Труд".
До средата на 70-те години военните събират впечатляваща папка за доклада - тя съдържа цялата информация за обекти с извънземен произход и подробна класификация - от „пури“, летящи над горите в Сибир, до ярки сребърни „капки“. Месец преди да бъде предаден на държавния глава, в доклада военните записват т. нар. Петрозаводски феномен - ярко сияние в небето на стотици обекти с различна форма, появяващи се или изчезващи денем и нощем.
За да успокоят жителите на северозападната част на страната, разтревожени от неразбираемия феномен, военните заявяват, че ракети са изстреляни в небето и всичко, което се вижда, са оптични явления. Всъщност това е вярно само отчасти - изстрелване от космодрума наистина има, но само едно. Останалите няколко десетки обекта регулярно прелитат, за да „наблюдават“ в продължение на няколко дни и напълно изчезват само 55 минути след изстрелването на сателита.Друга линия на работа върху извънземните в епохата на Брежнев е опитът да се изследват характеристиките на летящите обекти. „Дискове“, „пури“, „капки“, „китари“ – свидетелствата на стотици бойни пилоти, които разказват за странните форми на НЛО в небето – са изследвани от специален отдел на ГРУ с единствената цел да се разбере поне част от технологиите, с които разполагат руските „гости“.
Първи успехи
Първият сериозен успех на „специалната консолидирана група“ на ГРУ и КГБ на СССР е постигнат едва в края на 70-те години. На 11 юли 1979 г. прехващач МиГ-25 сваля неизвестен обект близо до Сахалин, чиято скорост е значително по-висока от тази на съветския изтребител. Малко преди разрешението за използване на оръжието, пилотът съобщава: „Във фюзелажа има силна вибрация, усещането е, че крилата всеки момент ще се откъснат!“ Почти веднага районът на падането на обекта е отцепен от кораби на Тихоокеанския флот, но по-нататъшната история на инцидента е неизвестна.
В същото време се появяват слухове, че за „особени случаи“ се строи обект, изолиран от външния свят. В него военните планират да изпратят за карантина както „контактьори“, така и „гости“ от други светове. През 90-те години журналистите няколко пъти пишат за този обект, но конкретна информация липсва. Някои твърдят, че този „затвор“ се намира в Камчатка, други са сигурни, че е на Курилските острови, а трети настояват, че „специалният затвор“ за извънземни е построен на „континента“, близо до Хабаровск.
Сериозен инцидент
Най-големият инцидент се случва през 1978 г. Две години след инцидента с НЛО в Техеран, когато неизвестен обект почти унищожава два изтребителя F-4, неидентифициран обект навлиза във въздушното пространство над Мурманск. Местният полк за противовъздушна отбрана, предупреден, веднага започва да осветява нощното небе с мощни прожектори, но след като лъчите на огромните фенери се насочват към небето, радарът на системата за насочване „ослепява“. Няколко секунди по-късно започват да пукат мощните крушки на прожекторите. Едва след включването на аварийното осветление става ясно, че „непознатият импулс” буквално е „изпържил” мощните светлини.
Похарчени са много пари, за да се хване поне едно НЛО и обекти да бъдат заснети. Разработена е специална програма „Решетка“, в рамките на която на всеки изтребител-прехващач се инсталира мощно електромагнитно насочващо оръдие. За разработката на системата и нейното тестване са изразходвани 200 милиона съветски рубли. През 1983 г. излита първият изтребител с такъв „заглушител“, но цялата информация за по-нататъшното развитие на системата изчезва.
/Труд/
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
