- Ангели дали на император Юстиниан проекта за осмото чудо на света
- Пчели направили от восък умален модел на "Света София" в кошера си
Наричат "Св. София" в Истанбул "осмото чудо на света", но това клише в никакъв случай не дава представа за красотата, духовната сила и благоговението към този храм, построен преди повече от хилядолетие и половина и устоял на невероятни превратности на съдбата. Не прави чест и на онези, които, пренебрегвайки цялата история на свързаната с различни религии забележителност, се опитват да наранят чувствата на вярващите, заложили мечтите и въжделенията си в съществуването на непоклатимата реликва.
Ако "Св. София" през 30-е години на ХХ век излиза от аналите на драматичната история и е превърната в славен музей, посещаван от стотици хиляди туристи на година, то днес тя насилствено е върната пак към страниците на драматизма. Очаква се всеки момент властите в Турция да решат дали да не възстановят статута й на действаща джамия. Това е удар право в сърцето на православните християни, приемащи "Св. София" за един от символите на своята вяра. Дори превземането й от османските турци през 1453 г. и последвалото й превръщане в джамия не успява да изтръгне "Св. София" от сърцата на християните.
Никога няма да бъде забравен жестът на първия светски управник на Турция Мустафа Кемал
Ататюрк, който помирява религиите
и отправя сигнал към целия свят, давайки на "Св. София" статут единствено на музей.
Храмът не е само църква, джамия, музей... Близо 1500 години вече с него се свързват множество легенди, които неминуемо допринасят за неговата мощ.
Първите, познати от историята митове са още от времето на издигането на храма. Вярвало се, че проектът на храма не е съставен от архитект, а се явил насън на император Юстиниан, предоставен му от ангели. А когато се спорило по строежа ангелите пак се явявали в съня му и казвали какво трябва да се направи. Главният архитект предлагал на императора различни варианти, но той не харесал нито един от тях.
Ето че в един прекрасен ден се случило чудо. По време на литургия императорът отишъл да вземе просфора (хляб, символизиращ тялото Христово), но едно парченце паднало на пода и пчела го отнесла. Недопустимо било просфората да остане при пчелите. И императорът заповядал всички да проверят кошерите си. Главният архитект също отворил своя кошер и видял, че пчелите са построили вътре от восък чудесен храм. Той бил направен много майсторски: отвън декориран с релефи, а вътре всичко било като в истинска църква. Портите на храма били отворени и се виждало, че на восъчния трон лежи парченцето просфора. Архитектът поканил императора и на него така му харесал восъчният храм, че той заповядал да построят "Св. София" по този восъчен модел.
По-късно, когато "Св. София" била вече построена, се разнесли и други легенди, като например тази за
Плачещата колона
която съществува и днес. Известна е още като Влажната колона, Потящата се колона и пр. Намира се вдясно от входа на храма. В нея има отвор, от който изтича вода. Ако човек постави там палеца си и успее да го завърти на 360 градуса, желанието му ще се сбъдне. Смята се, че колоната има лечебна сила - премахва всяка болка.
Столетия се носят различни легенди, родени от две различни култури, религии и убеждения, отнасящи се до колоната. Както през византийско, така и през османско време са възникнали много предания за Плачещата колона. Според останалите от византийско време легенди, по време на строежа на храма "Св. София" Свети Георги е лекувал с докосване с ръце болестите на хората. След като храмът бил построен, светецът прехвърлил лечебните си сили на Влажната колона с намерението да помага на хората, идващи в "Св. София".
Според Евлия Челеби, който е поместил в книгата си "Пътепис" разказваната през османско време легенда, има предание, че в основата на Влажната колона е скрито съкровище. Друга притча гласи, че направеният със слюнката на достопочтения Пратеник разтвор е приготвен под колоната и затова още продължава да се изпотява под влиянието на тази влага.
Когато се родил Пророкът Мохамед, разказва друга легенда, куполът на "Св. София" рухнал. Направени били много опити за ремонтирането му, но всички те завършили с неуспех. Достопочтеният ал-Хидр се появил на свещениците в образа на възрастен шейх и им рекъл: "Ако искате да ремонтирате купола,
вземете от слюнката на Пророка Мохамед
и я разбъркайте с вода от Земзем (кладенец в свещения за мюсюлманите град Мека - бел.ред.) и с вар." Свещениците отишли при Ебу Талиб в Мека и заявили желанието си. Пророкът Мохамед приел молбата на свещениците. Те смесили слюнката с вода от кладенеца Земзем и приготвили разтвор, с който ремонтирали купола.
Популярна е легендата и за следите от ръцете на великаните. Според нея "Св. София" е построена с колоните и мрамора, който великаните извадили и докарали от приказната планина Каф (от "1001 нощ"). По време на строежа, пренасяйки мрамор, един от великаните го ударил с ръка, за да остави следа в свещения храм. След удара върху мрамора останал отпечатък от ръката му.
Има и легенда за името на "Св. София". Веднъж император Юстиниан се намирал на строителната площадка и се чудел как да нарече храма. В това време край него минавал човек, който, гледайки строежа, рекъл: "Света София". Императорът го чул и така било дадено името на храма. Тук е моментът да кажем, че въпреки че е наричана "Света София", църквата не е посветена на римската мъченица София, а на светата Премъдрост Божия. Това е Божествената страна на Иисус Христос. По тази причина храмовият празник на църквата е 25 декември, годишнината от въплъщението на Премъдростта Божия в тялото на Христос.
От ухо на ухо преминават и истории за костите в купола на "Св. София". Когато дошъл ред да се построи куполът на храма, тогавашните монаси рекли на владетеля: "Ако искаш този купол да издържи на земетресенията и да остане невредим до завършека на света, трябва да сложиш между тухлите костите на предишните пророци." Владетелят спазил препоръката на монасите и заповядал да намерят в арабските страни
костите на миналите пророци
за да ги сложат в купола.
Легендата за мраморния цар е най-известната за съдбата на последния византийски император. Според нея, когато турският войник вече прострял ръката си, за да отсече главата на Константин тХ, се появили ангели и отнесли императора в неизвестна посока. Християните вярват, че те са го занесли при Златните порти, тържествения вход на Константинопол, и са го укрили там в подземна пещера. Императорът заспал и се превърнал в мрамор. Мраморният цар ще спи дотогава, докато Константинопол не се освободи от турското владичество. Тогава той ще се събуди, ангелите ще му дадат меч, той ще се изправи и ще гони вражеските войски до Червената ябълка. Червената ябълка всъщност е митологичен топоним. Според една версия в турския език е имало дума, която може да се преведе като "червено ябълково дърво" и нейното значение е било "голям град". Може да се предположи, че "червената ябълка" е метафора, означаваща или далечния град, от който са дошли турците, или изобщо краят на света. В османските времена
Преданието за мраморния цар
османските турци възприели буквално и започнали да търсят пещерата, но не могли да я намерят. Тъй като според легендата императорът щял да встъпи с триумф в Константинопол през Царските порти, те ги зазидали, като оставили в началото само една малка вратичка. След това зазидали и нея. Отпред построили крепост със седем кули, където се разположил градският затвор. Това била най-укрепената постройка в Истанбул. Впоследствие там се е пазела градската хазна. Така че през Златните порти вече е невъзможно да се мине.
Съществува и известна легенда, според която след завоюването на Константинопол султан Мехмед тт се оженил за вдовицата на Константин IХ, а тя била бременна в шестия месец. Султанът заминал на война, а императрицата родила син, кръстила го и го нарекла Панагис. Въпреки че майката възпитавала сина си в гръцката вяра и му дала гръцко образование, той намразил гърците и започнал да тачи Корана повече от Евангелието. По-късно, когато пораснал, започнал да посещава само джамията и цялата си злоба насочил срещу християните. Според легендата по кръв турските султани са потомците на византийските владетели.
В множество легенди присъства мисълта, че един ден Константинопол ще се върне при гърците.
Дори и в траурните песни за завоювания Константинопол, които могат да се чуят във всяко кътче на Гърция, винаги присъства мисълта за това, че градът отново ще стане гръцки. Така че легендите са живи и днес.
Вдигат църквата само за 5 години
На мястото на днешната "Св. София" през вековете има общо три църкви, като последната е тази, която е съхранена в наши дни.
На 23 февруари 532 година император Юстиниан I решава да построи трета и напълно различна сграда, по-голяма и величествена от своите предшественици. Това е и сградата, която познаваме в наши дни. Юстиниан избира за нейни архитекти физика Исидор от Милет и математика Антимий от Трал, но Антимий умира още през първата година на начинанието. Колони и други мраморни блокове са доставени от цялата империя по Средиземно море.
Императорът си поставя много амбициозна задача - да създаде най-големия и велик храм в историята. За целта не са пестени средства и църквата е завършена в изключително краткия период от 5 години под зоркия контрол на самия Юстиниан. На строежа работят над 10 хиляди души. Цялата вътрешност на църквата е облицована със златни мозайки и скъпи видове мрамор. Строежът й изпразва имперската хазна.
При осветяването на църквата на 27 декември 537 година, извършено от императора и патриарх Мина, според преданието Юстиниан изрича думите: "Соломоне, аз те надминах!", имайки предвид Храма на Соломон в Йерусалим. В продължение на почти хиляда години "Света София" е най-голямата църква в света и все още е четвъртата по площ на земята, като съвременниците на строежа я признават за изключителен паметник на архитектурата.
При превземането на Константинопол от Четвъртия кръстоносен поход през 1204 година катедралата "Света София" е ограбена от кръстоносците и много ценни предмети с религиозно и историческо значение са унищожени или откраднати. Разрушени са златните и сребърни обкови на иконостаса и вратите, а самият храм е поруган.
Константинопол е превзет от османците на 29 май 1453 година. Спазвайки обичая, султан Мехмед II оставя града на разположение на войската си в продължение на три дни. "Света София" е тежко засегната от разграбването на града, тъй като завоевателите смятат, че там се съхраняват най-големите съкровища. Малко след пробива в защитата на града нападатели стигат до църквата и разбиват нейните врати. По време на обсадата сградата служи за убежище на много хора, които не могат да участват в битката и които са избити или превърнати в роби при ограбването на църквата. Когато султан Мехмед влиза в сградата, той решава тя незабавно да бъде превърната в джамия. По време на Османската империя са поставени и минаретата. Едно от тях пада след земетресението през 1509 г., но след това е възстановено.
През 1934 г. Мустафа Кемал Ататюрк обявява сградата за музей. Доста от съществуващите мозайки са разкрити наново, но са запазени и ислямските промени.
Светинята пази Светия граал
Голямата мистерия е какво има в подземията є
Най-фантастичната легенда разказва, че Свещеният граал е скрит именно в църквата "Света София". Според мита при влизането на османците в Константинопол тече литургия в храма. Когато един от духовниците вижда какво е случва, взема Граала в ръце и изчезва, преминавайки през една от стените. Повече никой никога не го вижда. Затова и се вярва, че някъде в основите е скрит един от символите на християнството.
Мозайката със серафима е композиция, разположена върху един от пендативите, подкрепящи купола. Тази мозайка е останала скрита 160 години, защото е била покрита със слой гипс. Това било редно, тъй като мюсюлманската религия не позволява образи. Въпреки че точната възраст на създадената композиция не е известна, вярва се, че тя е отпреди 700 години.
В "Св. София в миналото, а и днес, се съхраняват множество реликви. Най-ценните са отнесени от рицарите от Четвъртия кръстоносен поход. Говори се, че сред реликвите са били парченца от Светия кръст, плащаницата на Дева Мария, както и надгробният камък на Иисус Христос.
Дървото, от което са изработени портите на храма, пък било взето директно от Ноевия ковчег. В подкрепа на този мит се посочва, че през 7 век император Хераклий тръгнал на поход да търси Ковчега. Голямата мистерия е и какво лежи под храма "Св. София". Има ли крипти, изби и подземни тунели, пазени в тайна от хората? На този въпрос досега не е отговорено, въпреки опитите на различни учени да проникнат там.
Намерили Кървящата икона с нож в сърцето
Една от десетките легенди разказва за Кървящата икона на Иисус. В храма "Св. София" имало икона, на която бил изобразен Иисус. Веднъж някакъв юдей посегнал на иконата, като я направил на решето с ножа си, защото противоречала на вярата му. Но в един момент видял, че от иконата капе кръв, което силно го уплашило, изхвърлил иконата в един кладенец и избягал. Но по дрехата му останали следи от кръв. Някакъв християнин минавал оттам и се усъмнил от поведението му. След като бил разпитан, юдеинът признал вината си и показал кладенеца, в който бил хвърлил иконата. Според преданието извадената от кладенеца икона още била със забития в нея нож и кръвта продължавала да капе.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
