Хо­кинг оби­ча­ше чер­ни­те дуп­ки, чер­на­та би­ра и телевизия

Учас­т­ва в ко­ме­ди­ен се­ри­ал, един­с­т­ве­ни­ят ге­рой в "Стар Трек", кой­то иг­рае сам се­бе си

Раж­да се на да­та­та, на ко­я­то из­дъх­ва Га­ли­лей, уми­ра под зна­ка на чис­ло­то пи, пог­реб­ват го до Ню­тон и Дар­вин

"Опит­вам се да жи­вея кол­ко­то се мо­же по-нор­мал­но и не мис­ля за със­то­я­ни­е­то си, не съ­жа­ля­вам за не­ща­та, ко­и­то то ми пре­чи да пра­вя и ко­и­то не са чак тол­ко­ва мно­го", каз­ва­ше ве­ли­ки­ят Хо­кинг.

"Гле­дам на мо­зъ­ка ка­то на ком­пю­тър, кой­то спи­ра да ра­бо­ти, ко­га­то ком­по­нен­ти­те му се пов­ре­дят. Ня­ма рай или жи­вот след смърт­та за пов­ре­де­ни­те ком­пют­ри, то­ва е въл­шеб­на при­каз­ка за хо­ра, ко­и­то се стра­ху­ват от тъм­но­то", до­пъл­ва уче­ни­ят.

На 14 март 2018 г. си оти­де Сти­вън Хо­кинг, един от най-ве­ли­ки­те уче­ни на на­ше­то вре­ме след Ал­берт Айн­щайн. И въп­ре­ки че меч­та­та му да по­ле­ти в Кос­мо­са не се сбъд­на, той нап­ра­ви за чо­ве­чес­т­во­то мно­го по­ве­че, от­кол­ко­то кой­то и да е друг на не­го­во мяс­то. Сти­вън Хо­кинг до­ка­за, че в жи­во­та ня­ма та­ки­ва не­щас­тия, ко­и­то не би­ха мог­ли да бъ­дат пре­о­до­ле­ни с ра­зум и во­ля. Мо­же би от вре­ме­то на Айн­щайн ни­кой учен не е бил по­чи­тан с та­ко­ва вни­ма­ние от ши­ро­ка­та об­щес­т­ве­ност. Не­го­во­то име чес­то се спо­ме­на­ва в иг­ри, те­ле­ви­зи­он­ни пре­да­ва­ния, на стра­ни­ци на фан­тас­тич­ни кни­ги и ко­мик­си. И то­ва мо­же би е не по-мал­ко убе­ди­тел­но до­ка­за­тел­с­т­во за не­го­ви­те зас­лу­ги към чо­ве­чес­т­во­то, от­кол­ко­то мно­гоб­рой­ни­те му наг­ра­ди.

Най-цен­но­то ка­чес­т­во оба­че на то­зи мъж, те­жащ са­мо пет­де­сет ки­лог­ра­ма, при­ко­ван към ог­ром­на ин­ва­лид­на ко­лич­ка и за ко­го­то оп­лак­ва­не­то е за­гу­ба на вре­ме, е по­зи­тив­ност­та му, чув­с­т­во­то му за ху­мор и пос­ла­ни­е­то му за щас­тие. С ко­е­то и ще бъ­де за­пом­нен.

Сти­вън Хо­кинг e ро­ден на 8 яну­а­ри 1942 г. в Ок­с­форд - на съ­ща­та да­та 300 го­ди­ни по-ра­но уми­ра Га­ли­лео Га­ли­лей и

мом­че­то вяр­ва, че съд­ба­та му ка­то учен е пре­доп­ре­де­ле­на

Ба­ща­та на Хо­кинг бил би­о­лог, май­ка му има­ла ико­но­ми­чес­ко об­ра­зо­ва­ние (и два­ма­та са за­вър­ши­ли Ок­с­фор­д­с­кия уни­вер­си­тет).

"За­що сме тук? От­къ­де ид­ва­ме? По прин­цип то­ва са въп­ро­си за фи­ло­со­фи­я­та, но фи­ло­со­фи­я­та е мър­т­ва", каз­ва Хо­кинг. Мо­же би и за­ра­ди то­ва той се на­соч­ва още ка­то мом­че към точ­ни­те на­у­ки, а имен­но ма­те­ма­ти­ка­та и фи­зи­ка­та. През 1962 г. за­вър­ш­ва Фи­зи­чес­кия фа­кул­тет на Ок­с­форд, след ко­е­то пос­тъп­ва в уни­вер­си­те­та в Кейм­б­ридж, къ­де­то след­ва кос­мо­ло­гия и през 1966 по­лу­ча­ва док­тор­с­ка сте­пен. То­га­ва Хо­кинг е са­мо на 24 го­ди­ни. Пър­ви­те сим­п­то­ми на бо­лест­та му се по­я­вя­ват след пос­тъп­ва­не­то му в Кейм­б­ридж. На двай­сет го­ди­ни той е мла­деж от сред­на­та кла­са с из­к­лю­чи­тел­ни ма­те­ма­ти­чес­ки спо­соб­нос­ти, мно­го до­бър сту­дент, ма­кар и не най-доб­ри­ят от ви­пус­ка. Не е ти­пич­но­то де­те чу­до и ни­що не под­с­каз­ва, че по-къс­но ще ста­не един от най-го­ле­ми­те уче­ни на XX век. В уни­вер­си­те­та е из­вес­тен по­ве­че с при­вър­за­ност­та си към чер­на­та би­ра, но въп­ре­ки лу­до­ри­и­те и сту­ден­т­с­ки­те ку­по­ни Хо­кинг взи­ма и пос­лед­ния си из­пит.

За­бо­ля­ва­не­то, ко­е­то прев­ръ­ща жи­во­та му в тест с по­ви­ше­на труд­ност

е от­к­ри­то, ко­га­то той е на 21 го­ди­ни. Ле­ка­ри­те пред­ри­чат, че ед­ва ли ще жи­вее по­ве­че от 1-2 го­ди­ни, ко­е­то за по­ре­ден път пот­вър­ж­да­ва, че той е не са­мо един от най-ве­ли­ки­те фи­зи­ци след Айн­щайн, но и ис­тин­с­ко ме­ди­цин­с­ко чу­до...

През 1963 г. Хо­кинг е ди­аг­нос­ти­ци­ран с ами­от­ро­фич­на ла­те­рал­на скле­ро­за - хро­нич­но за­бо­ля­ва­не на цен­т­рал­на­та нер­в­на сис­те­ма, ко­е­то впос­лед­с­т­вие до­веж­да до пъл­на па­ра­ли­за. А през 1985 г., след пнев­мо­ния, фи­зи­кът пре­тър­пя­ва тра­хе­ос­то­мия, в ре­зул­тат на ко­е­то гу­би и спо­соб­ност­та си да го­во­ри - за­поч­ва да из­пол­з­ва син­те­за­тор на реч.

Два­де­сет­го­диш­ни­ят Сти­вън е шо­ки­ран от но­ви­на­та. Слу­ша Ваг­нер, за­губ­ва же­ла­ние да учи. Но мра­кът не про­дъл­жа­ва дъл­го. Ко­га­то Сти­вън ле­жи в бол­ни­ца­та, на съ­сед­но­то лег­ло уми­ра мом­че, бол­но от лев­ке­мия. По-къс­но уче­ни­ят ще на­пи­ше, че щом же­ла­ни­е­то да се са­мо­съ­жа­ля­ва се съ­буж­да у не­го, той си спом­ня за то­ва мом­че.

Въп­ре­ки теж­ко­то си за­бо­ля­ва­не оба­че той не спи­ра ак­тив­на­та си на­уч­но­из­с­ле­до­ва­тел­с­ка дей­ност и про­дъл­жа­ва да се бо­ри: "Оче­вид­но е, че за­ра­ди мо­е­то ув­реж­да­не имам нуж­да от по­мощ. Но ви­на­ги съм се стре­мял да пре­о­до­лея ог­ра­ни­че­ни­я­та на със­то­я­ни­е­то ми и да во­дя кол­ко­то се мо­же по-пъл­но­це­нен жи­вот. Оби­ко­лил съм све­та от Ан­тар­к­ти­ка до ну­ле­ва гра­ви­та­ция." Мно­го го­ди­ни по-къс­но са­ми­ят той обяс­ня­ва, че по вре­ме на емо­ци­о­нал­но­то си въз­с­та­но­вя­ва­не си из­г­раж­да своя лич­на фи­ло­со­фия: "Са­мо­съ­жа­ле­ни­е­то е без­по­лез­но и е за­гу­ба на вре­ме. До­ри ко­га­то се па­ра­ли­зи­рам на­пъл­но, ще мо­га да се за­ни­ма­вам с прек­рас­ни не­ща. Нап­ри­мер да из­с­лед­вам Кос­мо­са", каз­ва про­фе­со­рът.

Ком­пю­тъ­рен ек­с­перт от Ка­ли­фор­ния на име Уолт Уол­тож му из­п­ра­ща своя прог­ра­ма, с чи­я­то по­мощ про­фе­со­рът из­би­ра ду­ми от ме­ню на ек­ран, уп­рав­ля­ван от бу­тон в ръ­ка­та му. То­ва, съ­че­та­но със син­те­за­то­ра на реч­та, се прев­ръ­ща в гла­са - за­па­зе­на мар­ка на Хо­кинг. Ком­пю­тъ­рът, ин­с­та­ли­ран в ин­ва­лид­на­та му ко­лич­ка, му поз­во­ля­ва да го­во­ри, да пи­ше и да из­пол­з­ва ин­тер­нет. Уп­рав­ле­ни­е­то се из­вър­ш­ва чрез дви­же­ние на един­с­т­ве­ния мус­кул, кой­то Хо­кинг мо­же да кон­т­ро­ли­ра - един от ли­це­ви­те на бу­за­та под око­то.

Ос­нов­на­та об­ласт на из­с­лед­ва­не на Хо­кинг е кос­мо­ло­ги­я­та и кван­то­ва­та гра­ви­та­ция. Уче­ни­ят е пос­ве­тил ог­ром­но ко­ли­чес­т­во вре­ме за изу­ча­ва­не на чер­ни­те дуп­ки. По-спе­ци­ал­но той е ав­тор на те­о­ри­я­та за "из­па­ря­ва­не­то" на чер­ни дуп­ки по­ра­ди ра­ди­а­ция (то­зи фе­но­мен се на­ри­ча "лъ­че­ние на Хо­кинг") и е пър­во­то яв­ле­ние, за чи­е­то опи­са­ние се ком­би­ни­рат за­ко­ни­те на гра­ви­та­ци­я­та (об­ща­та от­но­си­тел­ност), кван­то­ва­та ме­ха­ни­ка и тер­мо­ди­на­ми­ка­та. През 2016 г. Сти­вън из­ла­га хи­по­те­за­та, че мик­рос­ко­пич­ни­те чер­ни дуп­ки с ог­ром­на ма­са са из­точ­ник на прак­ти­чес­ки не­ог­ра­ни­че­на енер­гия. Из­чис­ля­ва мак­си­мал­но­то ко­ли­чес­т­во енер­гия, ко­е­то две чер­ни дуп­ки мо­гат да от­де­лят при сблъ­съ­ка си, как­то и че ед­на чер­на дуп­ка не мо­же да се раз­де­ли на две по-мал­ки. През 1974 г. го­ди­на той ста­ва един от ини­ци­а­то­ри­те на про­ек­та за из­п­ра­ща­не на ми­ни­ус­т­ройс­т­ва към звез­д­на­та сис­те­ма Ал­фа Кен­та­вър. Не­го­во е пред­по­ло­же­ни­е­то, че въп­ре­ки че

Все­ле­на­та ня­ма гра­ни­ца, тя има кра­ен раз­мер в прос­т­ран­с­т­во-вре­ме­то

ма­те­ма­ти­чес­ко до­ка­за­тел­с­т­во за ко­е­то е да­де­но през 1983-а. С дру­ги ду­ми, спо­ред не­го Все­ле­на­та е "край­на", но "не­ог­ра­ни­че­на", та­ка как­то е край­на и не­ог­ра­ни­че­на зем­на­та по­вър­х­ност.

Из­с­лед­ва­ни­я­та си Сти­вън Хо­кинг пра­ви още по вре­ме на обу­че­ни­е­то си в Кейм­б­ридж. По-къс­но ста­ва асис­тент: пре­по­да­ва те­о­ри­я­та на гра­ви­та­ци­я­та и гра­ви­та­ци­он­на­та фи­зи­ка. До 1973 г. ра­бо­ти в Ин­с­ти­ту­та по ас­т­ро­но­мия на уни­вер­си­те­та, след ко­е­то се пре­мес­т­ва в ка­тед­ра­та по при­лож­на ма­те­ма­ти­ка и те­о­ре­тич­на фи­зи­ка в Кейм­б­ридж.

През 1974 г. Хо­кинг е по­ка­нен да ра­бо­ти в Ка­ли­фор­нийс­кия тех­но­ло­ги­чен ин­с­ти­тут (САЩ), къ­де­то се за­ни­ма­ва с проб­ле­ми­те на об­ща­та те­о­рия на от­но­си­тел­ност­та, но след из­вес­т­но вре­ме се връ­ща в Кейм­б­ридж. Ле­ген­дар­ни­ят учен бил из­вес­тен с из­к­лю­чи­тел­на­та си спо­соб­ност да ви­зу­а­ли­зи­ра на­уч­ни­те си ре­ше­ния, без да смя­та или ек­с­пе­ри­мен­ти­ра.

През 2007 г. Хо­кинг ста­ва пър­ви­ят в све­та па­ра­ли­зи­ран чо­век, ле­тял при ну­ле­ва гра­ви­та­ция над Ат­лан­ти­чес­кия оке­ан на спе­ци­а­лен са­мо­лет Boeing-727, ка­то по вре­ме на по­ле­та

пре­жи­вял със­то­я­ние на без­тег­лов­ност осем пъ­ти

Сти­вън Хо­кинг е и един от най-из­вес­т­ни­те по­пу­ля­ри­за­то­ри на на­у­ка­та в све­та. "Крат­ки от­го­во­ри на слож­ни въп­ро­си" - та­ка се каз­ва пос­лед­на­та кни­га на ас­т­ро­фи­зи­ка Хо­кинг, из­да­де­на пос­мър­т­но. В нея са пред­с­та­ве­ни пос­лед­ни­те му раз­миш­ле­ния за Все­ле­на­та и чо­веш­кия жи­вот.

Сти­вън Хо­кинг е ав­тор на ня­кол­ко до­ку­мен­тал­ни фил­ми за Все­ле­на­та. През 2015 го­ди­на из­ли­за фил­мът "Те­о­рия на всич­ко", раз­каз­ващ за жи­во­та на за­бе­ле­жи­тел­ния учен. В об­ра­за му вли­за мла­ди­ят ак­тьор Еди Ред­мейн, кой­то по­лу­ча­ва "Ос­кар" за ро­ля­та. Кни­га­та "Те­о­рия на всич­ко" е сбор­ник от лек­ции на Сти­вън Хо­кинг, за из­да­ва­не­то на кой­то ав­то­рът не е да­вал раз­ре­ше­ни­е­то си. Сти­вън Хо­кинг пи­ше в съ­ав­тор­с­т­во с дъ­ще­ря си Лу­си Хо­кинг три дет­с­ки ро­ма­на: "Тай­ни­ят ключ на Джордж за Все­ле­на­та" и две ней­ни про­дъл­же­ния. Цел­та на ав­то­ра е прик­лю­че­ни­я­та на Джордж да бъ­дат пред­с­та­ве­ни по дос­тъ­пен и за­ба­вен на­чин за мла­ди­те чи­та­те­ли, ко­и­то да над­ник­нат в тай­ни­те на фи­зи­ка­та, вре­ме­то и все­ле­на­та.

В ед­но от мно­го­то си пре­въп­лъ­ще­ния, то­зи път ка­то ак­тьор, Хо­кинг се по­я­вя­ва в ко­ме­дий­ния се­ри­ал на Би Би Си "Red Dwarf". Той е един­с­т­ве­ни­ят ге­рой в "Стар Трек: След­ва­що­то по­ко­ле­ние", кой­то иг­рае сам се­бе си. Има и епи­зо­дич­ни учас­тия в се­ри­а­ли­те "Кос­мо и Уан­да", "Те­о­рия за Го­ле­мия взрив", "Дил­бърт", "Се­мейс­т­во Сим­п­сън", "Фу­ту­ра­ма". За­ра­ди мно­го­то си по­я­вя­ва­ния в ани­ма­ци­он­ния се­ри­ал "Се­мейс­т­во Сим­п­сън" мно­го

хо­ра смя­тат, че той е са­мо ани­ма­ци­о­нен ге­рой

А рок гру­па­та Pink Floyd из­пол­з­ва син­те­зи­ра­ния му глас при ком­по­зи­ци­я­та на Keep Talking в ал­бу­ма от 1994 г. The Division Bell.

Уче­ни­ят взи­ма ак­тив­но учас­тие и в съз­да­ва­не­то на об­ра­зо­ва­тел­ни фил­ми. Сред най-из­вес­т­ни­те са шес­т­се­рий­ни­ят "Все­ле­на­та на Сти­вън Хо­кинг" (1997), три­се­рий­ни­ят "Към Все­ле­на­та със Сти­вън Хо­кинг" (2010) и "Ве­ли­ки­ят за­ми­съл по Сти­вън Хо­кинг" (2012).

Са­ми­ят Хо­кинг е приз­на­вал, че не оби­ча мно­го слож­ни­те ма­те­ма­ти­чес­ки фор­му­ли и му е по-удоб­но да ра­бо­ти с ви­зу­ал­ни об­ра­зи. Имен­но в та­зи фор­ма той ре­ша­ва да до­ве­де те­о­ри­и­те си за кос­мо­са до обик­но­ве­ни­те хо­ра. Поч­ти всич­ки от тях са из­ло­же­ни на стра­ни­ци­те на "Крат­ка ис­то­рия на вре­ме­то" с по­мощ­та на илюс­т­ра­ции - в кни­га­та има са­мо ед­но урав­не­ние, про­чу­то­то E = mc?. И, раз­би­ра се, Хо­кинг не е и очак­вал , че тя ще има та­къв из­к­лю­чи­те­лен ус­пех - - ти­ра­жът й над­х­вър­ля де­сет ми­ли­о­на.

"През це­лия си жи­вот бях изу­мен от ос­нов­ни­те проб­ле­ми, с ко­и­то се сблъс­к­ва­ме, и се опи­тах да на­ме­ря на­у­чен от­го­вор за тях. Мо­же би за­то­ва

про­да­дох по­ве­че кни­ги за фи­зи­ка­та, от­кол­ко­то Ма­до­на за сек­са

То­ва до­каз­ва, че ни­кой не тряб­ва да гу­би на­деж­да", каз­ва с при­съ­щия си ху­мор той. Сти­вън оби­ча да се ше­гу­ва, вклю­чи­тел­но и със се­бе си, ко­е­то му поз­во­ля­ва сме­ло да из­дър­жи всич­ки уда­ри на съд­ба­та и да из­ле­зе по­бе­ди­тел. Въп­ре­ки теж­ко­то си фи­зи­чес­ко със­то­я­ние Сти­вън Хо­кинг во­ди ак­ти­вен на­чин на жи­вот, пъ­ту­ва мно­го, го­во­ри с пре­са­та, при­вър­же­ник е на лей­бъ­рис­ти­те. През март 1968 г. учас­т­ва в про­тес­ти сре­щу вой­на­та във Ви­ет­нам и на­ри­ча вой­на­та в Ирак през 2003 г. "прес­тъп­ле­ние". Под­к­ре­пя яд­ре­но­то ра­зо­ръ­жа­ва­не и бор­ба­та сре­щу из­ме­не­ни­е­то на кли­ма­та.

Уче­ни­ят тръг­ва по стъп­ки­те на Исак Ню­тон, ста­вай­ки Лу­ка­сов про­фе­сор по ма­те­ма­ти­ка в Кейм­б­ри­дж­с­кия уни­вер­си­тет. За пос­ти­же­ни­я­та си в об­ласт­та на фи­зи­ка­та по­лу­ча­ва мно­жес­т­во наг­ра­ди, сред ко­и­то - Един­г­то­нов ме­дал, наг­ра­да Хюгс, наг­ра­да Волф, зла­тен ме­дал на ан­г­лийс­ко­то крал­с­ко ас­т­ро­но­ми­чес­ко об­щес­т­во. Удос­то­ен е с пре­мия на име­то на Айн­щайн. Сти­вън Хо­кинг е наг­ра­ден съ­що та­ка и с Ор­ден на Бри­тан­с­ка­та им­пе­рия през 1982 г., ор­де­на на чест­та на ри­ца­ри­те през 1989 г. (наг­ра­да за из­к­лю­чи­тел­ни пос­ти­же­ния в раз­лич­ни об­лас­ти - из­кус­т­во, ли­те­ра­ту­ра, му­зи­ка и на­у­ка), как­то и с мно­го дру­ги ор­де­ни и ме­да­ли от раз­лич­ни стра­ни. Уче­ни­ят е член на Крал­с­ко­то об­щес­т­во в Лон­дон, Аме­ри­кан­с­ка­та на­ци­о­нал­на ака­де­мия на на­у­ки­те, има ня­кол­ко по­чет­ни сте­пе­ни. През 2007 г. ос­но­ва­ва Цен­тър за те­о­ре­тич­на кос­мо­ло­гия в Уни­вер­си­те­та в Кейм­б­ридж. С ум ка­то бръс­нач и

не­под­ра­жа­е­мо чув­с­т­во за ху­мор

той пи­ше, че ами­от­ро­фич­на­та ла­те­рал­на скле­ро­за, от ко­я­то той стра­да поч­ти през це­лия си съз­на­те­лен жи­вот, не му пре­чи да съз­да­де прек­рас­но се­мейс­т­во и да пос­тиг­не ус­пех в ра­бо­та­та. "Хо­ра­та ня­ма да имат вре­ме за вас, ако неп­ре­къс­на­то сте ядо­са­ни или се оп­лак­ва­те", каз­ва той.

Хо­кинг е бил же­нен два пъ­ти. През 1965 г. за Джейн Уайлд, сту­ден­т­ка във фа­кул­те­та по лин­г­вис­ти­ка в уни­вер­си­те­та в Кейм­б­ридж. Се­мейс­т­во­то има два­ма си­но­ве - Ро­бърт (1967) и Ти­мо­ти (1979), как­то и дъ­ще­ря Лу­си, ро­де­на през 1970 г. След по­ве­че от 20 го­ди­ни брак двой­ка­та се раз­веж­да, а през 1995 г. Хо­кинг се же­ни за ме­ди­цин­с­ка­та си сес­т­ра, Илейн Мей­сън. То­зи брак е про­дъл­жил 11 го­ди­ни и съ­що за­вър­ш­ва с раз­вод през 2006 г.

За чо­ве­чес­т­во­то Хо­кинг има тъж­на но­ви­на: той пред­виж­да еко­ло­гич­ни бед­с­т­вия и зап­ла­ха от уни­що­жа­ва­не на Зе­мя­та от обек­ти от кос­мо­са и смърт в ре­зул­тат на яд­ре­на вой­на. Уче­ни­ят при­зо­ва­ва за раз­ра­бот­ва­не на прог­ра­ми за зав­ла­дя­ва­не на Все­ле­на­та, за да мо­же в край­на смет­ка да на­ме­рим нов "дом". Сти­вън Хо­кинг про­ро­ку­ва:

Зе­мя­та ще се пре­вър­не в ог­нен ад!

По ду­ми­те му кли­ма­тич­ни­те про­ме­ни ще до­ве­дат чо­ве­чес­т­во­то до ги­бел и ако не се сък­ра­тят еми­си­и­те на пар­ни­ко­ви га­зо­ве, то тем­пе­ра­ту­ра­та ще дос­тиг­не до 460 гра­ду­са. Уче­ни­ят об­ви­ня­ва и пре­зи­ден­та До­налд Тръмп за под­пис­ва­не­то на "смър­т­на­та при­съ­да на пла­не­та­та" след от­тег­ля­не­то на САЩ от Па­риж­ко­то спо­ра­зу­ме­ние за кли­ма­та.

Ако ис­кат да оце­ле­ят, хо­ра­та тряб­ва да на­пус­нат Зе­мя­та след­ва­щи­те 200 го­ди­ни - то­ва е ед­но от пос­лед­ни­те му пос­ла­ния. "Мис­ля, че жи­во­тът на Зе­мя­та е пос­то­ян­но под зап­ла­ха от уни­що­же­ние, нап­ри­мер в ре­зул­тат на яд­ре­на вой­на, ге­не­ти­чен ви­рус или дру­ги тра­ге­дии. Мис­ля, че чо­ве­чес­т­во­то ня­ма бъ­де­ще, ако не оти­де в Кос­мо­са", "Ние сме в опас­ност от са­мо­у­ни­що­же­ние от на­ша­та соб­с­т­ве­на ал­ч­ност и глу­пост. Не мо­же да про­дъл­жа­ва­ме да гле­да­ме са­мо се­бе си в ед­на за­мър­се­на и пре­на­се­ле­на пла­не­та", пре­дуп­реж­да­ва Хо­кинг.

Уче­ни­ят уми­ра на 14 март 2018 г., след ка­то жи­вее по­ло­вин век по-дъл­го, от­кол­ко­то му пред­ри­ча ме­ди­ци­на­та - по­чи­ва в съ­ня си в до­ма си в Кейм­б­ридж на 76-го­диш­на въз­раст. По иро­ния на съд­ба­та един от най-из­вес­т­ни­те уче­ни след Ал­берт Айн­щайн за­вър­ш­ва зем­ния си път не са­мо точ­но на 139-ия рож­ден ден на съз­да­те­ля на Те­о­ри­я­та на от­но­си­тел­ност­та, но и в де­ня на чис­ло­то пи (в аме­ри­кан­с­ка­та сис­те­ма за от­бе­ляз­ва­не на да­та 14 март се за­пис­ва ка­то 3/14). Или как­то ви­на­ги е каз­вал:

"Жи­во­тът ще­ше да е тра­ги­чен, ако не бе­ше сме­шен."

В па­мет на Сти­вън Хо­кинг спе­ци­а­лен сло­вес­но-му­зи­ка­лен ра­ди­о­сиг­нал бе из­п­ра­тен в Кос­мо­са с "пос­ла­ние за мир и на­деж­да" под фор­ма­та на не­го­ви ду­ми, ко­и­то зву­чат на фо­на на му­зи­ка­та на гръц­кия ком­по­зи­тор Ван­ге­лис (Evangelos Odysseas Papatnasyu). То­зи сиг­нал е бил раз­п­рос­т­ра­нен от са­те­ли­та на Ев­ро­пейс­ка­та кос­ми­чес­ка аген­ция (ESA) в ис­пан­с­кия град Себ­ре­рос на за­пад от Мад­рид, на­соч­вай­ки го към чер­на­та дуп­ка 1А 0620-00, най-близ­ка­та до на­ша­та пла­не­та. Из­с­лед­ва­ни­я­та на Сти­вън Хо­кинг вър­ху чер­ни­те дуп­ки бя­ха по­че­те­ни и вър­ху ан­г­лийс­ка мо­не­та от 50 пен­са. "Ис­ках да съ­бе­ра го­ля­ма чер­на дуп­ка на мал­ка мо­не­та и ми се ще той все още да бе тук, за да се пос­мее над иде­я­та", каз­ва ди­зай­нер­ка­та й Еду­и­на Елис.

Не­пи­сан за­кон е, че ко­га­то нап­ред из­ле­зе лич­ност­та, ра­бо­та­та й ос­та­ва в сян­ка. Сти­вън Хо­кинг - най-из­вес­т­ни­ят учен на на­ше­то вре­ме, има­ше мис­те­ри­оз­на­та спо­соб­ност да из­мес­т­ва соб­с­т­ве­ни­те си пос­ти­же­ния, пи­ше в. "Гар­ди­ън" по по­вод не­го­ва­та кон­чи­на. Но ин­ту­и­тив­ни­те ско­ко­ве на ми­съл­та му ще съз­да­ват дос­та ра­бо­та на уче­ни­те де­се­ти­ле­тия нап­ред в бъ­де­ще­то. Сти­вън Хо­кинг е пог­ре­бан на 31 март 2018 г. в Уес­т­мин­с­тър­с­ко­то абат­с­т­во в Лон­дон бли­зо до гро­бо­ве­те на Исак Ню­тон и Чарлз Дар­вин . А кам­ба­на­та на цър­к­ва­та, къ­де­то се е със­то­я­ла тра­ур­на­та це­ре­мо­ния, е уда­ри­ла 76 пъ­ти, по вед­нъж за вся­ка го­ди­на от жи­во­та на про­фе­со­ра.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com