В потайни кътчета - на дъното на океана, в езера и планини все още има съкровища, които чакат да бъдат намерени. Иманяри и хора със страст към приключенията ги търсят неуморно, припомня Дарик.
Построена в Екатерининския дворец през 18-ти век в Царско село, близо до Санкт Петербург, Кехлибарената стая съдържа златни и позлатени мозайки, огледала и резби заедно с панели, изработени от около 1000 килограма кехлибар. Царско село е окупирано от хитлеровата армия през 1941 година, а панелите и стаята са разглобени и откарани в Германия. Оттогава не са виждани и е възможно да са унищожени. Пресъздадена Кехлибарена стая може да се види днес в двореца на Екатерина.
Пирамидата на египетския фараон Менкауре е най-малката от трите пирамиди, построени в Гиза преди около 4500 години. През 1830-та английският офицер Хауърд Вайс изследва пирамидите в Гиза, като понякога използва различни разрушителни техники, за да си проправи път. Сред откритията му в Гиза е богато украсен саркофаг в пирамидата на Менкауре, който Вайс изпраща до Англия през 1838 г. на борда на търговския кораб „Беатрис“. Корабът обаче потъва заедно със саркофага.
Според Библията ковчегът на завета представлява сандък, в който се съхраняват плочки, на които са гравирани 10-те Божи заповеди. Кивотът, търсен и от Индиана Джоунс, се съхранява в храм, за който се твърди, че е построен от цар Соломон. Този храм, понякога наричан Първият храм, е бил най-свещеното място на Земята за еврейския народ, но е бил разрушен през 587 г. пр.н.е., когато вавилонската армия, водена от цар Навуходоносор II, завладява Йерусалим и ограбва града. Не е ясно какво се е случва с ковчега на завета и местоположението му отдавна е повод на спекулации.
Предполага се, че библиотеката на московските царе съдържа огромна колекция от гръцки текстове от древни времена, както и текстове, написани на различни други езици. Твърди се, че Иван IV, по-известен като Иван Грозни, успява да скрие огромно количество от тези безценни документи. През вековете има много опити да се намери „скритата библиотека“, но досега търсачите са излизали с празни ръце.
През седми век пр.н.е. древногъцката поетеса Сафо е Шекспир по онова време. Тя е високо ценена сред древните гърци. За съжаление, малко от нейните стихотворения оцеляват. Наскоро обаче две невиждани досега стихотворения на Сафо бяха разкрити от папиролога на Университета в Оксфорд Дирк Оббинк. Едното стихотворение говори за нейните братя, докато другото разказва за несподелена любов. Те са закупени от неразкрит анонимен колекционер.
Със своите 133 карата флорентинският диамант е известен като най-големия розов скъпоценен камък в света. Произходът на диаманта и днешното му местонахождение са неясни. През ноември 1918 г. той е притежаван от кралското семейство на Хабсбургите, които се оказват от губещата страна на Първата световна война. Те депозират камъка в швейцарска банка и го поверяват на австрийски адвокат на име Бруно Щайнер, който помага на семейството да продаде голяма част от бижутата си. Не е ясно какво се случва след това. Възможно е флорентинският диамант да е преработен след Първата световна и сега да бъде на парчета от по-малки диаманти.
Историята с изгубената фреска "Битката при Ангиари" на великия Леонардо да Винчи започва през 1503 г. На гения е възложено да изработи голям стенопис, който да отбележи празненствата по случай победата на Република Флоренция над Милано в битка, състояла се на 29 юни 1440 г.
Художникът изобразява на стената група от окървавени коне и ездачи в яростна битка, но година по-късно се отказва от проекта. Като вероятна причина за изоставянето на работата му се посочва провал на използвана експериментално технология за рисуване на фрески. Следите на творбата се губят, след като 50 години по-късно на художника Джорджо Вазари е поръчано да нарисува в залата нова фреска – "Битката за Марчиано", която покрива незавършената работа на Да Винчи, наречена "Битката при Ангиари".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
