- Каменоделец основава Сан Марино през 301 година и сбъдва мечтата засвобода
- Високи доходи,празни затвори,приказни замъци и спокойствие: да живееш на върха на Монте Титано
Една от най-малките държави в света всъщност е най-старата в Европа. Сан Марино е толкова малка, че разстоянието от север на юг възлиза на 12 километра - приблизително толкова, колкото от центъра на София до летището. А броят на жителите, 33 785 души, е колкото населението на виенския окръг Виден.Обградена е изцяло от Италия и се простира само на 61 кв. км площ. За държава с такава малка територия, тя разполага с прекрасна архитектура, невероятни гледки и впечатляваща история. ИЕ..с безмитна търговията, което прави икономиката й устойчива на кризите.
Появата на републиката е свързана с интересна легенда, според която нейният основател е обикновен каменоделец Марин от Далмация (сега остров Раб, Хърватия). Бил е подложен на религиозно преследване заради християнските си вярвания и през около 300 г. е принуден да избяга на Апенините със съмишленици. Известно време той реконструира стените около град Римини, разрушен от либурнския цар Демостин. Марин обаче смятал за своя мисия духовното себеотрицание и саможертвата, както и създаването на чудеса. В търсене на усамотение, той построява малка килия на върха на планината Титано (Монте Титано) и след това напълно се изолира от светския живот. Славата му се разпростира далеч из района и много негови последователи се заселват около него като построяват собствени жилища. Така се образува своеобразен планински манастир, кръстен на Света Марина(на италиански - Сан Марино). Това селище обявява независимост на 3 септември 301 г., а политическата независимост едва през 6-ти век, когато Италия се разпада на различни територии.
Историята на Сан Марино оттогава до днес е прелюбопитна като
републиката издържа през вековете на набезите на враговете.
През първите пет века от своето съществуване, Сан Марино е била под влиянието на по-могъщ съсед - херцогството Урбино, което е негов протекторат. Републиката получава пълна независимост едва през 855г. По модела на консулите на Древен Рим, в Сан Марино са създадени постове на капитани-регенти с функции на колективен държавен глава, но не издържат дълго.
Мощните стени на манастира Св. Марина са убежище на жителите им, откъдето се отбраняват от сарацините и маджарите през ранното средновековие. През 951 г. и херцог Беренгар II се укрива в планинския монашески манастир, преследван от император Отон.
Приблизително по същото време се състоя териториалното формиране на държавата. Сан Марино придоби малки парцели земя от съседи и се разшири с голяма сила. В резултат на това "разширяване" републиката се оказа между два пожара. От една страна имаше владения на графското семейство Монтефелтро, а от друга, земите на Римини. И двамата съседи имаха политическа вражда помежду си, тъй като първият подкрепяше гибелините, а вторият - гвелфите. Сан Марино направи своя избор и влезе в съюз с графовете на Монтефелтро. Това решение вбеси папа Инокентий IV и той прокле малката държава.
Омразата на папите към свободолюбивата република, сложило началото си с проклятието на папа Енокентий IV върху малката държава, многократно отеква около жителите й, но те отстояват свободата си. Най-голяма заплаха идва по време на управлението на семейство кондотиериМалатеста в Римини. За да се защити републиката, семейството сключва споразумение с неаполитанския крал Алфонсо V от Арагон. Благодарение на този съюз Сан Марино придобива замъка Фиорентино. През 1462 г. републиката отново разширява територията си, към нея са присъединени селата Фаетано, Серравал и Монтеджиардино. Това се случи, след като папа Пий II, който се беше борил срещу владетелите на Римини, се обърна за помощ към Сан Марино.
Впрочем римските понтифитака и не са успели да сложат ръка на Сан Марино. През 1543 г. папската армия планирала да нахлуе в града под прикритието на нощта, но войниците, 500 души, се загубили в клисурите на Монте Титано. Гражданите на Сан Марино и до днес празнуват тази победа, която спечелили без нито една жертва.
1600-та година дава Конституцията на държавата, а през 1631 г. херцогството Урбино става част от Папската държава и се превръща в анклав. Светият престол, представляван от папа Урбан VIII, признава неговата независимост и го освобождава от мита при внос на стоки от неговата територия. Но по-късно отношенията на Сан Марино с папите ставата много сложи, тъй като тя предоставя убежище за бегълци от папските владения.
По някакво чудо Сан Марино оцелява в ерата на революциите
Френският император-нашественик Наполеон Бонапарт също не е пипал републиката, дори й е предлагал съюзнически отношения. Нито пък Виенският конгрес засегнал нейния суверенитет. От 1831 г. политическите мигранти са намирали своето убежище в тази планинска държава. Сред тях са били 32 депутати от бившия римски парламент, както и Гарибалди, лидерът на италианските националисти.
През втората половина на XIX век папа Пий IX решава да се възползва от нестабилността в републиката и да присъедини Сан Марино към своите владения. Но благодарение на ходатайството на Наполеон III републиката успя да запази независимостта си. Сан Марино оцеля и през периода на обединението на Италия, като сключи с нея договор за добросъседство.
Военният суверенитет се оказва печеливша карта за държавата. По време на Първата световна война Сан Марино действа като съюзник на Антантата, но през Втората световна война той обявява неутралитета си. Въпреки това обаче тя не успя да избегне 14-дневна окупация.
Днешният образ на Сан Марино идва в началото на 50-те години на миналия век, когато републиката решава да придобие мощна телевизия и радиостанция и да построи голямо казино. Италия се противопостави на това като обявява невиждана блокада на републиката и Сан Марино отстъпва. Но за сметка на това получава най-голямото си днешно предимство - статут на свободна икономическа зона с преференциална данъчна система.
Историята на републиката е запазена на всяка крачка и е магнит на туристите, които обикалят множеството архитектурни паметници и други забележителности. През 2008 г. историческият център на столицата - град Сан Марино - и известната планина Монте Титано са включени в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство. Страната, населена от 32 000 човека, е разделена на 9 области, които са еднакво популярни, защото навсякъде климатът е субтропичен и средиземноморски с дълги слънчеви лета и топли дъждовни зими. Средно до 3 милиона туристи посещават Сан Марино и изобилието от замъци. Почти цялото население на страната живее в малки градове-замъци (Aquaviva, Serravalle, BorgoMaggiore, Faetano, Domagnano, Fiorentino, Montegiardino и Chiesanuovo), които са оцелели почти в първоначалния си вид. Голяма част от селищата са толкова живописни, че постоянно служат като вид декор за исторически филми.
Най-емблематичните забележителности на Сан Марино са
трите средновековни кули, които от векове гледат от върха на Монте Титано
и са символи на свободата и независимостта на древната република. Гуаита или Първата кула е най-живописната и красива средновековна кула на Сан Марино. Построена е през 10-ти век върху скалиста основа без никакви основи. Кулата е подсилена през 15 и 16 век. Към него пресичат два реда бойници с бойници и малки кули в ъглите. Каменният бароков герб датира от 1600 г. и преди това е бил на фасадата на кметството. Цеста или Втората кула - намира се на най-високия връх на Монте Титано и е построена през 11 век. Използва се като наблюдателна кула и затвор до 16 век. Сега там се намира музей на древните оръжия. Монтале или Третата кула - построена през 13 век и е най-малката от трите. Около Монтале можете да видите големи камъни от много древна скала, разположени в примитивна форма на стена. Тук е запазен и стар затвор.
Palazzo Pubblico или TownHall е основната сграда на площада на Свободата. Построена е в неоготически стил от Франческо Адзури в края на 19 век. Фасадата е украсена с гербовете на републиката и четири общини. Площадът на свободата е един от центровете на градския живот. Няколко пъти на ден тук се провежда церемонията по смяната на караула.
Базиликата на светеца е главният храм на Сан Марино, в който се съхраняват мощите на основателя. Построена е през XIX век и е неокласическа сграда с коринтски колони. Интериорът е в класически стил базилика с дълъг кораб и две странични пътеки. Сегашната църква е построена на мястото на древна религиозна сграда от 4 век. Това е сериозна загуба за историята, тъй като един от първите предромански християнски паметници в Италия е унищожен.
Църквата Сан Франческо е основана през 1361г. В момента това е най-старата религиозна сграда в Сан Марино.
Освен че Сан Марино е най-старата република в света и единствената оцеляла до днес микродържава на Апенинския полуостров, чиято площ е останала непроменена през вековете, има и факти, които са по-малко известни. Един от тях е, че
властта е в ръцете на двама президенти
- капитан-регенти, които се сменят на 6 месеца и управляват заедно една година. Те се избират се от парламента на Сан Марино.
Ако си мислите, че в Италия има най-много коли на глава от населението. Всеки жител на тази микродържава притежава средно по 1,3 превозни средства, защото и доходите там са от най-високите. За сравнение - в Швейцария на човек се пада половин кола. В Люксембург на 1000 души се падат 681 автомобила, в Италия - 663 коли на 1000 души, а в Кипър - 645/1000.
Не само свободните граждани живеят на едно от най-добрите места в Европа. В затвора на Сан Марино, помещаващ се в едно от крилата на някогашен манастир, през годините се е случвало да има един-единствен затворник. Той се е чувствал като на безплатен курорт, тъй като са му носели храна от близък тузарски ресторант. За сравнение: стоте заведения за лишаване от свобода в Швейцария са пренаселени със 7000 затворници.
Един от най-печелившите бизнеси е продажбата на пощенски марки. Той съставлява цели 10 % от брутния вътрешен продукт на страната.
Спокойствието, високите доходи и чистият планински въздух правят жителите на Сан Марино сред най-дълголетните. Средната продължителност на живота е 81 години за мъжете (европейски рекорд наред с Исландия) и 85 години за жените.
Интересно е, че Сан Марино използва свой собствен календар, който започва с основаването на Републиката. Затова и докато се разхождане из улиците, ще видите две различни години или две различни дати за исторически събития. Така че освен двама президенти, републиката има и два календара. Смяната на държавният глава е голяма атракция на всеки 6 месеца, защото президентските коли се паркират винаги пред президентството, но в последния ден на мандата си президентът излиза от автомобила и тръгва пеш, за да покаже, че отново става обикновен гражданин.
Страната използва еврото като член на Европейския паричен съюз, но не е част от Европейския съюз. В Същото време Сан Марино изсича и собствени монети.
Страната не налага никакви физически граници, но да се имигрира тук е много трудно. Освен това не признава и двойното гражданство.
Някои наричат местните италианци. Това е голяма обида за тях, защото
80 процента от местното население са санмаринци на които чувството за гордост е повече от всичко. Обиждат се дори когато чужденците хвалят италианските вина без да знаят, че Сан Марино изнася прекрасни вина именно за Италия. Може би единственото, което с радост Сан Марино е предоставило на съседа си е провеждането на Гранд При. Заради планинския релеф, състезанието е в Имола.
Сан Марино никога не е успявада класира футболният си отбор на Европейското първенство. Една от причините е, че националният спорт в страната е стрелбата с арбалет. Състезанията се провеждат на бляскавия стадион, създаден специално за този спорт.
Разбира се, в Сан Марино има впечатляваща колекция от музеи, сред които са крепостта "Честа", Националният музей Сан Марино, музеят на Св. Франциск, Музеят на вампирите и Музей на восъчните фигури и др. Най-голямата атракция обаче е в Музея на изтезанията на Сан Марино. Там е изложен уред, с който в миналото са раздробявали коленете на осъдените. Сякаш за да напомни, че свободата трябва да се отстоява и в най-свободолюбивата държава.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
