Парис Карол вари ракия и прави бански старец в селската си къща
Обидим в Пирин планина се превърна в интернационално село през последните години. Впечатлени от красотата на природата и гостоприемството на стотината мъже и жени, тук се заселиха американец, австралиец, англичани и гърци. Местните се надяват да дойдат и други, защото добре се разбират и си живеят по съседски. "И вие ли за къща обикаляте? Добре сте дошли, ще намерите, щом търсите." Така старците в Обидим посрещат всеки гост, дошъл в селото им. То е на 30 км от Банско и на 9 км от пътя за Гоце Делчев, нагоре в Пирин планина.
"Най-интересен е американецът от Тексас Парис Карол, който е истински каубой. Живее в Англия със семейството си, има три деца. Скоро замина за Острова, но лятото отново ще дойде тук и ще остане няколко месеца. Той общува най-често с нас, вече е половин българин", твърди кметският наместник на Обидим Мариана Зинкова. 50-годишният мъж е обиколил половината свят. Въпреки че умее
сръчно да борави с ласо
истинска страст за каубоя си остават старите къщи. Видял в интернет какви сгради има в община Банско и не се поколебал да се качи на самолета и да дойде в България. За първи път пристига в страната през август 2006 г. и след кратка обиколка се оказва в село Обидим - световнонеизвестно дори за повечето българи. Казва, че е най-красивото кътче на земята - разположено между три планини. Решава да остане и купува къща, в която влага цялата си фантазия за създаване на уютен дом. С удоволствие посреща в нея приятелите си.
"Умее да си приготвя домашна ракия, да си прави бански старец и пушен свински бут. Дори научи български, че ние сме стари и трудно ще проговорим английски", твърдят местните. Парис смята да реставрира още стари къщи и да ги превърне в уютни домове за тези, които търсят близостта с природата и искат да избягат от шума, стреса и пороците на големите населени места. Не само за странници като него, а и за хора, които бленуват, както признава за себе си, "дивото" в комерсиализиралия се свят. Каубоят от Тексас е във възторг от обидимските баби, без които смята, че е загинал. Всичко, което знае за нашите обичаи, го е научил от тях. Те му помагат да се оправи и с българския. Парис е космополитна личност с много приятели по цял свят, а вече и в България.
За всички в Обидим присъствието на мъжа от Тексас е странно и любопитно. Признават обаче, че с него животът им става по-интересен и често го посещават.
В Обидим постоянно има наплив от чужденци, които питат за цената на имотите. Вече нито един стопанин обаче не дава къщата си за по-малко от 15 000 - 20 000 лева, което се струва скъпо на мераклиите да станат селяни. Преди десетина години
се уредиха с евтини къщи
две семейства от Гърция - едните са пенсионери, другите са хора на средна възраст. Късмет извадиха и 4-5 семейства от Англия. Дом в полите на Пирин планина, на 1200 метра надморска височина, има и австралиец. Обикновено първите думи, които чужденците научават на български, са "здравей", "добър ден", "довиждане". И най-важните думи - ракия, мезе и село.
Горе от платото се открива живописна гледка. Селото е на 1200 м надморска височина. На площада е и църквата с паметника на загиналите във войните от началото на ХХ век. Селото е опожарявано два пъти - през 1903 и 1912 г., когато голяма част от хората се преселват в прочутия балнеоложки курорт Велинград в сърцето на Родопите. Край Обидим е разположен манастир, в който често ходят чужденците, за да запалят свещ и да се помолят.
Прекият път до манастира минава през Добринище, 6 километра по черен път, който продължава до река Безбожка и е достъпен за автомобили. Построен е в XX век на мястото на разрушен стар манастир, а църквата към него е от 1914 година. В Обидимския манастир се намират редки икони, като тази със Света Богородица в цял ръст с младенеца, свети Пантелеймон и свети Атанасий. През 1908 г. Димитър Клечеров от Обидим имал пророчески сън. Той отишъл на мястото, което сънувал, разкопал корените на голямо дърво и открил свещоливник, ръждясал железен кръст и икона на Света Богородица. Местните решили, че там е имало манастир и започнали да възстановяват обителта. Но годините били бедни и напредвали бавно. През 1910 г. в селото отседнал йеромонах Максим, който носел икона на Света Богородица, рисувана в Атон за руското манастирче "Свети Панталеймон". Понеже иконата се оказала в Обидимския манастир, решили, че трябва да теглят жребий дали да остане в него, или да продължи за Русия. Tри пъти теглили жребий и три пъти иконата се падала на Обидимския манастир. Накрая йеромонах Максим решил да остане в тукашния манастир, но не издържал дълго и се върнал в Атон.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
