Заедно с Ботев са сред най-големите радетели за бъдещата Академия на науките
Вместо да учи занаят в Османската империя, той се захваща с политика
Любен Каравелов е български поет, писател, енциклопедист, журналист, етнограф; национален герой, поборник за освобождението на България от османска власт. По-големият брат на eдин от "строителите на съвременна България" - политикът Петко Каравелов, основател на Демократическата партия.
Любен Каравелов допринася съществено за развитието на обществената мисъл в България през Възраждането, пише библиографски трудове, статии по българска литература, култура, лексикография, политическа история, нумизматика. Той участва в националреволюционното движение като член и председател на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ, Румъния в началото на 70-те години на 19 век.
Каравелов е роден на 7 ноември 1834 или 1835 година, според други източници 1837 г., в Копривщица, в семейството на заможния бегликчия Стойчо Каравела. Каравеловият род води началото си от средата на XVIII век, като според различни сведения неговият основоположник хаджи Стойчо произлиза от Златишко или от Костурско. Майка на Любен Каравелов е Неделя Доганова, произхождаща от знатния копривщенски род Доганови, а по майчина линия - от Чалъкови. Семейството на Стойчо и Неделя има седем деца - четири момчета: Любен, Христо, Петко и Рали и три момичета: Рада, Велика и Мария - майка на друг наш следосвобожденски политик Рашко Маджаров.
Каравелов учи първоначално в килийно училище при поп Никита Вапцилката, а по-късно в училището на Христо Пулеков по взаимоучителния метод. След откриването на първото българско класно училище от Найден Геров в Копривщица през 1846 г., където изучава българска история, физика, геометрия, география и други предмети. От 1850 година е изпратен от баща си да учи 2 години в гръцка гимназия. През 1852 г. се премества в училището на Геров в Пловдив, където за първи път се запознава с руската литература.
През 1853-1856 г. Каравелов е изпратен в Одрин от баща си да учи за абаджийски чирак, но се връща по-късно отново в родния си град. През 1854 г. баща му Стойчо го взима със себе си, за да му помага в джелеплъка. Любен обикаля из Османската империя и успява да се запознае с неволите и страданията на българите. През 1856 г. той се установява в Цариград, в търговската кантора на Петър Софиянлията, но вместо да се занимава с търговия, той проявява голям интерес към политически въпроси от Кримската война, като продължава да записва и материали по фолклор и етнография. Тогава прави неуспешни опити да постъпи в турското военно училище, след което предприема пътешествие до Бургас, Шипка и Габрово, където записва народни песни. През юни 1857 година потегля за Одеса, за да постъпи в кадетски корпус, но не е приет поради навършени години. Установява се в Москва и проявява желание да бъде записан за студент в Московския университет. Не успял да вземе примерния изпит, Каравелов се записва волен слушател в Историко-филологическия факултет на Московския университет. Тук живее и работи заедно с българите Константин Миладинов, Райко Жинзифов, Васил Попович, Нешо Бончев и др. Образуват българската дружина "Братски труд" и започват да издават списание "Братски труд" през 1860 г., в което Каравелов печата първите си стихотворни опити - "Загорец", "Желание", "Пастир" и революционната статия "Славяне в немско". Участва в студентските вълнения (1861) и бива последовател на руските революционни демократи, като влиза в техен кръжок, за което е поставен под полицейски надзор. Вместо да се явява на изпити, чете много Белински, Александър Херцен, Чернишевски, Гогол, Шевченчко и други писатели. Публикува разкази и повести в "Наше время", "Московские ведомости" и "Русская речь". Пише повестите "Войвода", "Неда", "Сирото семейство", "Дончо" и "Българи от старо време", които от 1868 година издава в самостоятелен сборник - "Страницы из книги страданий болгарского племени". Първата си белетристична творба "Войвода" отпечатва през 1860 година, а година по-късно издава сборник "Памятники народного быта болгар". Ценно сътрудничество при издаването на сборника му оказва участникът в руското революционно движение Ив. Г. Прижов.
След опита за покушение на Александър II през 1866 г. Каравелов е принуден да напусне Русия. Установява се в Белград през февруари 1867 година, откъдето изпраща кореспонденции за руските вестници. Там той се жени за Наталия Петрович, с която живее до края на живота си. Скоро е прогонен оттам и отива в Нови Сад, тогава в Австро-Унгария. Там той отново получава разрешение да се върне в сръбската столица, но му е забранено да се занимава с политика и журналистика. Затова напуска Белград и отново отива в Нови Сад. Създава "Български комитет", с който си поставя за задача да организира българските емигранти в Сърбия с оглед на предстоящата освободителна борба. Не се харесва сред политиците от сръбското правителство, което е недружелюбно настроено към него, постоянно следейки и правейки опити да пречи на обществената му дейност. При убийството на княз Михаил Обренович, Каравелов е хвърлен в затвор, където престоява седем месеца. Освободен е на 4 януари 1869 година поради недоказаност на обвинението. В Сърбия Каравелов се утвърждава като талантлив публицист, белетрист, литературен критик-основоположник на критическия реализъм в сръбската литература. Там той пише и обнародва белетристичните произведения "Крива ли е съдбата?", "Сока" и др. - обзорни статии за сръбската литература.
В началото на май 1869 г. се установява в Букурещ, по покана на "Добродетелна дружина" -организация на богатите и консервативни емигранти, с намерение да редактира нейния печатен орган "Отечество". Но скоро се отказва да бъде редактор и започва да издава в. "Свобода", където пръв помощник му е Христо Ботев. Вестникът става орган на БРЦК, преименуван впоследствие на "Независимост". Възторжено посреща идеята за създаване на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките . По-късно двамата редактират вестник "Независимост" (1873 - 1874).
Едновременно с издаването на вестник "Независимост", Каравелов подържа тесни контакти с революционната българска емиграция, с Васил Левски, с който през есента или края на 1869 година полагат основите на революционната организация. На учредителното събрание в края на април и началото на май 1872 година Каравелов е избран за председател на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Освен работата си около комитета, Каравелов подържа контакти в Букурещ и с дейци на руското революционно движение. След трагичната гибел на Апостола на свободата, апатията на част от революционните дейци към делото, несъгласие и недоразумения с ръководните членове на организацията го карат да се оттегли от ръководните органи на движението, да преустанови "Независимост" и от януари 1875 година да започне да издава списание "Знание", научно-популярни книги и сборници. Настъпва разрив между Каравелов и Ботев. Въпреки това Каравелов остава революционер и демократ, загрижен за съдбата на поробения български народ, за всички подтиснати в света.
След раздялата си с Ботев, Каравелов подновява изпращането на кореспонденции в руски вестници. Участва в създаването на "Югославския просветен благотворителен комитет", след обявената на 12 април 1877 година война на Османската империя от страна на Русия. Завръща се в България в услуга на руските войски и през февруари посещава Сан Стефано. Среща се с граф Николай Игнатиев и заедно със свитата му посещават град Цариград.
Създава заедно с други революционни дейци в Търново комитет "Единство", с който си поставят за задача помагането на революционното движение на българите в Македония, останали под "османско владичество". Същият комитет е отговорен за подготвянето на Кресненско-Разложкото въстание, избухнало на 5 октомври 1878 година. Установява се в Русе, но здравословното му състояние се влошава. Умира на 21 февруари 1879 година от туберкулоза. Погребан е тържествено от българската общественост, от представители на руската власт и на всички славянски народи.
"Ние сме родени да кърпиме чуждите дрехи"
Българете обичат да плачат по чуждите гробища, когато техните собствени родители лежат в земята непрелеяни, неоплакани и непоменени... Кой помага на чуждите правителства да деморализират народът ни и да го направи неспособен за нищо? - Българете... Ако захване да се гради гръцка черкова, то ние сме първи; а ако захване да са гради българско училище, то сме последни... чорбаджията-хаджия купува из Ерусалим своите достойнства твърде скъпо, а продава народът си твърде евтино... В чуждите учебни заведения са свършиле науките си мнозина българе, но тие са останале в чужбината да кърпят чуждите дрехи и да плачат на чуждите гробища; а българете постоянно се оплакват, че нямат учители, че нямат способни списатели и че нямат учени хора... И така, ние сме родени на тоя свят или да кърпиме чуждите дрехи, или да плачеме на чуждите гробища.
В. "Независимост", бр 32, 28 април 1873
***
България ще да бъде спасена само тогава, когато турчинът, чорбаджията и владиката се окачат на една върба. Друго спасение няма.
В."Независимост", г. III, бр. 48
***
У нас отдавна се е появило мнение, че главната причина, която ни държи под турското иго, произхожда не от силата и не от способностите на турците, а от чорбаджийската подлост. Това е вярно като ден. Аз смело мога да кажа, че народът ще бъде принуден да изколи по-напред чорбаджиите, а после техните помощници, т.е. правителствените злодейци.
В."Независимост", 46 бр.
***
Действие и противодействие - в това се състои сичката история на человеческото. Напред се хвъргат хората затова, за да се върнат утре или вдруги ден назад; а измъкват са назад само затова, за да са съберат със силите си и да прескокнат голямо пространство напред.
***
Природата ни е направила българи, а природата е освещено божество. Не вярвайте на гърците, които ви казват, че само гръцкият бог е бог; а боговете на сичките други народности са дяволи и антихристи. Както религиозните вопроси се решават най-вярно от разумните и естествените закони, така и господарствените вопроси тряба да се решат от разумните и естествените сили на природата. Безнравствеността не е религия. Разумната религия не угнетява совестта и не бои се ни от лъжата, ни от джелятите, ни от зверските насилия Ако мъдреците говорят, че народностите не могат без религия, то аз ще да ви кажа, че сяка една религия тряба да бъде тясно свезана с народността на това или на онова племе. Другояче тя не е вече религия.
***
Такава е човеческата натура! Хората заборавят всичко, даже и угризението на своята собствена совест.
***
В Копривщица няма плодовита земя - само камъни, пясък и глина, но като се види, по причина на тая неблагодатна и сиромашка почва Копривщица е едно от най-живите и от най-деятелните села. Нейната безплодна земя, която изисква големи трудове и изобилен пот, не е допуснала човеците да потънат в сънливата азиатска бездеятелност, но, напротив, водила ги е постоянно към силната воля, към енергията и към постоянния труд и създала е из тях деятелни промишленици и многополезни мислители. Гигантските планини със своите голи върхове със своите гористи поли са прегърнали от всичките страни това българско село като майка, която се грижи за своята челяд, а нависналите над него скали, които чегато час по час искат да паднат, приучават човека от най-ранната му младост да се не бои от никакви опасности.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
