Животът за черните бегълци продължава да бъде едно пътуване
Тежки хора разтърсиха Сливенския Балкан в събота, когато беше връхната точка на традиционния събор на каракачаните в България. За 24-и път най-голямата поляна в местността Карандила се превърна в сцена, на която състави от няколко дружества показаха, че традицията е запазена, а погледът е вперен в бъдещето. Въпреки затворените пътища и горещото време около 1000 души се хванаха на хората. Съборът започна още в петък с песни на гръцки изпълнители. Официалната програма пък продължи на следващия ден на Карандила, а ежегодната среща приключи с веселие в Сливенските минерални бани. Около 12 000 са каракачаните в България. Живеят предимно в подножието на Стара планина в градовете Сопот, Карлово, Казанлък, Сливен и Карнобат. Представители на етноса има в Самоков, Берковица, Враца и Монтана, а в село Голямо Чочовени живеят само каракачани.
Пчела, вълк и каракачанин никога не се губят в мъглата. Това гласи една каракачанска поговорка, която чух онзи ден на Карандила. А който не вярва, да иде на събора им, за да се убеди, че тези хора не се дават лесно. Черен беглец означава наименованието каракачанин, което пък обяснява и най-точно защо животът им е едно пътуване. "Прокудени сме от Гърция по време на Османската империя от Али паша Янински, който е бил много жесток. За да сложат край на кражбата на жени, овце и коне, нашите хора са се пръснали по целия Балкански полуостров, като една част се е установила в България", разказва Петър Балездров, вторият председател на Федерацията на културно-просветните дружества на каракачаните в България.
Всяка година съборът на Карандила разказва зрелищно каракачанското битие, а фолклорът им показва патриархалния начин на живот в продължение на 200 години номадски живот. "За каракачаните е най-важно да се пази моралът и семейството", добавя Петър. Затова хората се играят поотделно - мъжко и женско. Песните са тежки и протяжни, като в повечето случаи се пее за мъката на каракачанина, който не може да преодолее болката от изгонването му от родните места.
Дори песните за сватба и годеж звучат тъжно
разказаха на събора. "За тежките хора има и друга причина. Тъй като живее в планината, каракачанинът носи тежка вълнена носия, която определя ритъма на хорото", обяснява Петър.
Тази година традиционни песни и хора изпълниха пет фолклорни състава. Ентусиасти от Сливен, Карлово и Гърция с гордост представиха ансамблите си пред специално издигната колиба и временна платка. Облечена в красива носия, тригодишната София се опитваше да надвие срама. "Още не е записана в състав, но проявява желание, тъй като голямата й сестра танцува в един от съставите в Сливен", каза ми под секрет майка й Виктория. "Внучките и децата ми са в каракачански носии, което означава, че бъдещето е осигурено. Възрастните поне сме спокойни", добави на свой ред дядо й Петър.
На поляната на Карандила имаш усещането, че си на върха на света. Всичко в подножието на планината изглежда малко и незначително. "На това място в Балкана са живели една голяма част от нашите хора и затова по традиция правим събора тук", обяснява Коста Балездров. Балездрови, които са голяма фамилия, са живели на връх Българка от Гергьовден до Димитровден. След това
със стадата си 14 дни са пътували до Черноморието
като зимата са прекарвали в Китен, Приморско, Равадиново и Веселие. Освен че Карандила исторически е свързана с етноса, голямата поляна е най-близката до Сливен и подходяща за зрелищното събитие.
"Идваме да спазим традицията", споделя с усмивка 65-годишната Анастасия Раделова от Сливен, дошла със семейството си на събора. Една от внучките в рода й също е в носия. Като малка Анастасия, която е израснала в бургаското село Зидарово, е била свидетелка на тежки за хората от нейния етнос моменти.
През 1954 г. комунистическата власт задължава каракачаните да се установят на постоянно местожителство. Голяма част от тях обаче не се подчиняват. Тогава през 1958 г. национализират стадата им, като част от общата политика за премахване на частната собственост. Така каракачаните започват да търсят работа в градовете, където живеят и досега.
"Помня този момент много добре. 8-годишна бях. Дядо ми се казваше Петко Белов и имаше много овце. Взеха им дори чановете", връща лентата назад тя. "Дойдоха една сутрин, рано, рано с пистолетите. Застанаха пред вратите и поискаха животните. Имахме три кучета - овчарки. Само тях ни оставиха, а след време тази национализация беше компенсирана с по 30 лв. на глава добитък", добавя жената. Въпреки това Анастасия не съди тогавашните управници, макар че национализацията е променила тотално живота на семейството й. Вижте, доволни сме от всичко", казва смирено тя. Така разсъждават и повечето каракачани, които се оказва, че са българите, които се оплакват най-малко.
"А защо да се оплакваме", пита Коста Балездров. "Каракачаните сме трудолюбиви.
Заложено е в гените ни да се справяме с трудностите
уповавайки се на Господ и на собствените си сили. Затова сме постигнали много и имаме висок жизнен стандарт в сравнение с по-голямата част от българското население. Точно затова няма за какво да се оплакваме и мърморим", уточнява той. Според други обяснението се съдържа в уважението и почитането на по-възрастните. "Издръжливостта и постоянството са наши характерни черти. Макар че звучи като клише, трудностите не ни плашат, когато искаме да постигнем целите си", казва на свой ред Анастасия Балездрова, която живее в Атина. По думите й днешните каракачани са съвременни хора, но при тях има неща, които няма да се променят.
"Има го ентусиазма в нашите хора. Претендирам, че сме достойни граждани на България. Иска ми се много повече хора да идват на нашите събори, за да видят, че има един малък етнос, който умело съхранява носията и религията си, но иска да покаже на цялата общественост, че живее с традицията, но и със съвремието", казва Петър Балездров.
Традиция с поглед в бъдещето, пишеше на транспаранта на събора. "Това ще рече, че пазим традициите, на които учим и децата си и гледаме напред, за да продължим", пояснява Коста, като добавя, че животът на каракачанинът продължава да бъде едно пътуване, но по друг начин, в едни много по-модерни времена.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
