Камъните на Стоунхендж по-стари от динозаврите

Изследваха парче скала, което хвърли малко светлина върху мегалитната гордост на англичаните
Магьосникът Мерлин, келтите и бритите се спрягат за евентуални строители на комплекса

Едва ли има човек, който да не е чувал за Стоунхендж - мегалитната гордост на англичаните. Вече хиляди години паметникът впечатлява малки и големи и разпалва въображението. И въпреки че мнозина са го изследвали, мистериите около него си остават все толкова неразгадаеми. Стоунхендж е създаден през Неолита и Бронзовата епоха. Но от древни времена до днес никой не може със сигурност да установи какво е предназначението му. Дали е храм на Слънцето, град на мъртвите или място за ритуални погребения? Поради защитения си статус Стоунхендж не може да бъде изследван или подложен на химичен анализ, което прави изучаването на неговия състав трудно. Паметникът обаче не винаги е бил толкова добре защитен.

Отдавна изгубено парче от Стоунхендж е върнато след 60 г.

То е взето от човек, извършващ реставрационни работи по паметника. Изследването му дава възможност на учените да надникнат за първи път в една от колоните на емблематичния артефакт.През 1958 г. Робърт Филипс, представител на сондажната компания, която помага за възстановяването на Стоунхендж, взема проба от вътрешната структура на гигантските камъни, известни като сарсени. По-късно, когато емигрира в САЩ, Филипс взема пробата със себе си.Но с връщането на парчето през 2018 г. изследователите имат възможност да извършат безпрецедентни геохимични анализи на Стоунхендж. Учените използват компютърна томография, рентгенови лъчи, микроскопски анализи и други техники за изследване на фрагменти от основната проба. Тази малка проба може би е най-анализираното парче камък след лунната скала.Те откриват, че устойчивостта на огромните мегалити на Стоунхендж се дължи на кварца, съдържащ се в материала, от който те са направени. Извисяващите се камъни са от скали, съдържащи утайки, които са се образували, когато динозаврите са ходили по Земята. Други зърна в скалата датират отпреди 1,6 милиарда години. Камъните съдържат предимно кварцови зърна с размери на песъчинки, плътно циментирани чрез преплитане на мозайка от кварцови кристали. Кварцът е изключително издръжлив и не може лесно да се разпадне или да ерозира при излагане на влиянието на вятър и на времето. Изследователите предполагат, че хората от неолита, които са издигнали паметника, може би са знаели за трайността на камъните и са ги избрали целенасочено."Това обяснява устойчивостта на камъка на атмосферните условия и защо е идеален материал за издигане на паметници", обяснява геоморфологът Дейвид Наш от университета на Брайтън, който е ръководил проучването.Анализът на изследователите също разкрива улики за възрастта на седиментите в скалата. Пясъчните утайки, в които се е образувал камъкът, са се отлагали през периода на палеогена, преди 66 милиона до 23 милиона години, така че сарсените не могат да бъдат по-стари от това. Учените установяват също, че някои утайки в камъка сарсен са още по-древни. Някои зърна вероятно са били ерозирани от скали, датиращи от мезозойската епоха преди 252 милиона до 66 милиона години. А някои от пясъчните зърна са се образували преди 1 милиард до 1,6 милиарда годиниДокато този анализ на учените отговаря на някои въпроси относно Стоунхендж, остават и други неразрешени загадки, сред които местонахождението на още две проби, взети по време на възстановяването през 1958 г.За първи път се прави пълен научен анализ на материалите, които се съдържат във внушителните мегалитни структури на Стоунхендж. Данните от изследването са публикувани в изданието "PLoS ONE".Стоунхендж е построен от каменни блокове, подредени по движението на слънцето. Някои от тях тежат по 30-40 тона. Предназначението на комплекса е неизвестно, но се предполага, че е бил използван за религиозни ритуали и астрономически наблюдения. Монументът се състои от "хендж" (голям кръгъл ров), кръг от сарсенови мегалити (гигантски камъни, направени от специална скала, по-твърда от гранита), 5 трилита (три камъка във формата на П), аранжирани във формата на подкова, втори кръг и подкова, оформени от по-малки "Сини камъни". Общо в комплекса има около 160 мегалита - някои от които с тегло 50 тона и височина 60 метра.Около Стоунхендж все още има много въпроси, на които учените не са дали отговори.

Кой го е построил и за какво е служел?

През 12 век смятали, че гиганти са донесли камъните от Африка в Ирландия, а Мерлин ги е преместил в Британия. Според легендата, описана в "История на бритите" от Джефри от Монмаут, легендарният магьосник е изпълнил волята на чичото на крал Артур да бъдат увековечени 460 британски вождове, коварно убити от саксите по време на преговори. Оттогава бритите наричат този комплекс "Танцът на гигантите".Действително там са открити гробове, но след направени изследвания те се приемат по-скоро като доказателство, че на това място са се правили екзекуции.През 17 век антикварят Джон Обри (John Aubrey), откривайки 56-те ями, излага теорията, че паметникът е друидско светилище. А в началото на 19 век става популярна теорията, че Стоунхендж е грамадна астрономическа обсерватория. Дълго време се е смятало, че той е дело на келтите. Днес обаче тази теория е опровергана.Професор Майкъл Пирсън от Университета на Шефилд твърди, че мегалитният комплекс е построен от древните брити, които са живели на Британските острови в края на бронзовата епоха, през неолита. Днес това е най-вероятната версия.Има дори теория, че Стоунхендж е фалшификат, направен през XX век. През 2013 г. в Интернет става популярна статия, според която известният паметник от бронзовата епоха е бил построен между 1954 и 1958 г. Всъщност това, което се представя за построяване на Стоунхендж, е само негова реставрация.

Как е построен?

Вероятно първоначално е бил построен външният кръг, състоящ се от ров с диаметър около 100 метра. По-късно равномерно са добавени още дупки. От 2500 до 1600 г. пр. Хр. e построено сърцето на този мегалит - кръгът Сарсен. Там се намират и най-големите каменни конструкции, които познаваме и днес. Интересен факт е, че най-големият камък тежи цели 50 тона. Конструкциите представляват 2 хоризонтални плочи и трета, поставена върху тях, действаща като хоризонтална греда.В американския документален сериал Naked Science, представен за първи път през 2004 г. от National Geographic Channel, се показва как тези камъни са могли да бъдат преместени само с помощта на примитивните технологии, познати на древните брити преди почти 5000 години.Според учените, камъните са превозвани върху къси дървени трупи, поставени отдолу вместо колела и дърпани с въжета. Експериментите показват, че 24 души могат да местят по този начин товари от един тон по 1.5 км на ден.Според Джералд Хокинс, първо се изкопава яма с подходящ размер, трите стени на която са стръмни, а една е с ъгъл от 45 градуса, която да се използва като приемна рампа. Преди поставянето на камъка ямата е обиколена с дървени колове. Благодарение на тях камъкът се плъзга надолу контролирано. Оформените като тъп конус в долната си част блокове могат да се завъртат около оста си, дори след като почвата е трамбована.

Какво е останало от Стоунхендж?

Картина на Джон Констабъл, рисувана от натура през 1835 г., показва само купчина струпани камъни. Именно така е изглеждал легендарният мегалитен комплекс до началото на XX век. Оттогава се е променил, защото е бил сериозно и продължително реставриран.Първият етап на реставрацията се е извършил още през 1901 г. Работата продължила до 1964 г., но се пазела в тайна. Когато станала известна на широката публика, била подложена на яростна критика от обществеността и медиите. Защото всъщност комплексът е построен отново. Реставраторите са вдигали с кранове мегалитите, укрепвали са камъните с бетон.Но макар и не много автентичен, Стоунхендж привлича 1 милион туристи всяка година.