Кораб, железница и волска кола ги докарали през 1911 г.
Интересна е връзката между камбаната и живота на човека. Някога те известявали хората за радости или нещастия, за начало на войни или сключване на мир, за победи или поражения. В миналото с камбанен звън било обявявано раждането или смъртта на кралете и императорите. В живота на църквата те имат специално значение. Храм-паметникът "Свети Александър Невски", който чества 90 години от освещаването му, може да се похвали с уникална комбинация камбани.
След освобождението на България през 1878 г. започва масовото строене на храмове. Повечето камбани са излети предимно в Русия, тъй като в България по това време няма нито такива заводи, нито пък възможности. По време на революцията в Русия заради взривяването на храмове и манастири се стига до това, че днес едва на пет места в цялата огромна държава са запазени пълен комплект оригинални камбани. За сметка на това в България на много места могат да се открият пълни комплекти руски камбани. "Храмът "Свети Александър Невски" е едно такова място. Комбинацията камбани наистина е уникална", каза специално за "Стандарт" Игор Василич, който е председател на общността на църковните звънари в Русия. Василич намира за уникален и факта, че към звъна на 12-те камбани се прибавя музиката на камбаните на руската църква " Свети Николай Мирликийски". "За нас като звънари е важно, че камбаните на руския храм звънят заедно с камбаните на патриаршеската катедрала", добавя той.
В началото камбаните на "Невски" се чували из цяла София. Звънът им отеквал в радиус от 15 км. "Това е истина. Невинаги нивото на шума в София е било толкова високо, колкото сега. Като сме били деца обаче, сме чували камбаните дори и на Витоша. Вероятно времето е било спокойно, а вятърът подходящ", спомня си епископ Тихон, който е предстоятел на храма.
Търгът за изработката на камбаните бил проведен на 30 април 1910 г. и го спечелил Павел Н. Финландски от Москва с възлагателен срок от 5 месеца. Камбаните обаче били завършени през месец юни 1911 г. и превозени по море от Одеса до Варна, а оттам по железницата до София. От Централна гара до храма те били прекарани със специална волска кола, изработена и докарана от Русия. Тя издържала товар над 15 тона и била теглена от впрягове на прочутите "дразмахленски волове".
Монтирането на камбаните станало под надзора на Анисим М. Лиски от Москва. При тогавашната техника издигането на изключително тежките камбани до площадката на 45 м височина било извънредно трудна операция. През октомври 1911 г. започнало окачването на тритонната камбана чрез макара, скрипец и телено въже. При издигането на една от камбаните тя се откъснала и паднала, като убила трима работници. Монтирането било спряно, докато се набавят по-здрави въжета и се обезопаси мястото. Окачването продължило около седмица.
Камбаните били 12 на брой, като най-голямата тежала 11 758 кг, а най-малката едва 10,2 кг. Най-големите камбани били украсени с релефни изображения и икони на Иисус Христос, Пресвета Богородица, свети Александър Невски, свети Цар Борис Покръстител, свети Иван Рилски и др. На всяка от тях била означена датата на отливането и тежестта й.
Дългът ни е да върнем блясъка на храма
Дядо Добри стана един от главните образи на нашата църква, каза епископ Тихон, патриаршески викарий и председател на настоятелството на "Свети Александър Невски"
- Ваше Преосвещенство, храмът "Свети Александър Невски" вече има нотариален акт. Какво е бъдещето му обаче?
- Занапред отговорността за състоянието на храма е на църквата. Тежко наследство е това, защото заради липсата на документ за собственост досега не е могло да се направи нищо и доста неща не са в добро състояние. Много от стенописите са повредени и замърсени. Оттук нататък имаме грижата и дълга да поддържаме храма и да му върнем предишния му блясък.
- Кога всъщност е бил предишният блясък?
- Преди 90 години, когато е бил освещаван. Оттогава само няколко стенописи са били реставрирани, а всичко останало не е пипнато. Предстои ни много голяма работа, защото става дума за над 2000 кв. м стенописи. Дори с модерните машини на ден могат да се обработят 6 кв. м. Та представете си колко време ще отиде. Надяваме се да получим като подарък от една фондация една или две нови машини, с които да може да ускорим реставрацията. Преди всичко е важно да се направи цялостен преглед на строителната конструкция. Покривът има на някои места течове и едва тогава може да се премине към реставрация. Имаме вече дарител, който ни дари експертизата на големия купол и ще можем да видим там какво е състоянието. Подари ни материалите и работата по тази конструкция.
- Защо е тъмно в храма?
- Не е случайно. Понякога оставяме нарочно тъмно, защото единствените ни приходи са четирите касички в църквата и печалбата от свещи. Магазинчетата са пълни с икони, кръстчета и т.н., но покупките са минимални. Всички големи групи влизат, разглеждат и излизат. Ние плащаме големи сметки за ток, а сме принудени да се вместим в тези приходи, които имаме.
- Помага ли ви дядо Добри?
- Дядо Добри винаги ни е помагал. Той стана един от главните образи на нашия храм. Трогателен е. Хората са свикнали там да го виждат, там да го намират. Интересното е, че никога не използва даренията, за да си купи нещо или пък да помоли някой да му купи нещо. Такъв е дядо Добри. Жалко, че нарушихме спокойствието му. Той искаше анонимно да помага, а сега вече стана национален герой.
- Деветдесет години след началото на духовния живот на "Свети Александър Невски" от какво се нуждае храмът в духовен смисъл?
- Този храм е много специален за българския народ. Тук хората идват, за да се изпълнят с онази гордост, че все пак България е била някога и силна и е имала възможност да построи и украси една такава църква. Тя била много пъти декор и свидетелка на големи тържества и събития. Интересното е, че в последно време българинът открива едно ново усещане за мистичността на православието. Нашият хор, който е един от най-добрите православни хорове в света, успява да даде едно ново настроение, което преди го е нямало, защото не сме имали възможност да поддържаме такива хорове. Това привлича доста хора. Броят на богомолците значително е увеличен и това много ме радва.
По-добре е да се нарича "Св. св. Кирил и Методий"
Горан Благоев е журналист и историк. С група интелектуалци и общественици се обявява за смяна на името на храм-паметника "Свети Александър Невски". Засега това е само идеята, но в скоро време ще бъде издигната като официална позиция.
Искам да провокирам нашето общество към размисъл дали това е най-подходящото име за храм, който е патриаршеска катедрала. Храм-паметникът "Свети Александър Невски" е замислен първоначално като мемориал на загиналите за свободата на България и като знак на нашата признателност, в което няма нищо лошо и политически некоректно, а напротив. В България има немалко такива храм-паметници, издигнати след Освобождението. Проблемът изниква, когато в началото на ХХ век този храм започва да променя своите функции. Той се превръща в най-големия православен храм на България, а през 1953 г. става патриаршеска катедрала. Така че, сами разбирате, че при това стечение на обстоятелствата "Свети Александър Невски" стои някак нелепо, защото храмът не е само мемориален знак на паметта ни за Освобождението. Той е цялостен знак на православието по българските земи. Прецедент има от 1915 г. макар и по политически причини. Сега смятам, че имаме пълното основание мотивирано и безпристрастно, незавладени от политически пристрастия, да настояваме да се повтори този прецедент. Естествено съвсем регламентирано от църковна гледна точка е храмът отново да се нарича "Свети свети Кирил и Методий", както е било от 1915 г. до 1921 г. Не виждам нищо невъзможно в това отношение. Идеята не е да се заличи споменът за свети Александър Невски. Напротив. Централният олтар би могъл да посветен на братята Кирил и Методий, както е било от 1915 г. до 1921 г. , южният да си остане на цар Борис Покръстител, а северният да бъде приспособен за олтар на свети Александър Невски. По този начин има един символичен баланс. По средата са духовните стожери на българите Кирил и Методий, а от двете страни са двама православни владетели. При едно бъдещо обновяване на храма ще има един вид повторно освещаване, при което много по-безболезнено и много по-мотивирано може да бъде сменено името. Няма да е лека борбата, но в християнството няма нищо леко.
Любопитни факти
- Храм-паметникът "Свети Александър Невски" е построен в памет на руските войници, загинали в Руско-турската освободителна война и в чест на руския император Александър Втори. По тази причина покровител на храма е руският светец Александър Невски (в действителност руски княз и светец от XIII век, покровител на руския император)
- Когато влезете в храма, влизате върху някогашно гробище. Първият камък е положен върху част от некропола на Древна Сердика
- Първоначално идеята е била да бъде издигнат във Велико Търново, но по настояване на княз Александър Батенберг е построен в София
- Въпреки че строежът му е завършен през 1912 г., освещаването му е през 1924 г.
- В основата му е вградена метална кутия с имената на членовете на правителство, както и с причините за застрояване му
- Звънът от камбаните може да бъде чут в радиус от 15 км. Общото тегло на 12-те камбани е 23 т, като всички са излети и докарани в Москва
- Църквата е облицована изцяло с бял врачански камък, а кубетата са позлатени (площта на златното покритие е 700 м2)
- В криптата има музей с икони
- Храм-паметникът е вторият по големина православен храм на Балканите
Градежът продължава 9 години
Храмът "Св. Александър Невски" е изграден по идея на тогавашния министър-председател Петко Каравелов. Първоначалната идея била да е във Велико Търново, но след обявяването на София за столица на България се решава да бъде на сегашното си място. Малко хора знаят, че между 1916 и 1920 г. носи името "Свети свети Кирил и Методий", а през 1920 г. отново е върнато първоначалното. Основният камък е положен на 19 февруари 1882 г. - 3 март по нов стил. Заедно с него в храмовите основи са поставени и два текста: единият е гравиран върху метална плочка, а другият е написан на пергамент. В тях се увековечават събитията от войната през 1877-1878 г. Първоначалният проект е дело на руския архитект Богомолов, а окончателният - на арх. Померанцев. След години на проучване и творчески спорове истинското строителство започва чак през 1904-та. Градежът продължава около 9 години, а цената му достига рекордната за времето си сума от 5,5 млн. лв. Огромната част от тях е от дарения, включително и от княз Батенберг, който дава 6000 златни лева. Монархът прави специално обръщение към народа - всеки да даде, колкото може.
Строителството е завършено през 1912 г., но поради избухването на няколко поредни войни освещаването не става на предвидената дата - 2 август 1912 г., когато трябва да се чества 25-годишният юбилей от възцаряването на Фердинанд. Тържественият звън на най-голямата храмова камбана оглася София за първи път през 1913 г. след победата на българските воини при Одрин, а официалното освещаване се прави чак през 1924 г. Тъй като храмът има три престола, освещаването се извършва в три поредни дни -- 12, 13 и 14 септември.
През 1953 г. храмът е обявен за Патриаршеска катедрала. Същата година Министерският съвет отпуска 30 млн. лв. за ремонт заради бомбардировките през Втората световна война.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
