Пет дни след официалното откриване на моста между Видин и Калафат по него тръгна първият пътнически автобус. Агенцията "Евротуринг" реши да тества първа пътникопотока и да провери изгодата си. Тя поддържа международна линия до Солун, Лариса, Волос, Ламия и Атина. "Имаме пътници, та тук ли няма да има", обнадеждена е собственичката й Красимира Асенова. Засега са обявени по пет курса на ден.
Рейсът по маршрута Видин - Калафат прилича на градски автобус. С него от центъра на Видин до отсрещния град се стига за 20 минути, по-малко от времето до някои от кварталите на Видин. Първите пътници са повече любопитни, отколкото хора с важни дела. Отиват да погледат, да се ориентират за търсенето и цените и ако им се стори печеливше, да пробват своя бизнес и в отсрещния град.
В Калафат живеят 20 хиляди души. Градът е център на община, в която са включени три големи села. Намира се на 85 км от областния център Крайова и това го е облагодетелствало, тъй като в него са разположени всички финансови, данъчни, медицински и други бюджетни служби. Изнесени са до Дунав, за да не ходят хората до Крайова.
Това, което впечатлява новодошлите видинчани, е чистотата из целия град. Факт, с който те отдавна не могат да се похвалят в своя град. Широки 80-100 м улици, зелени алеи, цветя в саксии до тротоарите и по стълбовете за електрическото осветление са необичайна за тях гледка. Паркове "владеят" 30% от града.
А чистачите са повече от чиновниците. "100 души - повече от администрацията, се грижат за този уют, държим много на чистотата", обясни пред "Стандарт" кметът на общината Мирча Гуца. Поне 20 души са ангажирани само с поливането на цветята. В Румъния Калафат е известен като града на розите. Две години организирали фестивал на розата, но тази година са закъсали финансово и третото издание е под въпрос.
Калафат се слави в страната си и с малката престъпност. По закон в Румъния на 1000 души население се пада 1 полицай. Освен държавно, което в града ръководи г-жа Мария Паун, общината има и собствено МВР. "Пазим реда с 16 общински полицаи във всяко село имаме шериф, сподели началникът им Мариян Дорел. "Убийствата и грабежите, наркоманиите не са познати при нас, имаме дребни кражби - секат дървета в горите, в някое село ще изчезне лук от лехата, картофи. Но това явление не е масово", твърди общинският шериф. Преди години в Калафат имали много роми, с които свързвали битовата престъпност. "Но с влизането ни в ЕС голяма част от тях заминаха за Франция, Германия. Тези, които са останали, са сериозни и добри хора - работят като всички останали", твърди полицаят.
В Калафат местните нямат особен избор за препитание. Да 1990-а градът е бил индустриален център, работещите били повече от жителите му. Всяка сутрин карали към заводите хора от селата. Стотици се трудели в комбината за биосинтеза, в термоцентралата. Сега всички тези предприятия са закрити. Първото, което е тровело атмосферата на Видин със смрадливи газове, вече не съществува. Италианец - Джон Лука Монтовани, е купил текстилната фабрика, която дава хляб на 2000 души.
Днес тя вече е известната фирма "Маглерие Кристиянс". От няколко дни той вози шивачки и от Видин. Произвеждат облекла, които се изнасят в Европа. Французин пък е собственик на предприятието "Рокет" за производство на амидон и глюкоза за хранителната и медицинската промишленост. Той дава работа на 500 души. И други италиански фирми са направили малки инвестиции в града. Само през 2012-а размерът им е 4 млн. евро.
Безработицата в града е висока - над 40%. Официално е по-малка, защото след 18 месеца безработният вече не се регистрира за отчет на трудовите борси. Доход до 350 леи (170 лв.) на човек се смята за критичен за оцеляване. Тези със 150 леи се вземат на отчет от кметството. То им осигурява работа по национални програми, понякога и сезонна, за да могат да преживяват. Единственият масов отдушник е аграрният сектор. 95% от земята се обработват. Сега се изграждат фермерски стопанства, кооперации. Че има местно производство, личи по продукцията, предлагана на градския пазар. Ягоди, череши, тиквички, краставици, домати, всичко е от градините в близките села. Цените са като нашите - килограм картофи се продава за 2 леи - 1 лв., кг домати - за 1,40 лв. Баба производителка предлага тиквичките си по половин лея - 24 ст.
Само крушите са от Аржентина и дините от Гърция. "Тук колбасите имат апетитен вид и миришат на месо", възкликват видинчани, обиколили гастрономите на Калафат. Цените им също са нашенски - трайните вървят по 8-10 лв., малотрайните - по 3-4 лв. Захарта е по-евтина от нашата, олиото - малко по скъпо. Качественото стига до 12 леи. Човек има чувството, че му се предлага по-скъпа, но по-истинска храна.
В Калафат няма луксозни заведения. Кафето се продава еднакво на всякъде от 2 до 3 леи - 1-1,50 лв. Толкова струва и в бара на луксозния хотел "Амфитеатър", собственост на местния жител Джика Попеску, по-известен като капитан на "Барса" от времето на Христо Стоичков. Навсякъде в кафенетата и ресторантите се пуши и това е нещото, което привлича видинските баровци да прекарват вечерите си в Калафат. И при тях бил обсъждан въпросът за цигарите, но до забрана не се стигнало. Защото не можем да поставим полицай във всяко заведение, за да следи за спазване на забраната, бил мотивът на румънските депутати.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
