Как­во ста­ва, ко­га­то спо­ме­нем ня­ко­го с ло­шо?

Как­во ста­ва, ко­га­то спо­ме­нем ня­ко­го с ло­шо?

Как­во ста­ва, ко­га­то спо­ме­нем ня­ко­го с ло­шо? | StandartNews.com

  • Или как да се пред­па­зим от вред­ни­те енер­гии

На­ча­ло­то на въз­дейс­тви­е­то

Ако сте чо­век, кой­то се ин­те­ре­су­ва от езо­те­рич­на ли­те­ра­ту­ра и раз­би­ра прин­ци­пи­те на енер­гий­ния ре­зо­нанс, със си­гур­ност сте си за­да­ва­ли въп­ро­са: "Въз­мож­но ли е да ни бъ­де нап­ра­ве­на ма­гия и до как­ва сте­пен та­зи енер­гия дейс­тва?"

Прос­ти­ят от­го­вор е: "Да, все­ки мо­же да про­къл­не все­ки". Но то­ва не оз­на­ча­ва, че енер­ги­я­та ще има пря­ко въз­дейс­твие вър­ху нас.

Точ­но как­то раз­ви­ва­ме спо­соб­нос­тта да из­пра­ща­ме доб­ри по­же­ла­ния и виб­ра­ции във Все­ле­на­та, ние при­те­жа­ва­ме и енер­гия за за­дейс­тва­не на от­ри­ца­тел­ни виб­ра­ции. Те мо­гат да бъ­дат умиш­ле­ни и осъз­на­ти. Мо­гат да се ак­ти­ви­рат и на под­съз­на­тел­но ни­во. Да, всич­ки ние но­сим в се­бе си си­ла­та да про­ме­ня­ме окол­ни­те и сре­да­та, в ко­я­то ево­лю­и­ра­ме на енер­гий­но ни­во. Ето за­що е важ­но да ра­бо­тим, за да ос­ве­тя­ва­ме сен­ки­те в на­ша­та ду­ша.

По то­зи на­чин ние след­ва­ме за­ко­на за сво­бод­на­та во­ля. Не­за­ви­си­мо да­ли ста­ва въп­рос да се пред­па­зим или да пред­па­зим ня­ко­го от не­га­тив­но­то вли­я­ние на по-нис­ки виб­ра­ции. Все­ки път, в кой­то спо­ме­нем ня­ко­го с ло­шо или си мис­лим за не­го в ре­зо­нанс на рев­ност, за­вист или си­лен гняв, ние из­пра­ща­ме та­ка на­ре­че­ни­те "ло­ши виб­ра­ции" по съ­щес­тво. И те­зи виб­ра­ции вли­я­ят не са­мо на въп­рос­ния чо­век, но и на "ми­ни-Все­ле­на­та", в ко­я­то вза­и­мо­дейс­тва­ме.

По­ле­то на енер­ги­я­та, ко­я­то из­пра­ща­ме

Енер­гий­ни­те въл­ни се пре­на­сят на гло­бал­но ни­во и доп­ри­на­сят за по­ни­жа­ва­не­то на съз­на­ни­е­то на ця­ла­та пла­не­та. Из­пра­ща­не­то на не­га­тив­ни виб­ра­ции или прок­ля­тие над ня­ко­го во­ди до се­ри­оз­ни пос­лед­ствия, по­ра­ди ко­е­то е нуж­но да мис­лим по­зи­тив­но за се­бе си и за дру­ги­те кол­ко­то е въз­мож­но по­ве­че. В край­на смет­ка ста­ро пра­ви­ло за ма­ги­я­та гла­си: То­ва, ко­е­то из­пра­ща­ме ка­то енер­гия, се връ­ща към нас трик­трат­но. И ма­кар че е въз­мож­но ня­кой да на­со­чи не­га­тив­на енер­гия към нас, та­зи ди­на­ми­ка ще ни дос­тиг­не един­стве­но ако сме в по-нис­ко със­то­я­ние на осъз­на­тост.

Ко­га­то виб­ри­ра­ме на по-ви­со­ка чес­то­та и под­дър­жа­ме мис­ли­те си по­ло­жи­тел­ни, ни­то ед­но прок­ля­тие или ло­ша енер­гия не мо­гат да ни нав­ре­дят. Би­дей­ки в нис­ка виб­ра­ция или съ­щес­тву­вай­ки в страх, е по-ве­ро­ят­но да за­бе­ле­жим ло­ши­те виб­ра­ции око­ло се­бе си. То­ва не оз­на­ча­ва неп­ре­мен­но, че ня­кой мо­же да ни нав­ре­ди. Но за­бе­ле­же­те, мо­же да ни зат­руд­ни да "из­ле­зем на свет­ли­на". А да "из­ле­зем на свет­ли­на" не оз­на­ча­ва да при­те­жа­ва­ме пре­фек­тно чис­ти и не­по­роч­ни мис­ли, ни­то да след­ва­ме по­ло­жи­тел­ни ло­зун­ги. Да бъ­дем осе­не­ни от си­ла­та на соб­стве­ния из­бор оз­на­ча­ва осъз­на­та при­ем­стве­ност на всич­ки емо­ции и мис­ли, ко­и­то при­те­жа­ва­ме. Са­ми­ят про­цес вди­га енер­гий­но­то ни ни­во. И са­мо то­га­ва мо­жем да "сме­ним чес­то­та­та." Ко­га­то виб­ри­ра­ме на по-ви­со­ко ни­во, виж­да­ме све­та по раз­ли­чен на­чин и про­я­вя­ва­ме дъл­бо­ко раз­би­ра­не за същ­нос­тта на чо­веш­ка­та ком­плек­сност.

Прок­ля­ти­я­та не мо­гат да ни съ­бо­рят

Съ­щес­тву­ват раз­лич­ни на­чи­ни да по­ви­шим виб­ра­ци­я­та и енер­гий­ни­те ни ни­ва. На пър­во мяс­то, със­ре­до­то­ча­ва­не­то ни вър­ху ба­го­дар­нос­тта из­ви­ся­ва, би­ло то и на чис­то ек­зис­тен­ци­ал­но ни­во. Всич­ки зна­ем, че ме­ди­та­ци­я­та, твор­чес­тво­то, вре­ме­то, пре­ка­ра­но с лю­би­ми хо­ра и жи­вот­ни, и те­лес­но­то дви­же­ние ни при­веж­дат в по­ло­жи­те­лен ре­зо­нанс.

Съз­да­ва­не на щит и из­чис­тва­не на прок­ля­тие

Зат­во­ре­те очи и си пред­ста­ве­те кра­си­ва бя­ла свет­ли­на око­ло се­бе си. Виж­те как свет­ли­на­та пок­ри­ва ця­ло­то ви тя­ло и се прос­ти­ра на­вън, та­ка че да об­граж­да ва­ше­то фи­зи­чес­ко и енер­гий­но тя­ло. След ка­то се на­ми­ра­те в яс­на ви­зу­ал­на сре­да, пред­ста­ве­те си всич­ки ло­ши виб­ра­ции ка­то об­лак че­рен дим. Ако поз­на­ва­те чо­ве­ка, кой­то е из­пра­тил от­ри­ца­тел­на­та енер­гия, ви­зу­а­ли­зи­рай­те ли­це­то му. Пог­лед­не­те доб­ре тъм­ния об­лак пред се­бе си. Знай­те, че злат­на­та свет­ли­на ви за­щи­та­ва и те­зи виб­ра­ции не мо­гат да про­ник­нат през ва­шия щит. Се­га си пред­ста­ве­те как об­гръ­ща­те об­ла­ка от ло­ши виб­ра­ции или чо­ве­ка, кой­то е пред вас. И го об­лей­те със злат­на свет­ли­на. До­ка­то съз­да­ва­те ви­зу­ал­но свет­ли­на­та, пов­то­ре­те ня­кол­ко пъ­ти: "Про­ща­вай. Бла­го­да­ря ти. Оби­чам те."Се­га си пред­ста­ве­те как се от­дръп­ва­те от та­зи енер­гия. Виж­те се­бе си сил­ни и осъз­на­ти. Пов­то­ре­те ти­хо три пъ­ти: "Аз съм в бе­зо­пас­ност. Бо­жес­тве­на­та енер­гия е ви­на­ги око­ло и в мен."

За­пом­не­те: Не се стра­ху­вай­те

Ни­кой не мо­же да ни нав­ре­ди без на­ше­то раз­ре­ше­ние. Ни­кой не мо­же да прек­ра­чи на­ши­те енер­гий­ни ба­ри­е­ри, ос­вен ако не му поз­во­лим.

Ние сме съз­да­де­ни, за да осъз­на­ва­ме, при­е­ма­ме и тран­сфор­ми­ра­ме енер­гий­на­та си същ­ност през из­рас­тва­не­то ни. И то­ва пра­ви тол­ко­ва въл­ну­ва­що прик­лю­че­ни­е­то жи­вот.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай