Въпреки изключителната си заетост – тв ефири, статии, конгреси, семинари, докторантура, пътувания, интервюта, преводи, монтажи, писане на книги, д-р Неделя Щонова не се отказва от пианото.
Красивата невроложка, която в дует с Атанас Месечков спечели „Денсинг старс“, винаги намира време, за да седне пред черно-белите клавиши. Страстта й към тях тръгва от Мозамбик, където като дете живее с родителите си, преподаватели в Мапуту.
Често свири романтична мелодия на съпруга си, който пък пее и свири на акордеон. Любовната им история започва на Гребния канал в Пловдив. По това време лекарката се увлича по тениса – тя е спортувала какво ли не, а бъдещият й съпруг, архитект Валентин Маринов, през ден гони топката на корта. Той още лети с делтапланер и се спуска по пистите на зимните ни курорти.
Оказва се, че красавицата е връстница на сина му от първия брак, но това не пречи за началото на пламенния им флирт, който прераства в твърде сериозни чувства. Маринов й подарява букетите от цял цветарски магазин и това е само един от жестовете на нежност между тях. Докторката поддържа перфектните си мерки, изваяни с гимнастика, скокове във вода, балет, фитнес, йога, пилатес, ски, катерене по планините. Архитектът също е фанатик на тема „здраве“. Той е най-верният последовател на превантивната медицина, която Неделя Щонова прави достъпна за всички пред телевизионния екран. Той обаче не пропуска и да я критикува. Прави го и дъщеря им Лилия Сапфира, ако не е доволна от темите и персонажите, които майка й представя – вече в над 700 издания на „Духът на здравето“. Иначе между тримата съществува пълно единомислие, организират си дори турнири по шах.
Д-р Неделя Щонова, специализирала в Ню Йорк и Париж, е не само автор, съавтор и консултант на медицинска литература – нейният роман „Хвърчило към рая” вече е бестселър.
Хубавата жена, кръстена на великомъченица Неделя, вярва в съдбата и във възможността на вселенската хармония. Вярва, че това, което прави променя света към по-добро. Понякога си дава сметка, че работохолизмът й идва малко в повече. Често се зарича да усвои таланта на „не“-то и да пътува с по-малко багаж. Но каквото и да се случва, не може да си обясни защо хората се подават на леността, защо не борят скуката и защо предпочитат да казват „аз“, вместо „ние“.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
