Великата революция от 1789 г. размества пластовете на цялото френско общество. Става възможно да се развиват и хората от други съсловия, извън аристокрацията. Типичен е случаят с родения на 23 декември следващата година в градчето Фижак на областта Дофине Жан-Франсоа Шамполион. Той е най-малкото от 7 деца и отрано се развива като гений. На 5 години вече чете и пише, на 9 усвоява старогръцки и латински, на 11 изучава Библията на древноеврейски език. Тринадесетгодишен навлиза в дебрите на арабския, сирийския, халдейския и коптския, две години по-късно вече е на "ти" с персийския и санскрит, а, както сам отбелязва в писмо до брат си,
за развлечение се занимава с китайски
език. На 16 години Шамполион е вече професор по история в Гренобъл. Това е великата епоха на Наполеон Бонапарт и най-голямото могъщество на Франция. Самият император се интересува от работата на младия учен и неколкократно се среща с него. И именно при една от неговите военни експедиции започва научното дирене, позволило на Шамполион да разчете египетските йероглифи.
През 1799 г. френските войски дебаркират в Египет. В един мартенски ден войник от армията попада на странна находка. Край селцето Розета в делтата на Нил той открива базалтова плоча, на която са изсечени два надписа на египетски и един на гръцки. Един от генералите е любител елинист и успява да прочете последния текст. В него се съобщава за дарения, направени от Птолемей V Епифан на един храм през 196 г.пр.Хр. Както се знае, Птолемеите са потомци на един от военачалниците на Александър Велики и управляват Египет след смъртта му.
Младият Шамполион разбира за Розетския камък от вестникарска статия. Още тогава той
се заклева да разчете египетския език
За да се случи това обаче, му е необходимо много време. Единият от египетските надписи върху Розетския камък е на народен коптски език - късен вариант на стария език на фараоните. Цели 10 години французинът се опитва да определи съответствието на този текст с другия, който е изписан с йероглифи. В това отношение много му помагат изследванията на шведския историк и дипломат Давид Юхан Окерблат.
Сравнително лесно той извлича чуждото за Египет гръцко име Птолемей. Тъй като той е владетел, наименованието е оградено в правоъгълник - т.нар. царски картуш. През 1815 г. в храма на Изида на речния остров Филе е открит нов гранитен обелиск с надпис, който е на билингва - с йероглифи и на гръцки. Той съдържа молитва към същия Птолемей V, неговата жена Клеопатра и сестра му, също Клеопатра. Тъй като са на владетели, всички имена са оградени с картуши. Това на Птолемей се оказва абсолютно същото като в надписа от Розета.
В гръцкия вариант Птолемей и Клеопатра имат четири общи букви и Шамполион успешно ги замества. Така успява да открие сред йероглифите и женското име. След това идентифицира и останалите знаци. Други имена на гръцки и римски царствени особи от различни надписи позволяват да се увеличи числото на познатите букви. Така се достига до имената Александър, Филип, Арсиное, Береника, Цезар, Гай Цезар Германик и др. Значението на останалите знаци се потвърждава с помощта на късноегипетския диалект - коптския език.
След тези открития на Шамполион остава да се отговори на въпроса - дали така не се изписват само чуждите имена.
Отговорът е намерен на 14 септември 1822 г.,
когато ученият разчита върху копие на надпис от храма Абу-Симбел предаденото с йероглиф име на фараона Рамзес II (1279 - 1213 пр.Хр.) После развързва името на друг фараон - Тутмос III. Вдъхновен от всичко това, още на 27 септември излиза пред членовете на Академията за изящна словесност в Париж с доклад върху хода на разшифроването на египетската писменост. През следващите няколко години французинът детайлизира системата й, доказвайки, че в нейната основа е звуковият принцип. Шамполион фактически възкресява един мъртъв език като разчита голяма част от йероглифите, след което съставя речник и граматика.
До този момент той никога не е ходил в Египет. Ето че през юли 1828 г. се случва паметно събитие - в Александрия стъпва за пръв път от векове човек, знаещ древноегипетски език. Той целува пясъка и се отправя към селцето Розета. Оттам по Нил достига до Кайро, където започва сериозната му работа. В некропола на Сакара разчита важен надпис с името на фараона от династия Унис (2375 Ч 2345 пр.Хр.) Навсякъде французинът търси надписи, разкриващи нови и нови щрихи от египетската цивилизация. Чрез тяхното разчитане Шамполион идентифицира забравени храмове и цели градове. Един след друг следват Мемфис, Тел-ел-Амарна, където по-късно откриват Града на слънцето Ахетатон, Дендера, Луксор и Карнак. После минава на Западния бряг на Нил и посещава Долината на фараоните. Впечатлен от храма на Хатшепсут в Дейр-ел-Бахри, Шамполион продължава към Елефантина и Асуан, а на остров Филе вижда и прочутия храм на Изида.
Ученият прекарва в Египет година и половина. Той не се щади, многократно получава слънчев удар,
два пъти е изнасян в безсъзнание
от древните гробници. Не го подминава и "жълтата гостенка" - туберкулозата. В края на 1829 г. се връща във Франция и през 1831 г. създава първата катедра по египтология. С това Шамполион става основател на тази наука. Започва да пише два фундаментални труда върху откритите паметници и египетската граматика. Те обаче излизат едва след смъртта му. Жан-Франсоа Шамполион умира от инсулт на 4 март 1832 г. и е погребан в почетното парижко гробище Пер-Лашез.
Репресиран и заточен
Драматичните събития във Франция се отразяват и на Шамполион. Той е изявен бонапартист и след реставрацията на династията на Бурбоните през 1815 г. му е отнета професурата в Гренобъл. За участие в т.нар. Делфийски съюз дори за известно време е заточен. Лишен от средства, през 1821 г. се мести в Париж.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
