Влогърството скоро ще е една от най-предпочитаните професии
Вероятно след години корпорацията, офисът, осемте часа дневно и обичайната йерархия между шеф и служители ще изглежда на хората толкова остаряла и неприятна, колкото сега ни струват ужасяващите 14-15 часа във фабриките, служещи за основно препитание на човеците от преди век. А във всяка световна промяна винаги има авангард. Около 2007 година няколко десетки младежи усещат, че не може току-така да има youtube, в който ежедневно влизат милиони души, и все още двете основни занимания вътре да са гледане на музикални клипове или смешни котки. Думата "ниша" дори не е подходяща - интернет пространство е най-либералното и широкодостъпно място. А не като онзи руски бизнесмен, който се усетил, че в Сибир няма найлонови торбички, взел да ги доставя и станал милионер.
Да започнеш да се занимаваш с влогърство беше въпрос на няколко години. "Влогър", разбира се, не идва от "влог" - "в"-то е от "видео", тоест блогър, който разчита на клипчета вместо на текст. Вместо да пишеш дълги статии, които я някой прочете, я не, изпраскваш едно забавно две минутно клипче и печелиш хиляди последователи. Работиш от вкъщи, за себе си и на всичкото отгоре количеството удоволствие е много по-голямо от количеството труд. Сега изглежда близо до ума, но първо някой трябваше да прояви инстинкт за тази идея, както става с всички световни моди. И така, в периода 2007-2014 година, се появиха имената на Рей Уилям Джонсън, Раян Хига, Шейн Доусън, Джон Ла Джоуи и, разбира се, - българският им епигон Емил Конрад. Ето какво всъщност правят те.
Технология на успеха
Влогърите покриват широко поле от интереси. Някои правят пародии на известни песни. Други предпочитат майтапчийски клипове, в които съветват "как да свалиш гаджето" с толкова безумни съвети, че ако ги последваш, може да ти провърви само с момиче, което е гледало същия клип. Идеята е въпросният наръчник да не е буквален, а да подиграе подобни от стандартния вид.
Трети влогъри измислят смешни антибалади, в които възпяват грозотата на приятелката си или пък собствената си посредственост. Нашият Конрад пък предпочете да забавлява тийнейджърите с училищни съвети и да разиграва ситуации от класните стаи и коридорите. При всички влогъри обаче има няколко общи и неизменни правила. Първото: да бъдеш кратък. За добро или лошо, не е възможно да ангажираш вниманието на който и да било съвременен човек за повече от 5 минути. И то максимално пет - обикновено влогърите разчитат на ударни две минутни клипове, като кратък скеч, който да се споделя бързо и лесно по стените в социалните мрежи.
Правило номер две: хумор. Няма как. Не може да си сериозен в епоха, в която най-голямата драма на средностатистическият човек е как да отслабне за два месеца без всъщност да спре да яде толкова, колкото обича да яде. Всички влогъри си приличат в това, че сипят бъзици на поразия, иронизират, самоиронизират, не признават авторитети и са готови да подложат всичко и всеки на майтап. Последното клипче на Емил Конрад е именно такова - казва се "50 нюанса, Силве", където нашенецът общо взето разиграва пред камера няколко банални вица и преекспонирани лафове за жените. Всеки зрял човек след гледането му се пита - как е възможно такова изтъркано нещо да е толкова гледано? Ето как.
Снежната топка
Всеки влогър знае, че за да е успешен, трябва да предизвика ефектът на снежната топка - неговият материал да бъде споделян отново и отново, гледанията му да се качват в геометрична прогресия и постепенно да овладява широки маси от аудитория. Затова е задължително да използваш всички възможни платформи. Което означава: пускаш си клипчетата в youtube и vbox. Създаваш си страницата във Фейсбук и Туитър. Прибавяш профили в Инстаграм и Гугъл+. Обгрижваш феновете, отговаряш на въпросите им, вслушваш се в коментарите им, даваш обратна връзка. Това впрочем е абсолютният минимум. Всичко това се прави с една-единствена цел: да натрупаш т.нар. последователи. Последователите се абонират за страницата ви и от момента, в който го направят (с едно простичко цъкване "лайк" или "последвай"), вече каквото и да публикуваш, то ще стига до тях. Съответно, ако постигнеш някакво приятно и заветно число - да кажем 10 000 души, то нещата са почти опечени: клиповете ти ще излизат на техните "стени" и бързо ще се разпространяват сред фен групата. Да ви прилича на нещо тази работа? Разбира се - на медия. Влогърите всъщност организират около себе си онова, което вестниците се опитват да правят от 19-ти век насам. Ако имаш 10 000 последователи, това долу-горе значи, че се разпространяваш в 10 000 тираж. Което води и до следващия извод: влогърството преобръща ситуацията с клишето за "четвъртата власт" - всъщност вече - всеки спрямо възможностите, таланта и способността да се налага - може да се превърне в лична медия и да овладява голямо количество аудитория. Разбира се, тук изобщо не става въпрос за кой знае какво качество. Като при всяка масова дейност важи правилото, че трябва да усетиш общия масов знаменател, който както е известно, никога не е висок.
Конрад казва на тийнейджърите банални неща - да бъдат себе си, да не изпадат в криза, когато загубят гаджето, да не се разочароват от ниските оценки. В същото време и забавлява, както умее и съответно получава вниманието и обожанието им. В това няма нищо лошо - Емил не е нито злонамерен, нито опасен, нито подвеждащ младите. На 14 имаш нужда да чуеш "бъди себе си" и е възможно подобна фраза наистина да те впечатли. В този смисъл Конрад е точно онова, от което тийнейджърите имат нужда.
Откъде идват парите
А ето я третата и най-важна част. Имаш няколко хиляди абонати. Правиш по 30-40 хил. гледания на клиповете си. Ако си със над сто клипа като Емил Конрад, вече говорим за милиони цъквания върху твоите неща - Емил има общо около 11 милиона гледания. Как се печели от тая работа? Конрад, разбира се, избра публикуването на книга и всички останаха изненадани от километричните опашки пред книжарниците. Но те са съвсем естествени. Парадоксалното е, че усилената работа на Конрад в интернет му докарва онлайн популярност, която е по-голяма от тази на най-добрите български писатели - може би само Георги Господинов разполага с повече фенове в социалните мрежи. Дискусията "писател" ли е Емил Конрад, разбира се, е излишна. Нито е писател, нито претендира, че е. Между литературата и влогърството има достатъчно дебела разделителна линия, която дори не се нуждае от обяснение. Но да се върнем към парите.
Освен книгата, влогърът може да печели от рекламите по youtube. Системата за възнаграждения там е сложна и различна за всички държави. "Тубата", както го наричат, е сайт, който има световната партньорска програма за управление на съдържанието, парите и отношенията с автори на видеа. България все още не е член на тази онлайн "конституция", но все пак пари могат да се правят, заради т.нар. preroll реклами. Това са онези досадни първи пет секунди, в които си си избрал да слушаш нещо на "Куин", а вместо това се включва женски глас, който те пита дали искаш да забогатееш, ако се включиш в еди си какво. Вариантите пред потребителя са два - той не иска, защото иска да слуша Фреди, и е ужасно изнервен, че не му започва песента, а някакво съобщение - тогава той просто затваря рекламата и си слуша парчето. Някой обаче може да полюбопитства и да цъкне върху рекламата. Ето това цъкване носи на влогъра по средно 50-60 стотинки - зависи от това какъв точно продукт или услуга youtube автоматично е заредил като реклама. Което ще рече, че ако 100 000 души са гледали клипчето ти, можеш да се надяваш, че около 1000 все пак са цъкнали да видят рекламата. Оттам и съвсем грубата сметка за около 500 лв. печалба на клип със 100 000 гледания. Правиш сто такива видеа и си вече ако не богат, то поне един добре осигурен човек. В България Емил Конрад впрочем е единственият, който за момента може да печели от това - много малко са останалите независими видео гурута, които успяват да направят толкова внушителни бройки гледания.
Топ 5 влогърите
Тук са петимата най-добри в бранша, които всъщност създадоха професията влогър. Всички започват по сходен начин, малко преди 2010-а година, когато youtube изживя своя ренесанс. Сумата под имената им отговаря на приходите им от мрежите за видеосподеляне, а покрай тях печелят и от много други места.
1. Рей Уилям Джонсън
1 милион долара
Може би най-известния влогър в целия свят. Стратегията му е простичка и брилянтна. От 2009-а насам Рей избира три от най-интересните клипчета, която са се появили в youtube и в рамките на две минутки ги коментира. Коментарите, разбира се, не са в стила на Юлиан Вучков, а са с много хумор, интерактивни и запомнящи се. В момента има над 10 милиона абоната и общо 2.54 млрд. гледания на клипчетата си. За разлика от други влогъри, които правят хитове от няколко видеа, но останалите имат незначителен успех, Рей постоянно пази високо ниво и прави по стотици хиляди гледания на епизод.
2. Портокалът - дразнител
400 000 долара
Точно така: анимиран портокал, зареден с нонсенс хумор и странни лафове, носи на създателя си близо половин милион долара годишно. Нарича се Annoying Orange. Зад образа му стои комикът Дейн Бодигхаймер, работил преди това в MTV. В момента има 3.37 милиона абоната и 1.82 млрд. гледания.
3. Раян Хига
350 000 долара
Това е човекът, под чието влияние най-вероятно е попаднал Емил Конрад. Раян е още в гимназията, когато започва да пуска свои клипове в сайта. Занимава се с шеговити видеа, много сходни с тези на Емил, например "Как да се научим да пеем като любимите ни музиканти". Разбира се - бъзик. Не можеш да се научиш, Раян просто иронизира опитите на всеки да се издокара като добър певец в караокето. Тактиката му винаги представлява рязък обрат в реториката. Например нещо от рода на: Искате да пеете като Бионсе? Искате да имате глас като нейния? Не можете. Това нейното е природен талант. А вие по всяка вероятност не ставате за нищо.
4. Шейн Доусън
300 000 долара
Шейн Доусън си има нормална работа, когато решава да качва майтапчийски видеа в youtube. На първото танцува на пилон - шефовете му виждат и веднага го уволняват. И добре че го правят. Оттогава насетне Шейн има повече от 5.3 милиона абоната, прави по средно 300 000 долара на година и общо 1.6 милиарда гледания. Стратегията му е да прави пародии на популярни музикални клипове и да имитира поп звезди.
5. Натали Тран
200 000 долара
Тя е собственик на канала "communitychannel". Клиповете, които пуска достигат до 480 милиона потребители, има 1, 38 милиона абоната. Най-популярното й видео се казва "Как да направим фалшива коремна преса". То има 35 милиона гледания до днес. Методът й простичък - да представя по забавен начин различни женски номерца за по добра външност в кратки и стегнати клипчета. Нямате си идея колко се гледат тези неща.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
