В деня на зимното слънцестоене земното светило се намира на най-голямото ъглово разстояние от небесния екватор. В Северното полукълбо това астрономическо явление се случва на 22 декември (21 декември през високосните години). Различните народи тълкували слънцестоенето по свой начин, но в повечето култури той е символ на прераждане, обхванат от митове и вярвания. За това как се посреща най-дългата нощ в годината в различни страни, става ясно от репортаж на РИА Новости.
Исландия
Исландците празнуват Йол на 22 декември - в превод от скандинавски "колело". През Средновековието на този ден по нивите се плаят огньове и благославят реколтата, като се пие пикантен сайдер. Децата обикалят по домовете със символични подаръци: ябълка, представляваща Слънцето, клонки от карамфил - символ на безсмъртието и стръкове жито - за добра реколта. Отгоре всичко е поръсено с брашно, което означаваше успех, светлина и живот. В Исландия вярват в огромна йолска котка с огнени очи. На непослушните деца и мързеливците, които не са подготвени за зимното слънцестоене, им обещават, че чудовището ще дойде в къщата и ще изяде приготвената вечеря.
Индия
В Индия този празник се нарича Санкранти. Той е посветен на бога на слънцето Суря. Празнуват го в средата на януари, запалвайки огньове предната вечер - символ на слънчевата топлина, затопляща земята. Индусите украсяват вратите на къщите с листа от манго, а на пометените подове рисуват с брашно. В центъра на рисунката е жълто цвете и куп кравешки тор (кравата е свещено животно сред индусите). За обяд те ядат млечна оризова каша: местните вярват, че тя допринася за смирението и възвишението на мисълта. Уличните празненства винаги са придружени от колесница, украсена с цветни гирлянди и знамена - символ на жизнения път. Мъжете я карат под акомпанимента на тромпети и барабани, заобиколени от акробати и певци.
Русия
В Русия празникът на зимното слънцестоене отдавна се нарича Коляда (по името на едно от божествата на древните славяни). На този ден в езически времена празнували Нова година и се разхождали - обикаляли улиците в маски на животни, пеейки традиционни коледни песни. Един от основните атрибути на празника е колело, символизиращо Слънцето, което набира сила след Коляда. Занасяли го в планината, подпалвали го и го пускали. Момичетата гадаели в най-дългата нощ през годината, тъй като се смята, че по това време границата между света на хората и извънземните сили почти изчезва. На празничната трапеза трябва да има пайове и каша с мед, а в ъгъла - угощение за духовете на мъртвите.
Япония
В Япония зимното слънцестоене Тодзи е съпътствано от любопитни обичаи. Традиционно на този ден ядат тиква и взимат гореща вана с местни цитруси юзу (декоративен лимон). Японците са убедени, че тази церемония освежава тялото и духа, предпазва от болести и ободрява: "Ако се къпете с юзу, няма да боледувате цяла година."
Скандинавски държави
В скандинавските страни зимното слънцестоене се отбелязва на 13 декември. Този ден е посветен на Света Лусия - според легендата тя стояла с фенер на фар и осветявала пътя на съпруга си, който влизал в морето. Зли демони убили жената, но дори след смъртта й бил видян призрак с фенер на скалата. В наше време в Стокхолм и Хелзинки на 13 декември се провежда специална церемония: като олицетворение на Лусия, едно от момичетата е облечено в бяла рокля и на нея ѝ слагат венец от горящи свещи. Тогава започва шествието на кукерите. На масата у дома се сервират кифлички с шафран, рулца със стафиди, джинджифилови бисквитки и греяно вино.
Иран
Иранците от древни времена отбелязват Шаб-е Ялда. Празникът се чества в последния ден от Персийския месец Азар. На този ден е обичайно цялото семейство да се събере вкъщи и да се четат стихове. Масата е украсена със свещи, които помагат да се преживее най-дългата нощ в годината. За храна има задължително дини, нар и ядки. Смята се, че тези ястия ще предпазят тялото от болести през зимата. В края на 13 век иранският поет Саади пише в своята стихосбирка: "Тази сутрин няма да дойде, докато не свърши нощта на Ялда."
Китай
На 22 декември там се празнува Дунчжи. В древен Китай се смятало, че този празник е тясно свързан с концепцията за баланса на ин и ян: от зимното слънцестоене започва нов цикъл и се активира мъжката сила на природата, ян. Императорът канел астрономи и гадатели при него за магически ритуали и жертвоприношения. В деня на Дунчжи е обичайно да се поменат предците и да се правят жертвоприношения под формата на ритуални пари. В северната част на Китай се приготвят „кнедли за зимно слънцестоене“, а на юг правят танъюан - цветни топки от оризово брашно.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
